Певицата Весела Делчева пред Lupa.bg: Край езерото Панчарево пак танцуваме в ритъма на „Мамма Миа“

Певицата Весела Делчева е млада, чаровна, лъчезарна, изпълнена с енергия и с невероятен хъс да пее и да танцува. Зрителите я познават като Софи от „Мамма Миа“, Фантин от „Клетниците“, Фиона от "Шрек", госпожа Андреева от "Баща ми бояджията" - и четирите мюзикъла се играят при огромен успех на сцената на Софийска опера. През лятото "Мамма Миа" и "Шрек" са част от програмата на фестивала "Музи на водата" на езерото Панчарево. 

Весела Делчева е родена в София. През 2010 г. завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров" със специалност „Поп и джаз пеене”. През 2013 г. се дипломира като магистър в специалност „Музикално-сценична режисура” в Музикалната академия. Работила е в Младежки театър "Николай Бинев" като музикален ръководител, в НМА катедра "Поп и джаз изкуство" като хоноруван преподавател, озвучавала е филми, била е и вокален педагог в "X Factor" - България.

От 2011 до 2020 г. е артист-солист в Националния музикален театър „Стефан Македонски“, а в момента е солист в Софийската опера и балет. От 6-годишна се занимава с музика. Като дете участва в детската вокално–театрална формация „Таласъмче”, а като ученичка създава със свои приятелки вокалната формация „Инстинкт”. Заедно със същата група участва три пъти в българската „Евровизия“, като два пъти достига до финал. Участвала е в мюзикълите „Зоро“, „Аладин“, „Магьосникът от Оз“, „Любов и смърт в Мулен Руж“, "Булевардът на залеза", „Бягство“, "Фантомът на операта" на сцената на Музикалния театър, в „Исус Христос Суперзвезда“ в Нов театър-НДК, в „Коса“ в Държавна опера-Пловдив.

Защо Весела Делчева смята, че мюзикълът е нейното призвание и страст? И какво е усещането да пееш песните на АББА и да танцуваш в Панчарево в хитовия мюзикъл "Мамма Миа", представяйки си, че сините води на езерото се превръщат в тюркоазено море, а понтонът, на който се играят вълнуващите спектакли, е романтичен гръцки остров. Как феноменът "Мамма Миа" създаде една многобройна публика, която разбра, че вече не е нужно да лети до Лондон и Ню Йорк, за да гледа завладяващ мюзикъл, изигран от родни таланти? Коя е най-зареждащата й роля и коя е най-трудната - на тези и на още много други въпроси талантивата певица и актриса бе любезна да отговори на Lupa.bg.

- Весела, за втора поредна година Софийска опера организира фестивала „Музи на водата“ на езерото Панчарево. Вие участвате и тази година с мюзикъла „Мамма Миа“, както и с „Шрек“. Какво е усещането да се играе сред естествен декор, вие как го чувствате в творчески и в емоционален план?

- Ние, артистите, сме изключително щастливи, че имаме шанса и тази година да се включим в този фестивал, организиран от Софийска опера и балет под ръководството на маестро Пламен Карталов. Емоциите, които бълбукат в нас са извор на истинско щастие и на творческо удовлетворение. А тази естественост на езерото Панчарево допринася за въздействието на нас като артисти да предадем емоцията и всичко това, което е в душата и в сърцето, за да достигне до публиката. А емоцията става още по-голяма и заради романтиката, която носи самото място. Внушението също е силно - човек си представя, че е на морето и пред него има водни колела, лодки, кану. Планината до Панчаревското езеро също е изключително красива, така природата допринася за самото действие.

Весела Делчева (Софи) и Радослав Владимиров (Скай) сред тюркоазеното море край гръцкия остров - това е една от най-романтичните сцени в мюзикъла

Имах честта да гледам колегите от операта „Жената от езерото“, която се игра наскоро на езерото и съпреживях техните емоции. Беше изумително. Това място е много ключово, защото ние имаме абсолютна свобода на духа.

Много съм щастлива, че и тази година сме част от фестивала и че отново ще играем „Мамма Миа“. За мен това заглавие е едно от най-оптимистичните. Нашата цел и надежда е да заредим публиката с позитивизъм и светли мисли! Така е и с мюзикъла „Шрек“ – това е много хубава комедия и позната анимация на много деца. „Шрек“ го играхме при голям успех на 20 и 21 юли. А „Мамма Миа“ започва на 28 юли, което ще бъде 68-то ни представление.

- Пожелавам ви минимум 100 представления с надеждата да играете „Мамма Миа“ поне още 300 пъти.

- Дай Боже, пожелали сме си го, дано се случи. Сега на езерото Панчарево играем пет спектакъла от 28 юли до 1 август всеки ден, след това на 15 август и през септември отново ще изиграем шест представления – на 10-ти, 11-ти, 12-ти, 17-ти, 18-ти и на 19 септември закриваме фестивала с „Мамма Миа“.

"Мамма Миа" докосва зрителите до вечните песни на АББА

- „Мамма Миа“ наистина е благодатен мюзикъл и неслучайно сте го играли на различни открити сцени под звездите – на Белоградчишките скали, в Античния театър в Пловдив, на Цари Мали град, в Албена, в Летния театър във Варна.

- Наистина усещането е невероятно. Да се слееш с природата е много силно чувство - чисто емоционално и в духовен аспект. Въздействието спрямо артист-публика е по-внушително и хората успяват изцяло да се потопят в действието, благодарение на  естествения декор, всичко това, което е създадено свише.

В цял свят се правят реплики – взима се и сценография, и хореография, и режисура. А тук маестро Пламен Карталов има свобода на режисурата и интерпретациите и неслучайно спектакълът стана толкова различен и изключително въздействащ. Много хора, които са гледали мюзикъла в чужбина споделят, че нашата „Мамма Миа“ е много добра и достойно може да се наредим до големите театри в света.

Весела Делчева заедно с колегите си от "семейството" на "Мамма Миа" - Владимир Михайлов, Калин Душков, Людмила Козарева, Радослав Владимиров

- Вашата героиня Софи забърква романтично-комедийна история в „Мамма Миа“, изпращайки покани за сватбата си на тримата си потенциални бащи. Какво най-много ви допада в образа на Софи?

- Няма да спра да повтарям, че това ми е най-любимата героиня и това е ролята мечта, която вътрешно съм копняла да ми се случи. И слава на Бога ми се случи.

Обичам Софи, защото е много близка до мен като темперамент. Това, което ми харесва в нея е, че е борбена, готова е да мине през всякакви препятствия и трудности, за да постигне голямата си мечта – да срещне истинския си баща.

Забърквайки тази романтично-трагикомична каша, в която майка й е главно действащо лице, и самата Софи открива истината за себе си и какво иска от живота - дали иска да се омъжи или не, какви са нейните цели. В крайна сметка всички знаем, че има хепиенд – Софи предоставя прекрасната сватбена церемония на майка си и в крайна сметка майка й Дона успява да се върне към истинското щастие чрез любовта на живота си.

Освен певчески талант, Весела Делчева демонстрира и завидни танцувални умения

- Вие сте играли и ролята на Дона, но в друго представление на „Мамма Миа“.

- Да, играх, когато бях в Музикалната академия. Завършвах магистратура "Поп и джаз пеене“ и участвах в мюзикъла.

- А коя от героините ви е по-близка?

- В момента Софи, първо защото съм по-малка, а за Дона си трябва по-голям емоционален опит, а все пак и възрастта е от значение. В Академията бях най-голяма и трябваше да изиграя Дона. Беше ми много интригуваща като образ. Тя носи интересни нюанси. Може би, дай Боже, след време като порасна, да изиграя ролята на Дона, да прехвърля щафетата и да вляза в ролята на майка. Но си мисля, че има време за тази роля. (смее се)

Героинята на Весела - Софи заедно с тримата си потенциални бащи, изиграни от Симеон Владов, Александър Георгиев и Владимир Михайлов

- Наскоро развяхте знамето на революцията в „Клетниците“, мюзикъл също част от афиша на Софийската опера. Усещате ли, че в България е дошло време за социална и духовна революция?

- Според мен тази революция се случва по един или друг начин – и политически, и духовно. Имахме нужда от това разтърсване и то чисто емоционално. Хората трябваше да се събудят и да си направят своята равносметка. Покрай пандемията, която ни се случи, хората отново започнаха да оценяват простите, важни и стойностни неща – обърнаха повече внимание на близките си, докоснаха се до природата.

Аз съм планинар и мога да съпоставя какво беше преди и какво е сега. В момента планината е пълна и то с млади хора, които имат нужда от това пречистване. Планината е здраве. Случи се пробуждане и тази вътрешна революция за свобода на духа, за свобода на творението, изобщо човек да има свобода на мисълта. Защото, когато човек не е свободен в ума той няма как да бъде свободен по принцип.

Весела Делчева като Фантин в "Клетниците" - ролята, за която актрисата споделя, че е най-сложна в емоционален и психологически план

- Кое за вас бе най-сложното в „Клетниците“?

- Чисто емоционално за мен като артист това е най-трудният ми спектакъл. Героинята ми Фантин преминава през големи вътрешни катаклизми.

Първо ти трябва да влезеш в образа на майка. Второ, знаеш, че губиш най-скъпото – детето си, т.е. ти не можеш да видиш детето си и си готова на всичко – да продадеш себе си и душата си и всичките си ценности в името на това да живее най-святото ти. Много ми костваше и винаги ми е коствало, но успявах да се превъплътя в тази роля. Изисквало ми е голяма концентрация, отдаденост, много мисъл преди да се въплътя в образа си. Това е огромна драма и ти ако не си изцяло потопен в ситуацията няма как да се получи. „Клетниците“ наистина е много сложен спектакъл за всичките ми колеги. Заедно с тях през юни изиграхме четири представления – това са много тежки, психологически роли и се изисква огромно посвещение и вглъбяване.

Весела Делчева (Фантин) и Владимир Михайлов (Жан Валжан) в най-играния мюзикъл по света - "Клетниците"

- Как се освобождавате от емоцията след такъв тежък спектакъл като „Клетниците“?

- След това представление ми е трудно да изляза от образа си. (усмихва се) Тук се товаря емоционално, затова просто се прибирам и си почивам, нямам нужда от контакт с други хора. В „Мамма Миа“ се зареждам, там е друго. Естествено тази емоция минава и през нощта през мен. Няма как. Артистите сме такива.

Весела Делчева като г-жа Андреева и Калин Врачански като г-н Андреев в премиерния мюзикъл на Софийска опера "Баща ми бояджията"

- Последният мюзикъл, в който засега участвате е „Баща ми бояджията“, където играете майката г-жа Андреева. Партнирате си с Калин Врачански, който дебютира като певец и като актьор в мюзикъл. В интервю за Lupa.bg Калин Врачански с усмивка сподели, че на репетициите, когато вие сте пеели, сте го подтискали, защото пеете страхотно и имате страхотен глас и винаги с голям кеф ви е слушал. Как се получи спойката между вас?

- Това негово изказване е много мило (смее се). Калин е изключително земен, много добър човек, сърцат, отдаден на професията, можеш да разчиташ на него като истински професионалист и партньор на сцената. За мен беше изключително удоволствие да се запозная с него, а после да си партнираме. Всичко се получаваше по най-естествения органичен начин, защото Калин е много добър артист. Аз бях изумена от неговите вокални постижения, той много работеше в тази посока и според мен Калин има прекрасен глас, който може да се използва в мюзикъл. Аз му казах: „Ти си само за мюзикъл. Можеш да пееш, можеш да танцуваш, всички знаем какъв актьор си.“ Открехна се още една врата от неговия потенциал.

Героинята на Весела в "Баща ми бояджията" е майка на шест деца

- Черпите ли вдъхновение от вашето детство?

- Определено да. Аз съм човек, който много обича анимации, неслучайно съм се занимавала и се занимавам с дублаж. Но най-любими са ми детските книжки и приказките. Според мен ние трябва да се връщаме към детството си и към книгите, които сме прочели, защото те са написани с огромни поуки.

Препрочитам си „Малкият принц“. Обичам да гледам и любимите анимации, с които съм израснала - „Пепеляшка“, „Цар Лъв“, „Анастасия“. Препрочитам изключителната поезия на Валери Петров. Мисля, че тя е за всички възрасти.

Весела като Фиона в мюзикъла "Шрек" по едноименната анимация, която е любима на децата

- В мюзикъла „Баща ми бояджията“ си партнирате с 18 деца – три състава по шест деца. Как си паснахте с момчетата?

- Всичките те са прекрасни, талантливи и толкова чисти. В този спектакъл аз се научих да черпя от тях тази истинност и чистота на интерпретацията. Те са изключително будни, интелигентни, скромни деца, отдадени на поставените им задачи. Толкова много слушаха. Аз се успокоих и си казах: „Слава Богу, има едно поколение, което ще дойде и ще изплуваме нагоре.“ Маестро Пламен Карталов  ги питаше: „Нямате ли нужда от почивка?“ „Неее, искаме още“, отвръщаха те. Много бяха сладки. И ние самите се зареждахме с тяхната  неизчерпаема енергия. Децата ни даваха много. Ние също им помагахме.

Актрисата обожава да пътешества по света

- Кое ви запали да се насочите към музиката?

- Моите първи спомени винаги са свързани с пеене. Всичко дължа на родителите си, защото те са видели таланта, който нося и още от детската градина са ме включвали във всички тържества. И преподавателката е казвала, че трябва да ме запишат някъде, защото умея да правя много неща. Моите родители ме записват в детската вокално-театрална формация „Таласъмче” при Димитър Костанцалиев, който продължава да учи децата. Именно оттам са и част от момчетата, които сега участват в „Баща ми бояджията“. Той успя да отключи този пламък и любов към жанра, защото там се правеше мюзикъл. Аз успях да се докосна до жанра и вратата ми се отвори по най-естествения път и видях, че мюзикълът е истината за мен.

Весела Делчева на Белоградчишките скали, където екипът на "Мамма Миа" също танцува в ритъма на АББА

- И все пак защо именно мюзикълът е вашата страст, а не операта, оперетата, поп или джаз пеенето?

- Моята любов от малка е мюзикълът. Аз съм на мнение, че човек, когато е добър в едно, той трябва да се развива там, където му е силата. Когато имаш точна цел и се фокусираш в това, което обичаш, успяваш да надграждаш и да се усъвършенстваш.

В навечерието на 24 май 2019 г. Весела Делчева бе отличена с наградата "Златно перо" за приноса й към родното изкуство и култура

- Мечтаете ли да поставите мюзикъл като режисьор?

- Да, с удоволствие. Но преди да бъда режисьор на мюзикъл ми се иска да натрупам достатъчно творчески и житейски опит. Неслучайно завърших музикално-сценична режисура, защото ми беше интересно да застана от другата страна на сцената. Дай Боже след време да ми се случи. Пожелавам си го.

Весела Делчева пя по време на Втория фестивал на музиката към компютърни игри в полския град Вроцлав

- Миналата година пяхте пред 100 000 души, които ви гледаха онлайн на Втория фестивал на музиката към компютърни игри в полския град Вроцлав. Тогава изпълнихте за първи път на живо саундтрка на играта „Baldur’s Gate 3“. Вие сте официалният „глас“ на тази компютърна игра, като в създаването на музиката към нея са замесени още двама българи – композиторът Борислав Славов и един от двамата аранжори Георги Андреев. Какво бе чувството да ви гледат 100 000 зрители?

- Във Вроцлав нямах представа, че ще ме гледат толкова много хора. Залата, в която се проведе концертът, е една от най-големите концертни зали в Европа с 2000 души капацитет. Присъстваха 700 души публика поради епидемичните ограничения. Концертът се излъчваше онлайн и имаше над 100 000 зрители от целия свят. Беше уникално преживяване и след това си дадох реална сметка какво ми се е случило.

Подобен тип музика е много близко до мен, защото когато я записвах, виждах много паралели с мюзикъла. Например, Борислав Славов ми разказваше за образа, който озвучавах, и неговата предистория. Във видеоиграта в реално време ти променяш събитията. Никога не съм играла видеоигри, но те ми напомнят приказките. Музиката към „Baldur’s Gate 3“ носи приказност, а и сюжетът ми харесва. Изключително съм щастлива, че в началото на тази година с Борислав получихме номинация за най-добра песен във видеоигра от Hollywood Music in Media Awards.  

Наградата от Америка на Весела Делчева и Борислав Славов

- Поздравления! Честито!

- Благодаря!

- Изкушена ли сте от киното? Бихте ли се снимали във филм?

- Да, защо не, стига да е интересна ролята и сценарият, който ти предлага режисьорът. Ако се филмира някой мюзикъл с най-голямо удоволствие бих участвала.

Весела Делчева е запален планинар

- Има ли самотен остров, където бихте искали да избягате за кратко?

- Моите бягства са в планината. Там се зареждам и там осмислям всичко, което ми се случва или което искам да постигна. Много обичам планината. Иначе обичам и морето. За екзотичен остров не съм се замисляла. Но бих искала да обиколя Гърция – Тасос, Корфу.

- В „Баща ми бояджията“ пеете „Няма мрак, който да ни затвори“. Това ли е вашето послание към зрителите и бихте ли го продължили по някакъв начин?

- Това е много силно послание и човек не трябва да допуска мрак да обземе душата му, защото когато страда душата, страда и тялото, страда всичко. Моето пожелание е да запазим вярата в доброто, в добрите ценности и в собствените си възможности. Ние сме тези, които можем да направим промените и вътре в нас, и извън нас. Вярвам, че човек трябва да бъде усмихнат, позитивен, светъл и да се бори за личните си каузи и за това, в което вярва силно.

Снимки: Личен архив и Софийска опера