Обратен завой: Явор Дачков изтри коментара си за Лили Иванова

След като журналистът Явор Дачков нападна жестоко Лили Иванова, пишейки коментар на стената си във Фейсбук, няколко часа по-късно той го изтри. Но тъй като "написаното остава", Lupa разполага със снимка на въпросното изказване, а ето и неговия пълен текст:

"Лили Иванова е българската карикатура на американската мечта за успех и българското суеверие за здраве и живот. Бездарна среда и изтезание за музикалното ухо. Кошмар за вкуса и копнежа по дълбочини и красота.

Българщина в амбалажна социалистическа хартия. Гласът на Лили Иванова (с изключение на ранния ѝ период, когато имитираше Рита Павоне) е мъчение за музиката и радост за социалистическата мярка. За мен е перманентен кошмар от детството като дежурните бургии от съседите следобяд, но май така и ще си умра."

През 2020 година Дачков публикува друг скандален коментар по адрес на Лили. Ето какво написа тогава той 1:1. Анализът все още не е махнат от сайта на журналиста „Гласове“ и може да се прочете там:

Лили Иванова е обречена на успех. Каквото и да направи, както и да пее, тя е нужна на определена част от населението. За много българи тя е политическо и естетическо представителство. Освен това е живата връзка с миналото им – доказателство, че са били живи и продължават да живеят в този все по-объркан свят. Да се спори за нейните музикални достойнства е безсмислено – тя не е музикален феномен. Тя е Лили Иванова – едно от малкото неща от миналото, което е валидно и днес и което ще остане утре. Мисля, че така я възприемат нейните почитатели и с това си обяснявам неистовия й успех.
 
Във фейсбук беше пълно с възторжени отзиви за концерта в зала „Арена Армеец“, както и много клипове от събитието и то с добро качество. Всичко, което се изписа след концерта, беше в еуфоричен тон – имах чувството, че става дума за друго събитие. Лили Иванова трябва да бъде поздравена за енергията, дисциплината и амбицията си, но пеенето й е абсолютен кошмар, който буквално убива мозъчни клетки на всеки, дарен със способността да чува и чувства музиката. Тя не пее, а вика. На всичкото отгоре произнася крайно маниерно текстовете на песните си, което придава известен комизъм на положението, а към това трябва да добавим и пълното музикално безстилие, включващо в себе си всичко – от социалистическа естрада до рок.
 
Никой не може да каже какъв е стилът на Лили Иванова, но е сигурно, че кичът е запазената й марка. От облеклото до подбора на репертоар. Тоноизвличането при нея идва от напъването на вратните жили, а в гласа й няма нито дълбочина, нито обертонове, нито мекота, нито цвят, да не говорим за красота.
 
Глас равненка – но за сметка на това силен.
 
Вече съм писал, че от малък имам нещо като травма от този глас. Нещо от бездарието на социализма и досега ме лъха от него. Писал съм и за подмяната, която първата дама на българската естрада извърши с истинската, включително и на ономастично ниво – Леа Иванова, а не Лили Иванова е голямата прима на българската естрада, която обаче не получи признание и след време ще бъде забравена.
 
В нейния глас имаше всичко, каквото трябва да има в този жанр – мелодия и история, носталгия и дрезгавост, светлина и артистичност, непукизъм на градската бохема и чувство за ирония, усет към абсурдността на времето – всичко онова, което амбициозната медицинска сестра от Кубрат не е. Тя го кара едно към едно и вие с пълна тяга баналните си песни.
 
Наистина трябва да си скаран с музиката тотално, за да харесаш това нещо.
 
Казвам го със съжаление, защото виждам, че Лили Иванова е най-успешният български поп продукт и може би за дълги години ще остане номер едно, което е показателно за нивото на масовата кулутра у нас.
 
Това, което ме впечатли от нейния концерт обаче, бяха музикантите, които свириха с нея. Бе подбрала най-доброто, което също трябва да й се признае. Зад Лили Иванова в зала Арена Армеец“ имаше джаз-музиканти на световно ниво, които трябваше да свирят „Черната овца“ на група и „Ай Камино, Каминандо“ на знам си кой, защото това е положението. Живко Петров на клавишните, Веселин Веселинов-Еко на бас, Мишо Йосифов на тромпет, Стоян Янкулов на ударни са само някои от имената, които непременно трябва да бъдат казани, защото ги носят много големи музиканти и защото шансът да ги чуете в истинската им светлина в някой клуб е много малка, но определено си струва. Много, много повече от безвкусицата в „Арена Армеец“.