Пътни фирми: 100 000 души остават без работа, ако не си получим парите
Според пътния бранш липсата на парламент не е проблем пред държавата да се разплати с тях за извършените ремонти и поддръжка на пътища с парите от бюджетния излишък и за това не е необходим парламент, а може да стане с решение на Министерския съвет, както това се е случвало по времето на редица предишни правителства.
Фирмите също така призовават да не се смесват отпуснатите аванси на държавната "Автомагистрали" за ново строителство и възложените дейности за ремонти и поддържане на пътищата. Те твърдят също така, че
ако не си получат парите, ще са принудени да освободят между 60 000 и 100 хиляди души, което ще доведе до социално напрежение.
"Не сме освободили до този момент хора, защото се надяваме на споразумение, но икономическата логика е голяма, ако няма с какво да плащаш. Никой не иска да освободи и един човек", заяви инж. Стефан Чайков, председател на Браншовата камара "Пътища", пред БНР в неделя.
"Не са изхарчени авансите! По вече работени обекти са върнати близо 120 млн. лв. от тези аванси. Единственото, което е нужно, е държавата да ускори процедурите, които са необходими за издаване на строителни разрешения на обектите, и те ще бъдат завършени", каза още представителят на бранша.
Чайков обясни, че отпуснатите авансови средства са по договори с "Автомагистрали" ЕАД за ново строителство, а сумите, които пътните строители претендират, са по договори с Агенция пътна инфраструктура (АПИ) за текущ ремонт и поддържани. "Няма как да се смесват възложителите", подчерта Чайков.
Той припомни, че няколко пъти са обявявали, че около 600 млн. лева трябва да бъдат преведени на пътностроителните фирми, за да не спре работата по обектите, които са поели, а "междувременно сумите се увеличават непрекъснато".
По думите му Министерството на финансите, а не това на регионалното развитие казва има ли пари в държавата, или не.
"За септември беше обявен около 1 млрд. лева излишък. Бюджетът предвижда възможност за достигане на около 4,5 млрд. лева дефицит. Не е задължително Народно събрание, важно е дали служебното правителство иска да води такъв тип политика. От 1998 г. бюджетът на АПИ е допълван със средства от държавния бюджет с решение на Министерски съвет. Въпросът е на какъв етап правителството ще стигне до становището, че би могло да отпусне пари от евентуални излишъци в бюджета с постановление на МС", каза браншовикът.
