Не събаряйте МОЧА! Да я направим градски клозет

Онзи ден един симпатичен, но първичен в реакциите си пенсионер – дядо Светлозар, реши да изпробва уменията си с железарските сечива и напука паметната плоча на Монумента на окупационната червена армия. Разбирам опита му да поведе културна революция с кози крак в ръка, но обществен мисловен скок се постига другояче, не по почина на Мао и неговите хунвейбини. МОЧА трябва да остане непокътнат и да изпълнява вовеки единствената функция, за която е практически пригоден в модерната градска среда – на кенеф.

Ремонтът с пневматичен чук и кирка на жълтите павета, годните за ползване само от шампиона в открити води Петър Стойчев метростанции, смърдящите дизелови отпадъци на гъзарите от „Люлин“, щедрите общински заменки с адресат я Кубрат Пулев, я Петьо Блъсков – проблемите в управлението на София са безброй, но никой не може да се сравни с липсата на обществени клозети. Особено ако те е напънало рядкото щастие. Тогава не ти пука нито за Фандъкова, нито за Георги Георгиев, нито за Богомил Бонев, а със сълзящи очи търсиш най-близкото клекало.

В последните 10 години в двумилионната ни столица са отворени цифром и словом 5 нови/реновирани тоалетни – в парка „Заимов“, в „Докторската градинка“, зад баня „Мадара“, на „Черни връх“ в Лозенец и пред Халите. Ако ти се приака внезапно някъде встрани от тези обекти на урбанизационната технология, ще оцапаш гащите. Е, вече няма нужда. И за това си има решение.

От 37-метровия мемориален комплекс в „Княжеската градина“ може да се получи атрактивно и безкрайно полезно архитектурно съчетание на помещения за лична хигиена, която отлично кореспондира идеологически с болшевишката празнична обредност. Масивната пресечена пирамида може да бъде обградена с писоари, където принудените да стискат и да подскачат от крак на крак столичани да изразят директно признателността си към съветската армия-освободителка.

Не да рушим, а да прибавяме, нима в това най-простичко не се изразява смисълът на социалния прогрес? Вместо да нападаме с чукове и кирки, да нахлузим върху цевта на автомата на попупияния червеноармеец руло тоалетна хартия. От една страна - символ на пълното и необратимо осиране на всичко, до което се докосне с грубите си, азиатски ръчища съветският окупатор. От друга – целулозният продукт за анална хигиена, достигнал великия „руский мир“ едва в края на 60-те години, за да замени накъсания на неправилни квадрати стар брой на „Правда“, носи поглед към бъдещето и надежда, че някой ден славянските ни братя все пак ще последват цивилизования свят в 21-и век. Някой ден, но не сега.

Така се прави истинска културна революция, а не по китайски – с горене на книги и рушене на манастири, с пролетарска вакханалия, бутане на статуи и затваряне на научни институти. Тогава и ще успеем да постигнем „големия скок“, в който председателят Мао се провали така гръмко. Най-голямата страна в света се измъкна от хищните лапи на съветизма не с безумни лозунги, мракобесни кампании и масови репресии, а с трудолюбие и съзидателност. За 6-милионна България това ще бъде детска игра. Да започнем още сега, като преобразим МОЧА в клозета, който заслужава да бъде!