Петър Димков лекува като Христос

Едно от големите чудеса на Христос е лечението, с което той е дарил със здраве десетки хора. Много от тях след това викат „Разпни го“. Дори когато вече носи кръста към Голгота Исус лекува рана от отрязаното ухо на един от войниците. В Новия завет има някои свидетелства за това как Спасителя се е проявявал като церител. Засвидетелствано е, че Той винаги слагал първо ръката си върху главата на болния или просто го докосвал.

При това докосване със способностите, които имал, Исус успял да види невидимите за другите неща от живота на болния. Христос „надниквал“ в живота му преди и успявал да проследи нишката на земното му битие, избрана от страдащата душа. Така разбирал дали душата на болния е избрала да се излекува и оздравее или изборът й е да прекрати земното си съществуване.

Един от най-известните български лечители – Петър Димков, по същия начин започвал лечението на своите пациенти. За това свидетелства дъщеря му Лили Димкова: „Той питаше за името на пациента, затваряше очи, слагаше ръката на хилядолистната чакра на темето, съсредоточаваше се и по духовен път се свързваше с кармата на човек, като така разбираше дали има живот пред него или не“. Лили Димкова допълва, че баща й никога не е отказвал лечение и винаги е окуражавал хората, дори когато за себе си е бил наясно със съдбата на човека пред него.

Сред най-ярките примери за силния дух и вяра на бъдещия народен лечител е поведението му на фронта в трите войни през второто десетилетия на 20 век. Тогава той е подпоручик и не казва на никой за болките си, предизвикани от мускулния и ставен ревматизъм. Успява да върне невредим целия взвод войници, които командва, защото успешно ги лекува от върлуващите холера, коремен тиф, чума и малария. Спомени разказват, че поръчал цяла каруца чесън и много лимонтузу. Карал войниците да ядат чесън и да пият лимонтузу с преварена вода. 8 пъти го ранявали и дори единият път не давал признаци на живот. Но войниците му го прибрали и той се възстановил.

Наложило се да му се направи сложна операция на стомаха след едно от раняванията. Когато го вкарали в лазарета, било пълно със стенещи и плачещи ранени мъже. Докторът казал, че се налага да оперира без упойка, защото такива нямало. Тогава Петър Димков запял високо и радостно. След него запели и стенещите войници. Така операцията приключила успешно, а Петър Димков до края на живота си препоръчвал на хилядите си пациенти да си припяват ежедневно, защото така очистват пространството около себе си и гонят болестите.