По-добре е да не намерят Сашко

Малтретиране, мизерия, унижение, връзване за леглото и накрая жалка и самотна смърт, зарит в собствените си екскременти. Това е съдбата на вероятно три четвърти от хората с психични отклонения в България. Последната четвърт са доценти-инфекционисти и бивши треньорки по художествена гимнастика, те са изтеглили асото от тестето и ги дават по телевизора да ни обясняват за конспирациите на Ротшилд, Рокфелер и „Роскомнадзор“.

В тези студени и мъгливи ноемврийски дни хем стискам палци малкият Сашко от Перник да се намери, хем... не съвсем. Имах такъв съсед в моя вход – адашът Евгени от третия етаж. Това беше в годините, когато нямаше мобилни телефони, безглутенови кроасани и аутистичен спектър. Беше просто кварталният олигофрен.

Докато родителите му бяха живи, Гената водеше умерено щастлив живот в гарсониерата, беше чист, сит, социално приемлив, усмихваше се. Адът на земята настъпи, когато един след друг старите си заминаха в рамките на година и половина. Евгени отключи шизофрения, епилепсия, запали апартамента три пъти и оцеля по чудо. Прибираха го за по месец в психиатрията и го връщаха, смачкан, дрогиран, вонящ на гнилоч и страх от сто метра.

Още си спомням денонощните му агонизиращи писъци, покритото с язви лице, обвиняващите очи. Понякога го черпех кафе, обичаше много. Друго не знаех какво да направя. За негово щастие хвана рак, после още един и сравнително бързо последва майка си и баща си някъде отвъд. Какво да ви лъжа, всички си отдъхнахме.

В прайтайма на телевизията ще видите много реклами за капки за нос, мазила срещу хемороиди и прахчета срещу болезнен мензис. Истината обаче е, че без психично здраве не може да има никакво здраве. А нашите отклонени/разстроени/депресирани/принадлежащи към аутистичния спектър съграждани никой не ги ебава. Имаме всичко на всичко около 500 психиатри, повече от половината са прехвърлили 70-ака и са обучавани в съветската система за психиатрията като инструмент за обществена репресия.

Имаме 12 болници в цялата страна, а частните кабинети се броят на пръсти и със сигурност такива като Евгени не могат да си ги позволят. Те са за консултации на Джулиана Гани и Светлана Гущерова, ако изпаднат в следродилна депресия. Шефката на най-голямата ни психиатрия дращи по фейсбук как ни пръскат с кемтрейлс и прави виртуално фелацио на Путлер, Лавров и Медведев, после си мие зъбите и ги почва в обратен ред.

Грижата за психичното здраве на нацията е оставено на бандичка тлъсти, смугли санитари, които псуват, ритат и връзват клетите си „възпитаници“, за да могат да им преджобят портмонетата на спокойствие. А, от време на време им бият и инжекции, ако са докарали. Няма излизане на открито, няма поведенческа терапия, карат нещастниците да подписват някакви декларации за съгласие и им забиват иглата в задника. След месец – довиждане, тичай да запалиш апартамента/входа/блока.

По тази причина ме е страх какво ще стане със Сашко, ако все пак го открият. Утре ще прегърне баща си и ще е щастлив. И всички ще се радваме и ще ръкопляскаме. А вдругиден, догодина, след 10 години? Другият Евгени щеше да ви обясни по-добре.