Пълна зала "България" очаква Веско Ешкенази

Концертът на Веско Ешкенази със Софийска филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров на 24 ноември в зала "България" е напълно разпродаден, научи Lupa.bg. Гостуванията на именития цигулар, който и любимец на българските меломани, се чакат винаги с голям интерес.

В концерта с участието на Веско Ешкенази ще звучат две творби на Феликс Менделсон - Концерт за цигулка и оркестър в ми минор, оп. 85 и Симфония № 4, „Италианска“.

За самия цигулар, който е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, срещите с българската публика винаги са вълнуващи. Той често идва в родината си, като почти всеки месец изнася концерти и тук.

Специална покана за утрешния концерт отправи и маестро Найден Тодоров, като публикува своя снимка с Веско Ешкенази, придружена със следния текст:

"На 2 октомври 2008 г. за първи път се срещнах на сцената с Веско Ешкенази. Тогава заедно със Софийска филхармония изпълнихме Концерта за цигулка от Менделсон. Мисля, че стана доста хубав концерт тогава. Толкова хубав, че ще го повторим в четвъртък. Заповядайте! Съвсем същите сме си."

Поради големия интерес към концерта на Веско Ешкенази и Софийска филхармония от културната институция ще излъчват събитието онлайн и така правят жест и към многобройните зрители, които няма да могат да присъстват в зала "България", тъй като билети вече няма. 

Билети за онлайн излъчването на концерта могат да се закупят до 20 ч. на 24 ноември. Събитието ще може да се гледа до 24 ч. на 24 ноември.

Роден в България през 1970 г. в семейство на музиканти, още от дете Веско Ешкенази се изявява като водач на оркестър. На 11-годишна възраст става концертмайстор на Младежката филхармония „Пионер” на проф. Влади Симеонов. Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, където учи цигулка при Ангелина Атанасова и проф. Петър Христосков. През 1990 г. Веско Ешкенази заминава за Лондон, където завършва 2-годишна магистърска програма за солови изпълнители при проф. Ифра Нийман в Училището за музика и драма „Гилдхол”.

Лауреат е на Международния конкурс за цигулка „Виенявски” (Познан, Полша), Китайския международен конкурс за цигулка в Бейжинг и конкурса „Карл Флеш” в Лондон. Носител е на наградата „Музикант на годината” за 2010 на Българското национално радио.

Концертира из Европа, САЩ, Южна Америка, Индия, Китай и участва във фестивали като Мидем в Кан, Монпелие и Атлантик (Франция), в Нант и Реймс, Новогодишния музикален фестивал в София, „Варненско лято” и „Аполония”.

Веско Ешкенази свири като солист с Кралския Концертгебау оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър, Английския камерен оркестър, Филхармоничния оркестър на Монте Карло, Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на Мексико сити, Нидерландската филхармония, Пражкия симфоничен оркестър, Ирландския национален симфоничен оркестър, Баховия камерен оркестър – Берлин и др.

Като концертмайстор работи редом до Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Алексис Вайсенберг, Юрий Башмет, Мстислав Ростропович, както и под диригентството на Марис Янсонс, Бернард Хайтинк, Рикардо Шайи, Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Карло Мария Джулини, Сейджи Озава и Емил Чакъров.

Сред неговите най-забележителни изпълнения са Концерт за цигулка в ла мажор от Моцарт с Марис Янсонс, Концерт за цигулка от Дворжак със сър Колин Дейвис, Концерт за цигулка от Барбър с Яп ван Зведен и Концерт за цигулка в сол минор от Брух (през януари 2012) с Анкуш Кумар Бахл (заменил Курт Мазур), и всички тези концерти – с Кралския Концертгебау оркестър.

През 2009 г. Ешкенази работи интензивно с брат си, диригента Мартин Пантелеев, с когото изпълнява Концерта за цигулка от Дворжак с Orkest van het Oosten, Концерт в ла мажор от Моцарт с Камерния Концертгебау оркестър и много др. През същата година двамата братя правят с този оркестър и много успешно турне в София и Истанбул.

Сезон 2011/2012 цигуларят открива с концерт на открито в центъра на София заедно със Софийска филхармония, събирайки най-многолюдната публика на класически концерт въобще. През същия сезон е постоянен солист в зала „България” с четири рецитала и изпълнение на Концерт за цигулка в сол минор от Брух със Софийската филхармония.

Артистът записва за „Pentatone Classics”. Записът му с Камерния Концертгебау оркестър на концерти от Моцарт, Менделсон и Шуберт (Rondo) получава най-високата оценка на критиката. „Веско Ешкенази пише история със своя нов супер-запис за „Pentatone Classics” на цигулковите концерти от Моцарт и Менделсон“ – отбелязва списание „Luister”. Майкъл Либовиц от „Classics Today” добавя: „Той подхожда към Моцарт с брилянтност; атакува Шуберт със стабилно фразиране… Неговият мек и добре закръглен тон конкурира всеки друг запис на известен цигулар…“. През 2012 г. реализира запис на всички концерти за цигулка от Бах.

Веско Ешкенази свири на цигулка „Гуарниери дел Джезу” от 1741 г., собственост на анонимен спонсор от Нидерландия.

Интересна е историята на създаването на Симфония № 4, „Италианска“ от Феликс Менделсон. През един слънчев октомврийски ден на 1830 г. германският композитор заминава на пътешествие из Италия. Той прекарва там близо година, посещавайки Венеция и Рим, Неапол и остров Капри, Флоренция и Милано.

Възхитен от видените величествени творения в областта на живописта и скулптурата и преди всичко – от италианската природа и бит,  в едно писмо до своите близки композиторът описва страната така: „Италия се яви пред мен толкова ласкава, тиха, радушна, с такова царящо навсякъде доволство и веселие, че е направо невъзможно да се опише.

Сините планини остават назад, слънцето свети жарко през листата на лозята, пътищата тичат през плодните градини; дърветата сякаш са завързани едно за друго с виещи се между тях растения, и ти се струва, че си си у дома, че всичко това отдавна ти е познато, а сега просто го преоткриваш. Ей Богу, в душата ми се ражда някакво умиротворение! Цялата страна е някак празнична и сякаш съм владетел-княз, който триумфиращо преминава през нея“.

Споменът за тази познато-непозната, ласкава и усмихната Италия, се запечатва трайно в паметта на Менделсон и много скоро намира своето творческо превъплъщение. Още по време на своето пътешествие, през 1831 композиторът започва да пише симфония, която нарича „Италианска“ и завършва две години по-късно – на 13 март 1833 в Берлин, като отговор на получената от него покана от Лондонското (днес Кралско) Филхармонично общество.

Два месеца по-късно – на 13 май  – творбата е изпълнена за първи път в Лондон на концерт, дирижиран от самия автор. Симфонията има огромен успех и заедно с популярността на Менделсон оказва силно влияние върху развитието на британската музика до края на столетието. 

В Италианската симфония, запечатала картините от живота сред южната природа, под вечно синьо небе, за първи път толкова ярко се проявяват характерните индивидуални черти на стила на Менделсон, който по неповторим начин синтезира романтичното и класическото начало.