Quo vadis ? 

Как Евгения Банева осъди мен, а съдът - българската журналистика

Коментар
22:41 - 04 Февруари 2019
1311
Quo vadis? 

Евгения Банева ме осъди. Софийският градски съд осъди журналистиката. Неслучилата се съдебна реформа осъди България. Аз ще осъдя България в Страсбург. 

Онзи ден стотици се събраха на протест в центъра на столицата срещу доклада на Инспектората към висшия съдебен съвет, с който се целяло отстрелването на трубадура на реформата, на най-слушания от протестърските движения през последните години магистрат, на лицето на промяната, на месията на новия път, на новата истина, на новия живот - Лозан Панов. С висшите съдии шега не бива, но с простите репортери и журналисти бива, нали? 

Сега ще ви разкажа как същият този съд - градският в столицата, се възползва от същата тази протестърска вълна и я яхна като начинаещ сърфист, изправен пред гребен на 10 метра в океана. И се задържа, но скоро ще крушира на дъното, ако вече всъщност не е. 

Годината е 2014-а. Обвиняемата днес за пране на пари и укриване на данъци Евгения Банева за пръв път започва да афишира афинитета си към "голямата политика", изявен почти толкова, колкото интереса й да кичи палата си в Банкя с невъзможно еклектични експонати (неведнъж тщестлавно въпросното жилище е било показвано с неприкрито възхищение в лежерни телевизионни предавания). Та, жената, до този момент известна с 2 факта в биографията си - като съпруга на мутрата (пардон, лицето на ранната олигархия в страната) Николай Банев, и като булката с най-скъпата сватба в историята на клетата развиваща се по всички критерии България, тръгва към Брюксел. Ще става евродепутат. И тогава аз, наивната и все още несблъскала се с абсурдната и крайно нереформирана съдебна система, решавам да "блесна" пред колегите си и читатели на вестник "Уикенд", а вероятно и пред себе си, с един кратък коментарен текст на възмущение как е възможно точно тази мутреса (пардон, жена на лицето Банев) да отправя взор към Европарламента. Минава този мой доста невинен за последвалите разкрития от края на 2018-а текст през главния редактор и става така, че се публикува. Голям праз, ще кажете. Голям е тогава, когато сметката се търси и даже се и намира не от обвинената за пране на пари в размер на 1 млрд. лева Евгения Банева, а от някаква си репортерчица с претенции да се възмущава, при това на вятъра. Минават и изборите, старозагорската нимфа получава възможно най-ниския резултат от представянето си на фона на останалите независими кандидати и медийно-политическото фиаско приключва. За нея, не и за мен. 

Не след дълго получавам първата си призовка в живота да се явя в съда. Гледам я и си мисля, ще да ме викат за свидетел на някоя глуповата междусъседска кавга за разлетия бидон с развалено кисело зеле лани. Нищо подобно. Аз съм обвиняема и всякаква скатавка от клетвата да казвам "истината, само истината и цялата истина" е напълно немислима. Трябва да отида. Софийският районен съд любезно ме кани да се изправя очи в очи с действителността: Мутресата Евгения Банева те съди и ти иска 30 хиледарки, защото си я унизила.

Чувствам се почти горда, че държа листчето от призовкарката в ръцете си, но и се намирам в тежко недоумение как е възможно някой да предявява претенции към мен за клевета и обида, при положение, че такива няма, а работата на журналиста е да пише коментари и анализи, не само да държи микрофона пред политиците и техните бъдещи наследници и отвреме навреме да казва: "да, да".

Настройвам се аз за честна съдебна битка и с чистотата на младите си двайсет и няколко години убедено разправям наляво-надясно, че това дело е абсурдно и няма как г-жа Банева да го спечели, защото магистратите са неподкупни, правдиви и работят със закони, не със закани. "Те не обичат журналисти", подхвърлят ми приятели. "Банева може да им даде рушвет", предупреждават ме роднини. "Ти не си мисли, че ще ти се размине", добавят познати. Троснато им кресвам на всичките тези негативно настроени хора, подвластни на всеобщото настроение съдът и изобщо всички институции да се псуват от пладне до здрач: "Няма да ме осъди". 

Първият рунд от съдебната ми сага с Евгения Банева потвърждава сумтенето ми и дълбоката ми вяра в честния процес. Едно на нула за мен, видяхте ли, радостно обявявам пред всички онези скептици, част от които онзи ден видях пред НДК да бранят името на Лозан Панов. Софийският районен съд ме оправдава напълно по всички обвинения на мутресата, кандидатирала се за евродепутат. 

Тя обаче явно е толкова тежко потресена от наглостта ми да я обявявам за жена на лице (каквато, впрочем, е единствената възможна дефиниция на думата "мутреса"), че оспорва оправдателното постановление на магистратите от бул. "Цар Борис III". И прави опит да си прибере исканите 30 хиляди лева (представете си ги на фона на единия милиард към днешна дата). 2015 г. е и аз отново съм със симпатична призовка като обвиняема в ръката. И вече не ми е никак забавно. Междувременно са започнали сериозни протестърски движения за експресна, ударна, безкомпромисна и незабавна съдебна реформа по германско-румънско-австрийски модел и натискът върху медиите и техните представители вече е стигнал своя връх. "Ако не си с нас, си подлога на статуквото, пиявица, хранеща се от кръвта на злото", и така нататък и така нататък демонстрационни заклинания, изречени в този период. Аз съм журналист от сочения за опонентния на реформата, лошия кръг. Ерго, трябва да бъда ударена с всички законови (или незаконови) средства, за да разбера къде ми е мястото. А именно, в затвора. И това, дами и господа, почти се случва. 

На 16 февруари 2016 г. Евгения Банева ме осъжда по Наказателен кодекс. Софийският градски съд осъжда журналистиката, а моята репортерска душа завинаги губи доверието не само в тази институция, а във всички. В държавата. Със следните мотиви: "Признава подсъдимата Христина Николова Добрева, родена еди-кога-си, еди-къде-си, за виновна за това, че в брой на вестник "Уикенд" в статия със заглавие: "Боже, и мутресите се запътиха към Брюксел", е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго - Евгения Златева Банева, разпространена чрез печатно произведение, в нейно присъствие с изразите: "Боже, и мутресите се запътиха към Брюксел"; "Евгения Банева - евродепутат?! Това е поредната гавра с търпението на българина"; "автоматично принизи надпреварата помежду им"; "Що за гьонсуратлък..."; и "Въпреки че простаците и мутресите винаги получава повече ефирно време и внимание", поради което й налага Административно наказние глоба в размер на 2000 лева. Осъжда подсъдимата Христина Николова Добрева да заплати на гражданския ищец Евгения Златева Банева сумата от 3000 лева... Присъдата не подлежи на обжалване. 

Това са мотивите, заради които исках мигом да напусна България и никога повече да не се върна. Това са мотивите, заради които съжалявам, че родих дете с българско гражданство на тази държава. Това са мотивите, с които ще изгоня това дете от тук, ако трябва, със сила. 

В името на фактите, на народа и на истината, съставът, определил това постановление, е: Председател Вера Чочкова; членове Доротея Кехайова и Десислава Тошева.  

По това време, докато пишат мотивите за осъждането на една журналист(и)ка, съдия Чочкова се намира в предизборна кампания за главен съдебен инспектор. НПО-тата я подкрепят, площадът скандира името й, та тя е един от глашатаите на задаващата се бурна реформа. На новото време. На прозрачната съдебна система. На края на корупцията, безвластието, липсата на демокрация и морал. Нали така, съдия Чочкова? 

Излишно е да казвам, че между другото, един от членовете допусна грубо процесуално нарушение в хода на делото, като си позволи да излезе от съдебната зала, за да се провикне в коридора и да ме извика по име да вляза в нея, без дори да е дал почивка от заседанието, но този въпрос ще се реши другаде. Къде ще се реши обаче въпросът с бичуването на всички невинни, засегнати от желаещите най-пламенно съдебната реформа да се случи сега и веднага? На жълтите павета? Пред Висшия съдебен съвет? На скамейката на нов Народен съд? На площада с издигната гилотина? Къде? И къде такива като мен, пострадали не от неслучващата се съдебна реформа, а от флагманите на движението й, да се оплачат от погазване на човешки права и закони? Когато СГС определя, че моят коментарен текст срещу изпралата 1 млрд. лева Евгения Банева, е накърнил нейното достойнство, защото съм написала, че е мутреса (някой умен човек да беше дал поне дефиниция на магистратите що е то мутреса), журналистиката къде да намери рефер за нейната честност и кой ще плати на нея грубата намеса в работата й като четвърта власт? Оказа се твърде лесно отпадането й от механизмите, на която иначе и гражданите много разчитаха някога. Но това не е текст за упадъка на гилдията, на която принадлежа. Това е текст за протеста пред НДК, пред ВСС, пред НС, пред МС, пред КС, пред ВАС, пред НАС. Това е моята истина за мутрите и мутресите, доказала се във времето. 

И точно както съдебна реформа от 2014 г., когато "охулих" мутресата Евгения Банева, досега не се случи, така и Евгения Банева отново ще е кандидат за евродепутат. Разликата? Тогава и в следващите години тя не беше обвиняема. Аз бях. Тя получи своите 3000 лева от 30-те, за които настояваше, от мен. Аз получих още един стимул да се опитам да накарам всеки, тръгнал по моя път млад човек, на секундата да се откаже и да избяга, далеч, далеч, където реформатори няма, защото не са нужни, а съдът си върши работата по закон. Моята единствена опция е да сезирам Европейския съд за правата на човека в Страсбург и да осъдя държавата, осъдила мен. Достатъчно мутри вече го направиха, защо не и аз? А вие, протестъри, правоверни съдии, реформатори, quo vadis?