Ники Илиев разплаква с новия си филм

Александра Богданска се появи под ръка с актуалния си мъж на премиерата на новия филм на режисьора и сценарист Ники Илиев – „Без крила”. Продукцията е по действителната история на параолимпиеца Михаил Христов и тръгва по кината на празничния 6 декември, когато празнуваме Никулден. Преди дни режисьорът направи медийна прожекция на филма, на която присъства и наш репортер.

Ники Илиев режисира последната си лента „Без крила”

Идеята за продукцията е на Башар Рахал, който преди години присъства на лекция на Михаил Христов. Всички, които я слушат, остават без думи след историята на спортиста, а на Башар му хрумва, че от нея може да излезе филм. Обажда се на Ники и му разказва. Така се заражда идеята за „Без крила“. Главната роля е поверена на Наум Шопов-младши. Оператор е Симеон Кермекчиев, музиката е на Иван Тишев. С роли блестят Леарт Докле, Иван Иванов, Стeфани Обадяру, Параскева Джукелова, Башар Рахал, Георг Киряков и др.

Част от зрителите определиха филма като „най-добрата и силна лента на Ники Илиев”, на други пък не им допадна изпадането в детайли за спортните неволи на Мишо. Филмът определено не може да те остави безразличен, виждайки съдбата на едно дете, което по лошо стечение на обстоятелствата остава без ръце. Почти всички присъстващи в залата се просълзиха по време на прожекцията. „Без крила” е спортна биографична драма, а не обичайните комедии, които пише и режисира Ники Илиев. 

Параолимпиецът Михаил Христов дублира Наум във филма

„Без крила“ е разказ за живота на Михаил Христов – параолимпийски световен шампион на дълъг скок, от момента, в който губи двете си ръце при инцидент с електрически ток и взима решението да се занимава професионално със спорт. Филмът проследява личната му борба както на психологическо ниво, така и на физическо.

В лентата в детайли е показан спортният хъс на Мишо, който не се отказва пред трудностите и изпитанията, които му поднася животът. Мишо, Слави и Иван, и тримата на 14 години, карат колела в покрайнините на Плевен, когато биват изненадани от буря. Колелото на Мишо поднася и той случайно се опира в активен трафопост. Това води до волтова дъга, която го праща метри назад. Детето се буди в болница, когато установява, че и двете му ръце са ампутирани. В следващите месеци той и родителите му се опитват да се адаптират към новия му начин на живот – с ортопедични протези. Различен от останалите, Мишо изпада в тежка депресия и започва да страни от приятелите си, губи цел в живота си.

Това се променя, когато се запознава със Стела Енева (параолимпиец) и започва да се занимава с лека атлетика. Впоследствие започва да тренира дълъг скок, под крилото на бившия състезател Петър Дачев. Въпреки че открива ново призвание в живота си, мести се в София и е приет в университет, Мишо продължава да не може да приеме себе си и това, че не е като повечето хора. Той изпитва дълбок срам от състоянието си и постоянно крие протезите си от хората. Тази му особена уязвимост обаче успява да привлече Ирена, българка с нигерийски произход, която цял живот се е чувствала като аутсайдер.

Двамата постепенно започват връзка, която се разпалва. Ирена иска да е журналист, да изразява себе си, да казва истината и да заема позиция, докато Мишо е затворен в себе си и използва гнева си, за да печели на пистата – нещо, което развива все повече, като на първото си състезание в Дубай взема бронзов медал на дълъг скок. Въпреки това той продължава да не може да се възприеме и продължава да крие протезите си от другите хора – нещо, което Ирена не харесва и го окуражава да направи точно обратното – да даде пример на други в подобно положение.

Мишо е против и това води до конфликт между тях, който ескалира още повече, когато той започва да я ревнува и да се дразни на общуването й с други хора. Гневът на Мишо стига до своя пик и освен Ирена, е напът да загуби и треньора, и кариерата си. В преломния момент спортистът се стяга, разбира грешките си и маха едната протеза. Мишо най-после се приема без ръце. Така печели световната титла по дълъг скок в Дубай. Малко след това приключва спортната си кариера, но вече е намерил ново призвание, а именно да прави протези, които да дарява, и същевременно с това започва да работи и като мотивационен говорител.

Самият Михаил Христов дублира в някои моменти Наум Шопов. Останалите актьори са без дубльори, сподели Леарт Докле, който приел като предизвикателство ролята на треньора на параолимпиеца Петър Дачев.