Пламен Николов - климактерична бабичка на кастинг в "Х Фактор"

Коментар
21:00 - 02 Август 2021
31502
Пламен Николов - климактерична бабичка на кастинг в "Х Фактор"

Турският Шекспир, големият драматург от малкото, анадолско градче Елязъг – Мехмет Мурат Илдан, има следната мисъл: „Колкото по-малко те познават, толкова по-добре можеш да работиш за хората. Изоставената на ветровете планинска угар често ражда най-здравите и красиви цветя.“ Ако той е прав, значи сме ударили шестица от тотото с тихичкия зубър от горнооряховската гимназия Пламен Николов. Преди да бъде издигнат за премиер, го познаваха само половин дузина професионални гмуркачи и учителката му по философия. Следователно, чичкото от кастинга може да вземе да се окаже новият Стефан Стамболов.

Всъщност, кой е казал, че Пламен Николов е непознато име за българската общественост? Аз например познавам до болка двама, все футболисти. Пламен Николов – Пацо, олисялото плевенско ренде, което започна мелето на злополучния финал за купата през 1985 г.., след който ЦСКА и Левски бяха преименувани на ЦФК Средец и Витоша. И Пламен Николов – Пинко – дряновския темерут, вечна резерва на Боби Михайлов в националния, който е продал повече мачове, отколкото съименника си от „Има такъв народ“ – шнорхели и гумени дюшеци за последната петилетка. В крайна сметка името не прави човека, нали?  Свикнали сме на какви ли не противоречия – селянчето Желю да се окаже фракнофон, а професорчето Жан – кремълска подлога, например.

Ивайло Калфин се превърна във вечен чирак на евробюрократичната социолиберална помия, Тодор Кавалджиев е сред малкото мъжкари, които в цялата си кариера не клекнаха на колене да врътнат свирка на политическото статукво, Емилия Масларова отне и последната капчица мазнинка от коравия къшей хляб на агонизиращите ни пенсионери, а Тома Биков е обикновена, послушна кравичка с очилца. В този смисъл новият кандидат-премиер далеч не е толкова парадоксален с онова, което пише в личната му карта.

Много по-притеснително от името на (не дай, Боже) бъдещия премиер е потресаващият еклектизъм на неговото битие и интереси, на което би завидял всеки средностатистически ренесансов мултифункционален интелект като Волф, Лесинг, Базедов или Дефо. Пламен хем е изкушен в науката, хем от 15 години храни челядта с продажби на дребно. Хем е горд с корените си от село Сушица, хем се представя за софиянец. Хем личната му кауза е реформа в българското образование, хем иска да започне (краткото си) пребиваване в политиката с ревизия на Преспанския договор, дето всъщност е между македонците и гърците и може най-много да се хване на Мицотакис за левия ръкав.

Уж е много амбициозен, а си търси работа чрез кастинг по кабеларки. Безкрайно е начетен и е отявлен привърженик на диалектическия метод, но позволява да го оценяват банда сватбарски музиканти със средно образование. Интересна комбинация.

Да си непознат носи определени политически плюсове, ако щете и психологическо предимство в ролята на човека-енигма, а защо не и метафизична харизма. Обикновено обаче обяснението е далеч по-просто. Пламен Николов никой не го е чувал, защото самият той е никой и нищо не умее. За 44 години ако беше такъв философски ум, щяхме поне нещо да сме прочели. Даже Желю написа един „Фашизмът“, колкото и да е примитивен в първобитния си ленинизъм.

Новият премиер е нещо като климактеричните бабички, които се явяват в „Х Фактор“, след като половин век са припявали само над печката, но дълбоко в себе си вярват, че са могли да имат кариера на Лили Иванова. Резултатът от експеримента е разкъсващ тъпанчетата вой и безброй гаври в социалните мрежи. Само дето този път гаврата е за сметка на всички нас. Давай, Пацо, цяла България тебе гледа!