Ние смучем хемороидите на Митрофанова, а Грузия се бори за живота си

Два новинарски кадъра ме разтърсиха за „Добро утро“ в понеделник. На единия ослепителна грузинска красавица изстисква мократа си коса под струите на водното оръдие в Тбилиси и загърната с националното знаме, показва среден пръст на мръсния путинистки режим на насраната марионетка Кобакидзе. На другия противната бабиера Елеонора Митрофанова нежно е подхванала задницата на Нешка Робева на бляскаво събитие в „Шератон“, озвучавано от мазния тенор на гея-хомофоб Евгени Минчев.

Два свята, какво да ги правиш. Едни са готови с кръвта и месата си да се борят за откъсване от зловещата сянка на Кремъл и да станат част от европейската цивилизация. Други, уж членове на ЕС и НАТО, ближат набъбналите хемороиди на руската посланичка и бият теманета пред портретите на Ленин, Сталин и Путин. Каква жалка, противна сган!

В тази връзка искам да изляза с едно предложение по подобие на ПП-ДБ и техния санитарен кордон за Новото начало на Пеевски. Само че малко по-обмислено и наложително. Хайде да сложим не политическа, но поне обществена карантина на вещицата с полковнишки пагони, докато кликата в Кремъл не се сети да си прибере това отблъскващо физически и нетърпимо ментално същество и ни прати свой достоен представител. Не от уважение към нас, режимът там такива емоции не познава, а към самия себе си.

Чудя се, не разбират ли братушките, които иначе са богове на конспирациите и безподобни експерти в информационната и компроматна война, че този бабиер и бандичката соц отпадъци, с които се е обградила, им нанася непоправими имиджови щети? Дори да искаш да симпатизираш на съветската куза, само като видиш как около Елеонора пърхат Нешка Робева, Светлана Шаренкова, Ирен Кривошиева и Лорд Минчев, рязко ти замирисва на зрял социализъм, сгъната на 8 страница от „Работническо дело“ за забърсване на гъза и ведомствена почивна станция със запушен клозет.

Трябва да поставим не санитарен, а здравно-профилактичен кордон около Митрофанова и болшевишките носталгички от нейната свита. Да не отразяваме сбръчканите им муцуни, да не даваме трибуна на менопаузните им полюции за достиженията на Варшавския договор, да игнорираме жалките им опити за обществена значимост в залеза на моралните и интелектуалните им способности, ако изобщо някога са ги имали.

Спят ли в руското външно министерство, та не виждат, че това същество с гнусното си излъчване и селските лафчета за „евроатлантически подлоги“ е направила повече за отдалечаването на двете страни от Соломон Паси и Тодор Тагарев на десета степен? Бих казал – проблемът си е техен, ама не е точно така.

Само вижте Грузия и мислете какво ни чака в най-близко бъдеще. Ако днес позволим пипалата на русоробството необезпокоявано да пълзят по балове и седенки, утре ще налазят парламента и Министерския съвет. Президентството не го броя, там са се напъхали отдавна. И ще трябва да излизаме под водните оръдия като онова красиво момиче, а аз мразя да съм мокър посред зима. А вие?