Николай Урумов за скандалния руско-македонски филм: В Москва не ни броят за хора, приписват азбуката на Скопие!

Култура
16:30 - 29 Декември 2021
7603
Николай Урумов за скандалния руско-македонски филм: В Москва не ни броят за хора, приписват азбуката на Скопие!

Големият български актьор и режисьор Николай Урумов разказа покъртителна история по повод на скандала, забъркан в последните дни от противния пропаганден руско-македонски филм „Една вяра, един език“. Фейк лентата, в която Кирил и Методий са обявени за скопски патриоти, накара Урумов да сподели какво е отношението към нашата писменост и култура в Москва.

Ето потресаващата случка с давност от петилетка, която споделя актьорът:

Това не е от днес,за жалост! През 2016, за 24 май бях поканен от Павел Васев, с ранг на Пълномощен наш Министър там, Светла му Памет, да представя в залата на нашето Посолство мой спектакъл.

В Празничния ден, Поставили венци пред Паметника на Братята Кирил и Методий се изказваха Посланиците на Славянските държави придружени от бурни ръкопляскания от събралото се множество. Посланик Бойко Коцев припомни думите на Акад. Лихачов,че България е дала на Света Славянската писменост и Култура! Никой не изръкопляска! Смаяни и покрусени сведохме глави с Павел Васев.

Павел Васев почина след дълга битка с инсулта - 24chasa.bg

Покойният Павел Васев се чудел къде да се скрие от срам пред войнстващия македонизъм

Честванията в Москва бяха Грандиозни.Червения площад бе претъпкан с хора, а достъпа през контролни постове. На голям 30-50 метров Екран се прожектираше Документален Руски филм за Делото на Светите Братя Кирил и Методий и Нашата Азбука. Бяха снимали по Македонските земи и Манастири, в Македонски Институти и Унституции, интервюирани бяха Македонски Историци, Свещеници, Изкуствоведи, Литературоведи, Културолози.

Нито дума не се споменаваше за България, като принос заслуга и каквото и да е !С преклонение и възхвала се говореше за Огромния Македонски принос за Славянската и Руска Култура и писменост! Чувствах се ограбен, смазан, омерзен! На следващият ден не пожелах да гледам театър. Помолих да ме оставят за пет часа в Новодевичевото гробище! Говорех си с Чехов, с Гогол, с Булгаков! Беше ми мъчно, но и пречистващо! На излизане си взех, за утеха две луковици,от които разсаждаха в момента. Днес те цъфтят в двора ми в Българево и ми напомнят за този мой “разговор” с Чехов, Гогол и Булгаков и моето, като чели изтрита с гумичка, минало и биография!