От първо лице: Говорят спасителите от огнения ад в дома на Мая Попова

Жената-скенер дължи живота си на двойка влюбени, които първо се притекли на помощ

Новини
13:17 - 17 Септември 2019
6691
От първо лице: Говорят спасителите от огнения ад в дома на Мая Попова

Мая Попова дължи живота си на момчето и момичето, които първи се притекли на помощ, реагирали адекватно, защото той е спасител от ПСС

Истинска трагедия се е разиграла в дома на жената-сензор Мая Попова, която в момента е в Клиниката по изгаряния във Варна в тежко състояние.

Двойка влюбени по чудо минавали покрай дома на екстрасенската и първи са се притекли на помощ в огнения ад.

Момичето и момчето желаят да се запазят имената им в тайна, защото са категорични, че не са спасили човешки живот, за да парадират след това. Те се съгласиха обаче да разкажат пред Флагман.бг какво се е случило във фаталната вечер на 15 септември.

Ето техния разказ без редакторска намеса:

„Ние сме “двойката”, която подаде сигнала и изкара жената от пожара в Созопол. Към 21:30 часа се разхождахме, когато ми направи впечатление светлината на една от стаите в къщата, но помислих, че е просто нощна лампа. Когато минахме покрай къщата, погледнах нагоре и видях някой да дръпва пердето и се чу нещо като детски глас, казахме си, че явно нещо деца си играят. Никой не знаеше какво се случва, продължихме си нагоре по улицата и тогава усетихме миризмата на дим и изгорели кабели, просто се спогледахме и тръгнахме да тичаме наобратно. Застанахме под прозореца и видяхме дима, започнах да викам дали има някого и дали са добре и чак тогава чух някой да кашля и да казва „Помощ! Горим!”

През това време приятелят ми беше звъннал на 112 и обясняваше къде се намираме. Започнах да викам на улицата, за да излязат още хора, след това се върнах до прозореца и започнах да викам какво точно се е запалило, нямаше отговор. След което приятелят ми разби предната врата, успяхме да се качим на втория етаж, където цялата стая гореше, а с нас влезе и една дребна възрастна жена, която също минаваше по улицата. Той влезе директно в стаята и се опитваше да загаси пламъците, дъщеря й стоеше с леген с вода и аз й обяснявах да си сложи мокър парцал на устата. Тогава още не знаехме, че има и друга жена вътре, която беше поливала с кофите с вода, за да се опита да спре пожара, а когато моят приятел влезе в горящата стая, видял впоследствие жената на земята, опита се да я вдигне, но се хлъзна и падна назад, първоначално се стреснах, че от пожара е паднало нещо върху него, защото всичко беше в пламъци, слава Богу, като цяло той знаеше как да реагира, тъй като е доброволец в ПСС и е обучен за кризисни ситуации.

Искахме да изкараме жената от къщата, но нямаше как да я вдигнем, затова слязох да търся още някой, младата жена мълчеше през цялото време, явно беше в шок. Моят приятел успя да издърпа жената в коридора, тя беше в съзнание, но видимо в шок, намерих парцал и го сложих пред устата й. Видях, че бижутата са почнали да се топят с кожата, бяха слепнали и нямаше с какво да ги махна, започнах да й задавам въпроси, отговаряше адекватно. Другата жена, която влезе с нас, и приятелят ми се опитваха да загасят. Той излезе и каза, че няма да стане с вода.

Слязох на улицата и в този момент идваше кола, спряхме ги и помолихме за пожарогасителя от колата. В същия момент от горе тичаха две здрави момчета, казах им, че има възрастна жена горе, която трябва да се изкара и че не можем да я вдигнем.

С пожарогасителя от колата моят приятел успя да загаси пламъците, момчетата хванаха и завиха жената в чаршафи, за да могат да я изнесат, тогава дойде и пожарната, след това и линейката, накрая взеха носилката от пожарната и с няколко човека успяха да свалят жената. Не знам дали трябва да споменавам, че пожарникарите, млади момчета, имаха най-адекватните действия като цяло, веднага се качиха горе и започнаха да търсят какво се е случило от къде е започнало. Възрастната женица, която беше с нас и гасеше през цялото време, леко си беше изгорила ръката, а приятелят ми се беше надишал с дим. Надяваме се, че жената е добре и ще се оправи. Благодаря на всички, които бяха там в онзи момент и помогнаха! Приятелят ми я е чул да казва само “защо ми трябваше това?”