Под натиска на Брюксел: Парламентът възстанови КПК на първо четене

Парламентът направи първата крачка към възстановяване на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), след като депутатите приеха законопроекта на първо четене. Решението идва под силен натиск заради блокирани европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Става дума за около 215 млн. евро, задържани от Европейската комисия заради неизпълненото изискване България да има политически независим антикорупционен орган.

Срокът за предложения между двете четения беше съкратен на 4 дни, което показва, че управляващите бързат да приключат реформата.

Залогът обаче не се изчерпва само със задържаните пари. Брюксел вече е предупредил, че след закриването на предишната комисия може да поиска България да върне около 143 млн. евро, изплатени по-рано именно за тази реформа. Така новият закон се превръща не просто в поредна институционална промяна, а в спешен опит да се избегне двоен финансов удар - загуба на бъдещи средства и риск от връщане на вече получени.

Проектът предвижда новата комисия да бъде петчленна, като членовете й ще идват през различни институционални канали. Един ще бъде избиран от Народното събрание, един ще се назначава от президента, по един ще избират върховните съдилища, а един - Висшият адвокатски съвет. Идеята е структурата да изглежда по-независима от прякото партийно влияние и да отговори на условията, поставени от Европейската комисия.

Мандатът на членовете ще бъде пет години без право на преизбиране. Председателят на комисията ще се сменя всяка година чрез жребий, за да не се концентрира властта в една фигура. Този модел трябва да даде допълнителна гаранция, че органът няма да се превърне в зависима структура, използвана според политическата конюнктура.

Новата комисия ще разполага с широки правомощия - от анализ на корупционни рискове и превенция до разследване на тежки престъпления. В обхвата й ще попадат подкупи, злоупотреба със служебно положение, пране на пари, проверки на имуществени декларации и конфликт на интереси. Предвижда се органът да може да извършва оперативно-издирвателна и разследваща дейност, което го поставя в центъра на бъдещия антикорупционен модел.