Не се обсъжда повече присъствие на НАТО у нас

Не е обсъждано разполагането на още бойни групи и зенитно-ракетни комплекси под егидата на НАТО у нас. Това заяви служебният премиер Димитър Главчев на съвместен с председателя на НАТО Йенс Столтенберг брифинг в Министерски съвет.

Димитър Главчев бе изключително лаконичен на въпроса. Йенс Столтенберг също не потвърди, че такава тема изобщо е имало. Въпреки това Столтенберг обясни, че вече е задействано увеличаване на дейността на Алианса по отношение на мониторинга за риск в района на Черно море и заради войната, която се води наблизо. Вече има разположени бойни групи в България и Румъния, посочи Столтенберг.

"В момента не виждаме непосредствена заплаха, но с войната в Украйна е необходимо да увеличим бдителността и готовността си да реагираме. Нужно е да наблюдаваме ситуацията в Черно море, включително и в България", заяви Йенс Столтенберг. Преди това в рамките на изявлението си пред медиите шефът на НАТО предупреди: "Мирът не може да бъде възприеман за даденост" и "светът стана много нестабилно място".

Премиерът Главчев преди това определи темата за изпращането на български войници в Украйна като хибридна атака и дезинформация и посочи категорично, че такава тема никога не е била обсъждана. Той увери, че българските граждани трябва да са спокойни и че няма да има изпращане на български войници в Украйна.

От своя страна Йенс Столтенберг заяви, че помощта за Украйна не означава въвличане и участие на страни от НАТО в конфликта.

Столтенберг призова за повече производство на въоръжение от страна на всички съюзници в НАТО, включително и повече помощ за Украйна, която и да се доставя в срок. Ролята на НАТО е да координира тази подкрепа и това, което се обещава, да се изпълнява. Всички съюзници трябва да се постараят повече.

Като страна членка на Алианса не е искана от нас допълнителна помощ за Украйна, потвърди премиерът Димитър Главчев, който се презастрахова и че правителството, което ръководи, е служебно, а за всяка една такова решение се иска санкцията на Народното събрание. Главчев е останал с впечатлението, че Йенс Столтенберг и НАТО смятат България за "добър пример".

"Правим всичко в рамките на възможното, за друго е въпрос на решение на Народното събрание", бяха думите на Димитър Главчев.

Йенс Столтенберг потвърди, че България дава безпрецедентна помощ на Украйна, но пък и посочи като пример първите месеци на войната, когато Русия атакува Украйна. "Това което правим, обективно се вижда, че не е достатъчно. А и нашата подкрепа трябва да бъде по-координирана", заяви Столтенберг и посочи, че страните от НАТО подкрепят Украйна не само от състрадание към жертвата, а и защото тази криза представлява риска на самите страни-членки на Алианса.

Подкрепяме Украйна не само заради трагдията на украинския народ. Искаме Украйна да спечели, защото в противен случай това е опасност и за нас. Путин трябва да зане, че е в интерес на нашата сигурност да подкрепяме Украйна. Затова очакваме лидерите в НАТО да продължат подкрепата за Украйна", заяви Столтенберг.

Агресията на Русия е нарушение на международното право, а според това международно право Украйна има право да се защитава. Ние пък имаме право да подкрепяме Украйна да консумира това си право. Това не означава, че страни от НАТО или НАТО като цяло, участват в конфликта.

Столтенберг коментира на кратко и призива си от по-рано тази сутрин пред Пролетната сесия на НАТО, която се провежда в София, за вдигане на ограниченията за използване на западно оръжие от страна на Украйна към цели на руска територия. Йенс Столтенберг смята, че това е необходимо не само за реалностите на фронта, но и защото такива ограничения ограничават самата Украйна да се ползва от правото си на самозащита. "Поразяването на цели извън територията на Украйна е легитимно решение на самозащита."

Въпреки това тези ограничения са решение, което се взима от всяка една отделна страна. Също така е самостоятелно решение на Украйна дали да се съобрази или не с тези ограничения.

Парламентарната асамблея на НАТО прие декларация на Украйна да се позволи да използва изпратената ѝ военна помощ за удари по военни цели на руска територия. Декларацията беше приета на пленарното заседание на Асамблеята в София.

Девет от делегатите в асамблеята гласуваха против поправката във финалната декларация, която позволява Украйна да ползва предоставените ѝ оръжия за удари по военни цели на руска територия. Останалите делегати обаче подкрепиха декларацията, която беше приета с голямо мнозинство.