Последното интервю на Павел Найденов пред Lupa.bg: Никому нищо лошо не съм правил, а ми отнеха и двете деца

На 1 април 2022 г. бе съобщена тъжната вест, че Павел Найденов си е отишъл от този свят на 86 години на 24 февруари т.г. Повече от месец кончината на бащата на Илия Павлов бе държана в тайна. Бай Павел, както го наричаха близки и по-далечни познати, е бил пратен в хоспис, макар че той бе един от най-богатите българи. Погребението е било преди повече от месец в много тесен кръг.

Lupa.bg публикува последното голямо интервю, което Павел Найденов даде пред репортер на медията преди 5 години. След това журналисти от Lupa.bg многократно са разговаряли с него по различни поводи, но в интервюто от 2017 г. бай Павел сякаш отвори душата си и разказа емоционално лични неща за своите деца, които той надживя.

Павел Найденов обикновено посрещаше журналисти, бизнес партньори и приятели  в скромния си офис на столичната улица „Триадица”. Разговорът ни с Павел Найденов се проведе на 8  март 2017 г. - ден, след като се навършиха 14 години от показния разстрел на сина му Илия Павлов – президент на „MG корпорация” пред централния офис на холдинга.

Кабинетът на Павел Найденов, който бе смятан за един от най-богатите хора в България, бе скромен, почти аскетичен. На стените бяха окачени снимки на семейството. Чернобелите и цветни фотоси са запечатали значими събития от семейната история – синът Илия Павлов като малък и като офицер в армейската спортна школа, изписването на дъщерята Славка от родилния дом, сватбата на Павел Найденов със съпругата му Венцислава, негови срещи у нас и в чужбина, на внуците Венцислава, Паола и Илия-Калоян.

„Питайте, каквото ви интересува. Ще ви отговоря каквото мога”, подканя Павел Найденов, който изглеждаше доста жизнен и пъргав за годините си. А само след няколко месеца щеше да навърши 80. И може би, за да разчупи атмосферата сам започна да разказва за снимките, които е окачил в кабинета си. „Тук – на голямата снимка в центъра съм аз с майката на Илия на сватбата ни”, казва бащата на Илия Павлов. Разговорът тръгва, той пали от любивите си . Очите на Павел Найденов доста често се насълзяваха, когато говореше за двете си деца – Илия и Славка, за малкия си внук Пол, които бяха убити. И блесваха от радост, когато разказваше за внуците си, които слава Богу са живи и здрави, но живеят в чужбина.

- Г-н Найденов, какво си мислите, когато всеки ден поглеждате към тези снимки?

- Това са събития от живота, който не е толкова къс досега. Много преживявания, много пътувания, много движения, много работа, деца, гледаш, отглеждаш, после ги загубваш… Ужас. (просълзява се)

- Как постигате тази бодрост и сила на духа на вашата достолепна възраст и при тези тежки загуби, които понесохте?

- Аз съм спортувал в миналото и не съм прекалявал в нищо. Не се надяждам, не се надпивам, всичко е в рамките на нормалното и умереното. Много от хората, с които сме работили заедно, бяха по-невъздържани и по ядене, и по пиене и си отидоха по-рано. Аз бях по-умерен, а и генът ми е такъв.

- Има ли столетници в рода ви?

- Столетници не, но 90-годишни да. Дядо ми е убит в Балканската война 1913 г., лелите и чичовците ми са останали сираци, мама и тя.  Много обичах баба ми Гълъбинка. Тя като почина исках да се хвърля в гроба й. (разплаква се и показва вече пожълтяла снимка на баба си.) По време на Втората световна война моите чичовци и баща ми бяха на фронта. Татко имаше 8 медала за храброст. От Първа армия на ген. Стойчев татко постоянно пишеше писма до баба ми и тя само плачеше. Някой й чете писмото и аз до нея и аз съм плакал. (говори през сълзи)

Павел Найденов със съпругата си, която почина години преди него

- Как живее един баща, който загуби и двете си деца? Имате ли за себе си обяснение защо ви сполетяха тези трагедии?

- Всичко стана заради бурните времена на промяна на обществените значимости и заради промените, които настъпиха във връзка със събитията около държавната собственост – тя премина в частни ръце. Появиха се и много мощни хора с акъл и инициативи. Появиха и хора, които нямаха тези качества и не можеха да постигнат нещо. Дори да бяха взели нещо и да се бяха включили в тези мероприятия те не можеха успешно да управляват процеса и полека-лека изоставаха. Разсипаха се и много държавни имоти като тия Баневи…

- „Русалка” ли имате предвид?

- Не само „Русалка”, имат заводи, които не ги експлоатират. Те само са ги взели, ползвали са нещо от тях и ги забатачиха. Това е обществен капитал, това са работни места. Държавата започна да страда от това, че няма производство, не се пълни бюджетът, а се явяват много безработни и искат социални помощи. Всичко това се отрази зле върху събитията в държавата. Тези хора, които изоставаха и не можеха успешно да управляват това, което са получили, те не са го ограбили, а са го получили, но като не го управляват правилно, злобеят към тези, които си управляват добре стопанството.

Онези с агресия започват да създават обстановка около първенците и действат с непозволени начини, с атентати. Убийството на Илийчо според мен е плод на конкуренцията. Дали е вътрешна конкуренция, дали отвън е имало хора, които са кандидатствали за нещо, но не са успели да го вземат, не знам. Появявали са се такива стълкновения между нас и други бизнесмени. Понякога са били по-безмълвни и тихи, друг път е имало и скандали, но омразата се е получила до такава степен, че те са имали желанието физически да ликвидират някой, за да може те да се изправят на краката. Така мисля аз. Мисля, че разстрелът на сина ми бе по пътя на конкуренцията.

А нещастието с дъщеричката ми стана в Америка. Славка беше малко кришнарка, малко художничка. Стана кришнарка, после реши да се отказва. Имаше една рускиня, която също била кришнарка и двете отвреме навреме се спречквали. Славка не отивала на посещенията, където се събират кришнарите. Един ден пък рускинята отива в къщата, намира я вътре и я заколва. И нея, и внука ми. (очите му се насълзяват)

- 14 години след разстрела на сина ви имате ли отговор на въпроса кой го поръча?

- Не мога да соча с пръст никого, защото не е редно да обвиниш човек, който не е виновен. Аз си мисля, че поръчителят е на базата на онова, което споменах за конкуренцията. Може би килъри, които сега са по арестите ще се разкаят и ще си признаят. Резултати няма, но и страницата не е затворена във връзка с убийството. Ако убиецът лежи 10-15 години по затворите, може и да се разкая. Нищо друго не мога да кажа.

Има много версии, които не бих искал да споменавам. Но нека обществото и администрацията, която и да е тя, помислят по този въпрос и да разкрият убийците. Убийците не бива да бъдат поощрявани и пощадявани, защото държавата губи от тази работа – демобилизира хората, плаши ги, всява страх, хората не могат да разгърнат себе си, да се включат най-активно в обществения и политическия живот. Това притеснение не дава възможност за развитие.

Баща и син заедно

- Какъв син беше Илия Павлов?

- Илийчо е дете, върху което беше работено много. Майка му и аз го възпитахме така, че да стане добър човек. Майка му беше много просветена в литературата, в историята на България. Добре го подготви - като започнеш от вкъщи – начин на хранене, гражданско поведение, как да стои на масата, какво значи да се храни с прибори. Като беше на 13 години Илийчо протестираше, че пред него има толкова прибори. (смее се).

Две години той беше в интерната „Олимпийски надежди” и във всяка възрастова група ставаше републикански шампион. На 18 години замина за Турция на Балканското първенство по борба. Преди това му бях разправял за Петко Сираков, който стана световен шампион в Турция. (Петко Сираков печели първата титла по свободна борба за България на Световното първенство в Истанбул през 1957 г. срещу турчина Атлъ. Баща е на Наско Сираков, б.ред.) Преди финала на първенството при Петко отиват провокатори и му казват: „Петко, ти трябва да внимаваш, ти знаеш турски, но си и наш приятел, трябва да внимаваш да не те прекърши, да не те бие по кръста.” Той слушал, слушал, изправил се и казал: „Кажи му, че ще му еба майката и ще го надвия”. И го надви и стана световен шампион. Това разказах на Илия.

Когато синът ми отива в Турция случката се повтаря. Отива при него един от турските треньори, чийто син ще се бори с Илия. Те са на една възраст и в една категория. И му казва: „Илийчо, баща ти ми е приятел и теб те познавам от дете. Внимавай, защото Шенол е много силен и ще ти направи нещо, а как ще гледам баща ти после.” Илия си спомня за Петко Сираков и казва: „Кажи на Шенол, че ще аз ще го надвия.” И го надви и стана балкански шампион. Като се връща националният отбор от Цариград с рейса и на моста над Босфора Илийчо става и дава тон за химна и започва да пее „Мила, родино”. Всички стават и почват да пеят. От малък беше патриот.

- Кой го насочи към спорта?

- Аз. Аз съм се занимавал първо с гимнастика. Той също най-напред се занимаваше с гимнастика. И той после си избра борба. И преуспя. След спорта Илийчо се насочи към бизнеса, като мен. В активната си спортна дейност завърши ВИФ, а после завърши курсове за журналисти. После аз заминах за чужбина, тъй като работех в Министерство на външните работи. Той остана сам, работи като офицер. Залюби се с Тони (Антония Чергиланова- дъщеря на генерал Петър Чергиланов, началник на Трето управление в ДС, б.ред.), тя беше тенисистка и треньор по тенис в ЦСКА и току аз получавам съобщение, че ще се женят.

- Как приехте тази новина?

- Казах му: „Абе как ще се жениш, рано е още.” Имахме спорове, защото той беше много млад, 22-23-годишен. Макар че то и аз съм се женил на 22. Дойдох си от чужбина, направихме сватбата, после пак се върнах на работа. След време се разведе, хареса си друга мадама. Тогава беше на 27-28 години. И пак спорим, карам му се: „Недей, Венцислава е на 4 години”. Те живееха на Руски паметник, аз бях с него и внучката, тя го гушка и му казва: „Айде, татко, да си ходим.” Той отговаря: „Аз съм дежурен”. Дежурен – просто не ще да си отива вкъщи. (смее се)

- И тогава се жени за Дарина Павлова.

- Да, разведе се и се омъжи за Дарина. Приех го. Какво да направя друго. (въздиша тежко) Правихме втора сватба, родиха се други две деца. Първата дъщеря носи името на баба си Венцислава. Поли носи моето име. Илийчо-Калоян носи името на баща си. С внука ми Илия-Калоян имаше един инцидент преди време в къщата им във Вашингтон. Там имат басейн и един ден ние се каним да отидем на пазар. Илийчо май беше 6-годишен и изведнъж изчезна и ние започваме да го търсим. Виждаме го паднал в басейна, лежи на дъното удавен. Спускаме се вътре, извадихме го аз колкото знам му направих изкуствено дишане, обърнах го надолу с главичката, повърна вода, взе си въздух. После отиваме в болницата, той вече се беше осеферил и ми вика: „Дядо, ти знаеш ли, че аз малко се бях удавил.” (смее се през сълзи)

Илия Павлов в компанията на съпругата си Дарина Павлова на парти по случай 42-ия си рожден ден през август 2002 г. в черноморския комплекса "Сейнт Елиъс", собственост на "Мултигруп". Никой не предполагаше, че това ще е последният му рожден ден

- Синът ви вслушваше ли се във вашите съвети?

- Много добро момче беше. Много добро. Ако сме компания той се отличаваше от останалите и във взимане на думата, и като начин на хранене - двоен прибор, троен прибор, винаги беше едни гърди напред. Знаеше добре руски, английски и турски. Това го отличава. Освен това и физически добре стои. И където и да отиде, и с когото и да разговаря всеки го приема като сериозна личност.

Никога не ме е посрамил с нищо. Беше почтен. Като пътуваше за Бургас за състезания аз винаги в малкото джобче му слагах 20 лева. Той ме питаше: „За какво са ми?” И аз му обяснявах: „Ако изпуснеш влака и групата замине с какво ще си дойдеш?” Като се връщаше и аз проверявах джобчето - парите бяха там. Той си имаше други джобни пари, а тези бяха дълбок резерв.

Благодарение на нас, на майка му Илийчо познаваше историята, познаваше раждането на българската държава, познаваше литературата и творците на нашето изкуство, познаваше Каравелова по име, разстрелялия се неин приятел. Много сме беседвали с него по тези въпроси. Освен това аз често го водех на екскурзии и почивки и съм бил и строг, и добър смешник. И така той може би се разви всестранно. Не беше плашлив или някой страхливец. Казвал съм му: „Никога няма да биеш по-малки деца от тебе. Никога няма да биеш момичета. Ако някой страда ще помагаш. Каквото и да ти се случи по-натам ти трябва да помогнеш на страдащия.” Той знаеше това и го спазваше.

- Имало ли е хора, на които вие и синът ви сте помагали, а след това са ви предавали?

- Не сме имали такива случаи, защото аз съм бил толерантен, и той е бил толерантен. Спорили сме с него, защото той все пак беше млад. Аз съм преминал през трудови и работнически колективи, през профсъюзите. Имали сме много персонал, аз бях изпълнителен директор на фирмата. Жените ми се оплакваха, че получават 300-350 лева заплата и живеят далеч от нашия офис. И аз казвам: „Те не им стигат само за пътуване. Дай да им увеличим заплатите и на дирекционен съвет предлагам да направим нещо.” И останалите почнаха: „Ти профсъюзен деятел ли си?” Имали сме такива спорове и съм ги убеждавал и сме подобрявали нещата.

- Имаше ли охрана Илия Павлов?

- Имаше, да, но той беше самонадеян и ми казваше: „Не бой се бе, баща ми, аз нищо лошо не правя! Не бой се!” Случаят е бил такъв, че от снайпера спасение няма.

- Самонадеяността ли определяте като една от големите грешки на сина ви?

- Ами самонадеян беше, с високо самочувствие. Даже съм му казвал да не празнува 40-та си годишнина. Знам от баба ми, че не се празнува 40-та годишнина.

Викам му: „Илия, недей да правиш 40-та години. Дай да се съберем скромно, да те почетем, да пием по чаша и да се приключи. Догодина ще празнуваш. За 39-ия прави голямо тържество, сега прескочи, на 41-ия пак ще направиш”. Той не ме послуша. И ето… убиха го. (въздъхва) Мисля си, че това празнуване беше грешка. То натрупва и злоба у изоставащите и те викат: „Абе ние тебе ще те оправим!” Изоставащите нямаха тази гражданска култура и висока квалификация да управляват онова, което имат.

Андрей Луканов и Илия Павлов работиха заедно в газовото дружество “Топенерджи”. То е учредено на 19 май 1995 г. с председател Андрей Луканов по силата на спогодба между България и Русия. Първоначално „Булгаргаз“ и „Газпром“ притежават по 50% от собствеността на капитала. Но през декември 1995 г. с решение на кабинета на Жан Виденов е променен акционерният състав, като с по 8,25% от капитала се сдобива „Мултигруп“ на Илия Павлов 

- Какви са отношенията бизнес-политика през вашия поглед?

- Аз съм израснал във времето на социализма и съм бил много дисциплиниран. Когато имаш семейство и вече работиш ти поемаш отговорност, имаш граждански задължения, съобразяваш се как да се движиш в това общество и това, което са ти възложили като задача да го изпълниш и да го преизпълниш. Аз никога не съм бил изоставащ в работата, която я работя и съм искал да съм пръв, в президиума. Работил съм с държавни пари и никога не съм посягал върху тях или пък да се стигне до положение да не мога да се отчета. Това вмених и на Илия. Той виждаше, че когато говорят за баща му се говорят добри неща.

- Защо обаче синът ви бе наричан символ на българската мафия и бе наричан "мутра"?

- Ох, Боже! Боли ме от такива думи. Да, Илийчо, произлиза от борческите среди, затова му го прикачиха - като е бил борец, значи и той е като тези, дето правят лошо и значи е мутра. Синът ми беше друга категория. Както ви казах, аз го учех да бъде почтен и да не унижава хората, да не ги малтретира за пари. Учил съм го да се облича с костюм и вратовръзка, да се храни по етикета, да знае как да държи ножа и вилицата, да дава бакшиш, да не псува, да е галантен с жените. Това ли е мутра? Илия не е бил мутра. Ако се е биел, за да спасява малки деца или пък момичета, ако ги види в беда – ако това е мутра… (усмихва се)

- Какви бяха отношенията на „Мултигруп” с властта, с различните правителства?

- Имаше неразбиране от страна на правителствата спрямо бизнеса и то по отношение на проспериращия бизнес, който вече се е внедрил, взел, купил и управлява успешно. Казвал съм: „Какво лошо има вие да общувате с бизнесмените. Кой пълни бюджета? Бизнесмените. Агрохолдингът, който вече е частен. Има ли някой от вас да е отишъл в агрохолдинга и да го пита къде го стяга чепикът. Вие не смеете да надзърнете там, защото има злобари и като отидеш на посещение там и си мислят, че отиваш за пари. А то не е така!

Едно посещение на един вишестоящ управник дава крила и обединява хората. Управникът може да събере хората от предприятието и да попита какво не им достига, какви са проблемите и къде може да се помогне. Бих препоръчал на министър-председателя да отиде в един голям център, където се развива частен бизнес, да се свърже с хората и да разговаря и да помогне. Колкото повече намалява дейността на стопанството, толкова повече обеднява бюджета.

Иначе аз имам много познати политици. Имам обаче и отрицателни впечатления – примерно от Виденов. Той не беше за тази работа. Станишев не беше за тази работа. Те нямаха гражданска и стопанска култура, да знаят как да разговарят, как да отстъпват и как да настъпват. Те само настъпват, а не отстъпват, за да може и отсрещната страна да си вземе малко дъх.

- Настъплението доста често е политика на слабия.

- Те бяха слабаци. Станишев – езиково квалифициран, но граждански недостоен. Един човек, който не е имал отношения с трудови колективи. Той не знаеше какво е да се контактува с хората – как да преглътнеш обидата и как да се извиниш, ако се наложи. Един такъв човек не може да управлява държавата. Аз съм и срещу професорите. Нека интелектуалците и професорите се включват в политиката, да дават съвети – О.К.

Ако са ползотворни съветите им е добре дошло. Но не може един професор, който е преподавател на малолетни студенти и 15 години е лектор там да познава стопанския живот и да стане министър-председател! Да станеш министър-председател трябва да си минал отдолу нагоре и то практически. А наред с практиката и просвещение да има. И когато се съберат двете неща той може да управлява. Държавата има структури – има разузнаване, има контраразузнаване, има външно разузнаване и той като не ги познава как ще комуникира с тях? Не може. Той даже не може да сведе нещата до степен такава, че да получи уважение, тъй като той не ги познава и те му се подиграват.

- Разпознавам в тези ваши думи критики към служебния премиер проф. Огнян Герджиков.

- Него го познавам, защото царят ми е набор…

- Вие сте родени на една и съща дата със Симеон Сакскобургготски – 16 юни 1937 г.

- Да, точно така. (смее се) Царят заслужава уважение, не е за подценяване. Герджиков го настроиха и започна да се намесва в неща, които не разбира и за 2-3 месеца ще обърка цялата работа. В едно министерство има толкова много структури – деловодство, завеждащ отдели, други звена и когато дойде нов министър и ги сменя. Слага нови, на новите им трябват 6 месеца да навлязат в работата, старите са на борсата и взимат пари без да работят. И всичко това уврежда интересите на държавата.

- Какви бяха отношенията ви с Андрей Луканов и Иван Костов?

- Луканов беше обременен и беше човек, повиван със златни пелени. Той винаги беше на отговорна работа, но без да е преминал през трудовите колективи.

Лустрото можеше да го прави. Тодор Живков не го харесваше него заради тази работа. Живков по-добре разбираше тия неща, за които говоря социалните от Луканов. Но нямаше как да го отстрани. Луканов си вървеше нагоре, но не беше ползотворен.

Костов е саможив човек, не може да говори така, както ние с тебе си говорим сега. Той е някакъв преподавател, но сигурно е наливал в главите на хората онова, което те трябва да усвояват теоретично. Но практиката е друга работа. Той например не можа да се сработи с министрите си, защото някои от министрите имаха други идеи за развитие и той казваше: „Стоп! Не може!” Намесваше се. То затова му викаха и Командира.

От неразбиране продаде ценни имоти на турците – като почнеш от стария Кореком – всичките негови подразделения, хотела на гарата – сега „Принцес” и др. Тези продажби са увредили интересите на държавата. Той е студенокръвен човек и не пожела да предложи най-напред на наши бизнесмени тези имоти, да направи проучване първо сред българските бизнесмени и ако от тях няма желаещи чак тогава да покани външни инвеститори. Той не покани никой наш човек.

- Защо?

- Не знам. Допускам, че е можело да има и сухарчо. Още преди да беше паднал казах: Иван Костов е студенокръвен човек, пожелавам му да живее дълги години, да си гледа внуците, да си гледа семейството, но политически да остане труп. Да остане политически труп. Той сега е политически труп.

- Говори се, че и сега дърпа много конци.

- Дърпа, ама отзад. Така всеки може да ръчка отзад. (смее се) Това не е участие, а подмолна работа. А като дърпа – докъде стигнаха тези, които ги дърпа. Те отпаднаха вече. Защото няма кой да ги обединява. Няма топло сърце, няма топъл човек.

Павел Найденов заедно с Иван Славков-Батето

- За вас кой беше най-опитният премиер след 1989-та?

- За мен Бойко Борисов е най-добрият и успешен министър-председател. От него по-добър едва ли ще има в близко време. Бойко Борисов е бодигард на държавата. Примерно да вземем Мишо Бирата – той преследвал ли Мишо Бирата, който произвежда хиляди литри бира на ден да вземе от него пари – не. Той добре осъзнава, че всяка спряна търговска дейност уврежда интересите на държавата.

Ако затворят бирения цех, там работят 100 души, които изведнъж може да останат на улицата. И Бойко казва: „Спрете, недейте, там спираме, тук спираме, държавата умира. Ние не произвеждаме нищо като правителство, като администрация. Произвеждат онези долу. И парите идват при нас и ние пълним бюджета и ги разпределяме. Защитаваме държавния интерес.” Защо го упрекваха за Мишо Бирата? Бойко е самонадеян, но добър човек вместо да излезе и да каже това, което аз казвам – че няма задължение да спира дейности, има задължение да укрепва дейности.

- Как са внуците?

- Те са разпръснати по целия свят. Илийчо е в Колорадо, последна година е в института. Поли завърши, направи фирмичка за йоги. Венци и тя има висше образование. Във Вашингтон и в Дубай се занимаваше с продажба на имоти. В Дубай се запозна с йорданеца и се ожениха. Тя ми каза: „Дядо, ще се женя за един от еди-къде си.” Викам: „Да не е мюсюлманин?” (смее се) Тя ми вика: „Не бе, дядо, не е мюсюлманин.” После се събираме за сватбата и ги посъветвах да не бързат много. Занесох им подаръци за сватбата. И им казах да не бързат много, че ние сме добре, дейността си работи, има приходна част, от която живеете добре и аз съм добре. Те в един глас: „Дядо, ние искаме и ние да си правим нещо, да додаваме, не да взимаме.” И аз спрях да ги закачам.

- Поддържате ли отношения с вашата снаха Дарина Павлова, следите ли светските й изяви?

- Поддържаме, да. Тя не може да се упреква в нещо, тя е завършила ВИТИЗ, тя си е актриса. Има желание да общува с хора, които се занимават с тази дейност. Лесно умее да установява контакти. Езиково квалифицирана е – знае английски, руски, италиански. Тя общо взето стои добре в публичното пространство. Сега какво пишат вестниците – аз не им вярвам. И аз съм пострадал от разни приказки…

- Как почетохте Илия Павлов на 7 март?

- Събрахме се около тридесетина души, с които сме работили. Мои добри познати и добри момчета, с които Илия е работил. Всичко е наред в параклиса, има персонал, отвреме навреме идват хора, които искат да го почетат.

- Как ще коментирате версията, че Илия Павлов е жив?

- (просълзява се) Не, не. Аз бях в „Пирогов” да разпозная трупа. Взех му портфейла, който е бил у него по време на разстрела, пръстените. В портфейла му имаше снимка на Света Богородица, снимки на децата. Той не беше опиянен вярващ, но беше добър християнин и ходеше на църква. Беше в настоятелството на „Св. Александър Невски”. Обновихме трапезарията в Бачковския манастир. Той не мразеше, уважаваше вярващите, свещениците. Илия беше друг тип човек. Ето вижте го – светъл човек беше… (сочи снимката на Илия Павлов като офицер и се разплаква)