Проклятието на ацтекския жрец

Разрушителят на империята на ацтеките Кортес е бил многократно прокълнат приживе. Той обаче умира в слава и богатство. Проклятието го настига след смъртта. Ето как започва всичко.

Испанците запалиха кладата и отстъпиха настрана. Ернан Кортес, придружен от свитата си, мълчаливо наблюдаваше как пламъците се разгарят под краката на върховния жрец на ацтекския бог Хуицилопочтли - богът на войната и слънцето. Свещеникът погледна Кортес, без да отваря устни. Той мълча и когато бе заловен от испански войници. Мълча и когато го измъчваха. Мълча и когато ацтекската столица, красивият Теночтитлан, изгоря. Мълчанието продължи до момента, когато огънят обхвана тялото на свещеника. От пламъците на огъня прокънтяха словата на жреца. Кортес не знаеше ацтекския език, но викът явно не беше молба за милост. „Какво крещи“, Кортес се обърна към Малинче, неговата наложница и преводач. Наложницата на завоевателя сведе почтително глава:

„Той те проклина, господарю. Няма да имате мир не само през живота, но и след смъртта".

Проклятието се сбъдва. Кортес наистина не е успява да живее в мир приживе. Но това изобщо не го притеснява. До последните дни от живота той не се разделя с меча, презирайки мирния живот. На 2 декември 1547 г. 62-годишният авантюрист и завоевател умира в Кастилеха де ла Куеста, провинция Севиля, Испания. Така започва дългата епопея с костите и пепелта на завоевателя на Мексико, предсказана от жреца в неговото проклятие.

На 4 декември 1547 г. конквистадорът е тържествено погребан в Севиля в родовата крипта на испанските херцози Медина Седония в манастира "Сан Исидоро", въпреки че приживе Кортес многократно изразява желанието си да бъде погребан в Мексико, което той смята за свой дом. Три години по-късно покоят на мъртвеца е нарушен за първи път. Костите му са преместени в параклиса "Санта Катарина" на същия манастир.

През 1566 г. потомците решават да зачетат волята на починалия, изваждат костите и ги отнасят в Мексико. Мястото на погребението е манастирът в Сан Франциско в Тескоко. През 1629 г. владетелите на Мексико (все още испанци) решават, че останките на националния герой трябва да бъдат в столицата. Ковчегът е отворен и тържествено отнесен в Мексико Сити. В продължение на 9 дни ковчегът стои в двореца на губернатора. Потомците на испанските благородници, които завладяват Мексико с Кортес, се покланят пред останките на Великия Конкистадор.

В знак на почит към починалия, костите му са поставени в центъра на Мексико Сити, в параклиса на църквата на манастира "Сан Франциско" в специална ниша.

През 1716 г. почитателите на завоевателя решават, че нишата не е най-достойното място за техния идол, ковчегът е изваден и пренесен в олтара на църквата, като по този начин убиецът на хиляди индианци е приравнен със светците на християнската църква. Но това се оказва недостатъчно за почитателите. През 1794 г. в болницата "Исус от Назарет", основана от Кортес, е построен специален мавзолей. С голя шум и много тържествено костите на Кортес са пренесени там. Все пак се намира кой да каже, че навярно от онзи свят жрецът се усмихва доволен, че проклятието му се сбъдва, докато Кортес се моли да бъде оставен на мира.

През 19 век Мексико става независима държава. През 1821 г. - империя, а през 1823 г. - република. Потомците на великите хора на ацтеките не изпитват никакво уважение към завоевателя, който някога е унищожил тяхната държава.

Депутатите и революционната младеж планират да проведат национален празник, по време на който да унищожат криптата на легендарния конкистадор и да изгорят останките му на площада Сан Лазаро, разпръсквайки пепелта на вятъра. Но духът на Кортес отново не намира покой.

Министърът на вътрешните и външните работи на новосформираното Мексико Лукас Аламан, с помощта на болничния капелан д-р Хоакин Каналес, в последния момент крадат от мавзолея желязната кутия с останките на Кортес и през нощта на 15 септември я заравят под пода на главния олтар. През 1836 г. кутията е зазидана в стената на болницата.

За да се успокоят мексиканските патриоти, се разпространява слух, че кутията с останките е изпратена в Италия на един от потомците на Кортес. Но духът на ацтекския жрец не оставя на мира Кортес.

Лукас Аламан съставя и изпраща до Испания таен меморандум, в който посочва мястото с останките на завоевателя на Мексико. През 1946 г. двама испански учени от Университета на Мексико Сити откриват този документ в архивите и предлагат да го проверят неговата автентичност, като отворят предполагаемото място на погребението. На 24 ноември 1946 г. нишата е отворена, кутията е намерена за радост на учените и, в съответствие с проклятието костите на Кортес да не намерят покой, кутията е отнесена в Националния институт по антропология, където учените изследват костите почти година.

От 9 юли 1947 г. останките на конкистадора са зазидани в стенна ниша на болницата „Исус от Назарен“ в Мексико Сити. На стената има месингова плоча с името на Кортес, неговия герб и дати от живота. Остава открит въпросът дали това осмо погребение е последно за жестокия завоевател.