Откривателят на връзката между БЦЖ и COVID-19 пред Lupa.bg: Това може да ни спаси

Изследване за взаимовръзката между БЦЖ ваксините срещу туберкулоза по света и процента смъртност, причинен от COVID-19, особено висок в държави като Италия и Испания, където тя не е задължителна, "взриви" мрежата в последната седмица. Въпреки че академичната справка до момента не е одобрена от световните медицински журнали или СЗО, изводите от нея будят много сериозни въпроси, а и решения от изхода от безпрецедентната коронавирусна криза. 

Редакцията на Lupa.bg следи изкъсо всяко публично достъпно изследване върху възможните лекарствени препарати, ползвани засега като клинични проучвания за ефекта срещу SARS-CoV-2 вируса, както и за евентуални фактори, дадени от медиците по света като важни за развитието на болестта - от тютюнопушенето и замърсяването на въздуха, до ваксинации в миналото. 

Изследването на група лекари и биолози от Ню Йорк, САЩ, за БЦЖ ваксината по света, дава много материал за допълнителни проучвания. В него участва и млада българка - д-р Виолета Руменова.

Tя специализира в Института по остеопатична медицина в Ню Йорк и е медицински асистент в Клиниката по хирургия на д-р Мери Ела Картър. Благодарение на д-р Руменова, Lupa.bg се свърза с ръководителя на проучването върху БЦЖ ваксините и COVID-19 д-р Гонзало Отазу, който хвърли светлина върху находките на екипа*. 

- Д-р Отазу, колко скоро очаквате да получите твърдо потвърждение на резултатите Ви от проучването, че БЦЖ-ваксинациите по света имат значение за изхода от заболяването COVID-19? 

- Вече започнаха много клинични проучвания. Те са тези, които ще определят дали действително ваксината срещу туберкулоза в миналото дава добри резултати при пациенти, заразени с настоящия коронавирус, както и дали бъдещи ваксинации ще спомогнат за по-лекото преминаване през болестта. Проучвания вече започнаха или всеки момент стартират в Австралия, Германия и Нидерландия. 

- Как започна Вашето епидемиологично проучване и каква беше причината да се спрете именно на БЦЖ-ваксините по света и тяхната връзка с пандемията от COVID-19? 

- Знаех, че ваксинацията с БЦЖ отдавна се съобщава като някакъв вид защита срещу вируси и инфекции, различни от туберкулозата. Освен това бях заинтригуван, както и много хора, освен мен, за впечатляващата разлика в броя заболели и смъртността между различните държави от COVID-19, спрямо начина, по който процедират с БЦЖ-ваксината. Давам Ви пример - Япония, която въвежда задължителната БЦЖ-ваксина от 1947 година и развитието на страната до момента по отношение на коронавируса. В същото време Италия, която никога не е въвеждала общонационална ваксинация срещу БЦЖ - данните говорят сами. Затова аз и екипът ми в Ню Йорк в Института по технологии, колеж по остеопатична медицина, направихме връзката. И след това започнахме да събираме огромна база данни, комбинираща националните планове за БЦЖ-ваксини и смъртните случаи от COVID-19. Корелацията между двете беше просто удивителна!

- На базата на Вашето изследване, изглежда сякаш късното въвеждане на БЦЖ-ваксината в определена страна има значение за смъртността в нея от COVID-19. Кое обаче е късно? 

- Ако в Япония масовото ваксиниране започва през 1947 г., по света средно универсалната ваксинация с БЦЖ започва около 1980-а г. И според нашите данни толкова късно възникнала, тя не дава положителни данни за смъртността от COVID-19. Най-добрият пример, който мога да дам, е с Иран. Там БЦЖ-ваксината започва да се използва задължително и масово след 1984 г. Ето това е късно. И затова виждаме толкова много смъртни случаи от коронавируса. Особено при възрастните хора. Защото, може би, те не са били ваксинирани срещу туберкулоза? 

- Бихте ли препоръчали Вие, на Вашите близки, сега да се ваксинират с БЦЖ или да се подложат на реваксинация, ако манту-пробата им е отрицателна?

- Вижте, ние не знаем как би подействало ваксиниране с БЦЖ в момент на разгръщаща се пандемия от коронавирус. И е възможно подобна стъпка да има негативни ефекти. Нашите данни се базират единствено и само на данни от хора, които са били ваксинирани преди много години. Затова не бих препоръчал нищо друго, освен чакане на резултатите от клиничните проучвания.

- Има ли връзка между различните щамове на БЦЖ** ваксините по света и прогнозата за хода на заболяването COVID-19? 

- Да. Виждаме някои, макар и леки, разлики между различните щамове, ползвани по света за направата на БЦЖ ваксините. 

- Кои щамове на БЦЖ-ваксините бихте препоръчали? 

- Отново, искам да подчертая, че трябва да се изчакат конкретните клинични проучвания. Надяваме се, че различните изследвания в различните страни ще се фокусират върху различните щамове и така ще получим ясна картина. Но това може да ни спаси.

*Екипът, провел проучването, е в състав: 
Арън Милър, Институт по остеопатична медицина, Ню Йорк, 
Мак Джош Рийнделар, Институт по остеопатична медицина, Ню Йорк,
Кимбърли Фасилионе, Институт по остеопатична медицина, Ню  Йорк,
Виолета Руменова, Институт по остеопатична медицина, Ню Йорк, 
Йан Ли, Институт по остеопатична медицина, Ню Йорк, 

Ръководител: Гонзало Отазу, Институт по остеопатична медицина, Ню Йорк. 

** Данни от Институт Макс Планк, Германия, разкриват смущаващи разлики между различните щамове на БЦЖ-ваксините по света, ползвани масово там, където имунизирането е задължително. Според тези данни има огромни разлики в смъртността в Китай, Иран, Италия, Испания, Нидерландия, Швеция, Великобритания, САЩ и Канада и страни, където броят на заразените е по-малък, а смъртността - по-ниска - като Русия, Дания, Норвегия, България, Индия, по-голямата част от Африка. Това НЕ изключва мерките на правителствата като социална изолация и карантириране и проследяване на контактните лица, но разликите и в БЦЖ-политиките са видни още на пръв поглед. 

Осем са най-общо различните БЦЖ-видове ваксини, ползвани по света в момента, базирани на първата, разработена далеч преди Втората световна война: БЦЖ-Бразилия (ползвана само там), БЦЖ-България-Русия (ползвана в целия бивш Източен блок и Турция, както и в Мозамбик, Камерун, Кот Д'Ивоар, Еквадор, Колумбия, Боливия, Парагвай и Уругвай) БЦЖ-Япония (ползвана в Япония, Северна Корея, Тайланд, Нигерия, Ирак и Кувейт) са в първа категория и най-близки до "оригинала". Следват БЦЖ-Дания (ползвана в цяла Скандинаwия, Гренландия, Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Италия, Прибалтийските страни, Белгия, Холандия, Южна Африка, Венецуела, Либия, Саудитска Арабия и Нова Зеландия), БЦЖ-Конот (ползвана в Австралия и Канада), БЦЖ-Пастьор (ползвана в Хърватия, Сърбия и Индонезия). В страни като Монголия, Казахстан, голяма част от Африка, Перу, Сирия, Ливан и Мексико се ползват повече от 1 щам, а страни като Китай и Иран имат свои собствени БЦЖ-ваксини. 

Ето как изглежда развитието на БЦЖ-ваксините през годините по "щамове":

Иран, например, започва да ползва ваксината още през 1947 г., но със свои собствени щамове и пожелателно. Задължителната ваксинация е въведена чак през 1984 г., за разлика от България, която покрива 98% от населението със старт от 1951 г. Това означава, че възрастните хора в Иран са неваксинирани, а онези, които са, са с инжекции от различен за света щам. В съседен Ирак ползват японската версия. Към 27 март числата са категорични: 27 смъртни случая на 1 млн. души население в Иран и 0,9 смъртни случая на 1 млн. души население в Ирак. 

Китай ползва различен щам от Корея (която ваксинира и с датския, и с японския. За пример: към 28 март 2020 г. Япония декларира 1349 души с COVID-19, като 1/4 от тях не са японци. Няма и данни за интубирани и/или починали японци до момента по света. 

Същото се случва и с Испания и Португалия. Докато Испания спира задължителната БЦЖ-ваксинация през 1981 г., съседна Португалия прави това през 2017 г. Смъртността, обявена от Мадрид от COVID-19 далеч надхвърля данните от Лисабон. Германия е още по-любопитна - докато Източна Германия (БЦЖ България-Русия) обявява смъртност от коронавируса под грипната за сезона, в Западна Германия, където се ползва "новите" щамове на БЦЖ-ваксината, тя е около 5 пъти по-висока. 

България въвежда задължителната ваксинация за всички след 1951 г. Досега, като цяло и минимално, ваксината не се е променяла. Тя съдържа Mycobacterium bovis BCG (Bacillus Calmette – Guerin) и се произвежда и разработва от Националния център по заразни и паразитни болести, София. 

*** Ваксинираните с БЦЖ НЕ са застраховани срещу заряване, развитие и леталност от коронавируса, посочените справки и проучвания имат само хипотетичен характер засега. Редакцията на Lupa.bg умолява читателите си да прочетат текста докрай, за да направят сами изводите си и да не предприемат несъгласувани с лекари мерки за предпазване от инфекцията.