Неврокопският митрополит Серафим: Всеки носи в себе си „Осанна“ и „Разпни го“
Всеки носи в себе си „Осанна“ и „Разпни го!“, и в дните на Страстната седмица трябва да насочим вниманието си към това, каза за БТА Неврокопският митрополит Серафим.
Последната седмица от земния път на Христос е белязана със страданията, на които е подложен, неговата кръстна смърт и Възкресение. Тъгата след Възкресението ние хората би трябвало да преживяваме като тъга не толкова от това, което се е случило, защото Господ доброволно се предава на разпятие, той върви по този път и всички разбираме, че никой не може да отмени тази доброволна саможертва, посочи водачът на Неврокопска епархия. Тъжното в това, което се случва, е това как хората, човеците се отнасят към своя Бог, допълни той.
Най-трудното, което трябва да проумеем е, че всеки един от нас в личен план, в личните си дела, в своя собствен живот може по един или друг начин да бъде съпричастен към делата на онези, които осъдиха, предадоха на смърт, които с цялата си жестокост се отнесоха към Христос и го разпънаха на кръста, каза още митрополит Серафим и допълни, че в тези дни на Страстната седмица нашето внимание трябва да е насочено в най-голяма степен да се опазим от това.
- Ваше Високопреосвещенство, навлизаме в Страстната седмица – седмица, изпълнена с много мъдрост. В тези няколко последни дни от земния си живот какво ни завещава Христос?
- Наистина през тези дни след влизането на Христос в Ерусалим чуваме и виждаме от него като че ли едно обобщение на всичко онова, което той е говорил, поучавал и въобще, което Бог е открил и чрез Свещеното писание в Стария завет, и чрез самото идване на Словото Божие, на еднородния Божий Син в света като път за спасение, като богопознание за нас, човеците. И като отворим Евангелието или като присъстваме на богослужението, още по-добре там се изразява това, през тези дни ще чуем онези слова, които той изрича към учениците си, особено към тези, които са свързани с Тайната вечеря, както я наричаме или вечерта преди да бъде заловен, когато яде Пасхата с учениците си. И там много пъти ще чуе неговите думи: „Това ви завещавам, да любите един другиго“, кратко и ясно Господ ни казва кое е най-главното.
По същото време ни казва: „Мир ви оставям, моя мир ви давам“, аз давам не така, както светът дава, да се не боите, да не се смущава сърцето ви от всичко онова, което предстои, да видят учениците и това въобще което предстои да преживяват във всички времена до края на времената вярващите в него.
Така че наистина през тези дни добре е да се потопим в евангелския текст тази седмица и особено в тези последни дни от живота на Спасителя, за да видим колко ясно той казва всичко, което по най-кратък начин може да бъде изразено като есенция, като синтез на цялото негово учение. Разбира се, и за себе си открива много неща в прав текст, не с притчи, не с някакви сравнения и образи, но в прав текст разкрива кой е, какъв е и защо е дошъл.
- През Страстната седмица се случва най-тъжното събитие в християнството, но и най-радостното.
- Да, много близко са тези две събития, три дни разлика между смъртта и възкресението, дори и не пълни, защото на третия ден Христос възкръсва.
Тъгата ние, хората, би трябвало да преживяваме като тъга е не толкова като че ли от това се е случило, защото Господ доброволно се предава на разпятие, той върви по този път и всички разбираме, че никой не може да отмени това негово решение, тази доброволна саможертва, той затова е дошъл, това трябва да изпълни. Но тъжното, скръбното, грозното в това, което се случва, е това как хората, човеците се отнасят към своя Бог, към своя създател, като не искат да го разпознаят, не искат да го приемат такъв, какъвто той се показва, защото преди това не са поискали да изпълнят заповедите му, да се вслушат в словото му.
И съответно дълго време не са могли да достигнат, да се доближат до онова познание, което Бог дава за себе си и, разбира се, завършек на всичко това е хората да не го приемат такъв, какъвто той се явява, за да покаже какви трябва да бъдем ние, защото Бог идва в този смирен вид, за да ни даде личен пример как да живеем, как да се отнасяме едни към други, как да бъдем в служение взаимно едни на други и това, разбира се, не удовлетворява нашите човешки представи за Бог, за цар, който ще донесе слава, ще дойде в своето величие, ще даде удовлетворение на нашите материални търсения, нужди и всичко онова, което е преходно и с което ние така или иначе прекаляваме.
Скръбното е всъщност, че хората не го познават, не го приемат и не само това, но и се отнасят с цялата си жестокост към този, който има пълната власт дори да унищожи този живот, към който е призван всеки човек. Всичко е в неговата власт всъщност.
И тук най-трудното, което трябва да проумеем, че всеки един от нас в личен план, в личните си дела, действия, в своя собствен живот може по един или друг начин да бъде съпричастен, за съжаление, към делата на онези, които осъдиха, предадоха на смърт, които с цялата си жестокост се отнесоха към Христос и го разпънаха на кръста.
И всъщност спомняйки си и така преживявайки тези страдания Христови, следвайки го в тези негови страдания, преди всичко ние внимаваме над себе си да не поемем този път на неговите убийци, да не станем техни съмишленици, съучастници и по никакъв начин дори ни най-малко да не оскърбим нашия Бог така, както е бил оскърбен и поруган от своите създания, от човеците. Така че това е в най-голяма степен в тези дни и към това трябва да бъде насочено в най-голяма степен нашето внимание, да се опазим.
- Да разбирам ли, че от „Осанна“ до „Разпни го!“ е нещо, което носи всеки един човек?
- Абсолютно е така, всеки го носи и е наш избор или дори неволно може да се прехвърляме между тези крайности, но все пак имаме разум, Господ ни е дал разсъдъка, за да бъдем наблюдателни, да следим в себе си, да бъдем внимателни, дал ни е свободната воля и да избираме, да преценяваме към какво се присъединяваме.
Ако е „Осанна“ трябва да бъде като децата, с детската чистота и искреност и да бъде постоянен наш избор. Ако се усетим, че се лутаме между „Осанна“ или че се включваме в групата на тези, които викат „Разпни го!“, има покаяние, има прошка, има начин за промяна, докато човек още се движи и диша въздухът в този свят. Свободната воля трябва да бъде наистина нещо, с което ние да разполагаме по разум, отговорно.
