"Дон Кихот" в Младежкия театър - красива притча за свободата

"Напред, Санчо! Пътят е напред!" Тези вдъхновяващи думи ще чуете многократно в най-новия спектакъл в репертоара на Младежкия театър "Дон Кихот". Постановката и драматизацията по прочутия роман на Мигел де Сервантес са дело на Веселка Кунчева - един от най-талантливите и модерни български режисьори.

"Дон Кихот" не е разказ за онзи Рицар на печалния образ, когото познаваме от безсмъртната творба на Сервантес. "Дон Кихот" на Веселка Кунчева е една сакрална приказка за свободата и за пътя към вярата, добродетелите и духовността, които съвременното общество с лекота загърбва и забравя.

Съвременният Дон Кихот също се бори с вятърни мелници и страшни великани, но днес те олицетворяват страха, безверието, бездуховността, предателството, подлостта, лицемерието, меркантилността, материализма, лакомията, безчестието, себичността. Защото както още преди 400 години прозира Сервантес чрез своите герои: „Пътеката на добродетелите е много тясна, а пътят на порока е широк.“ 

Тази красива, но и тъжна притча за свободата, в която зрителите се потапят в Младежкия театър, е създадена от един изключително даровит творчески екип - режисьора Веселка Кунчева, сценографа и костюмограф Мариета Голомехова, хореографа Явор Кунчев, композитора Милен Апостолов, които туптят в един ритъм помежду си и в един ритъм заедно с талантливите актьори. Всички тези творци изследват дълбините на човешката душа и чрез различните изразни средства ни показват и лудостта, и гения, и пороците, и добродетелите.

Ролята на Дон Кихот изпълнява младата звезда на Младежкия театър Александър Хаджиангелов. В образа на Санчо Панса се превъплъщава утвърденият в гилдията артист и преподавател по актьорско майсторство Светослав Добрев. В тази своеобразна битка между доброто и злото участва и част от прекрасните актьори от трупата Августина-Калина Петкова, Александър Йорданов, Ахмед Юмер, Вежен Велчовски, Гергана Христова, Димитър Иванов, Кирил Недков, Кристина Янева, Николай Луканов, София Трейман, Ралица Туджаро, Юлиян Петров, Ярослава Павлова.

„Свободата, Санчо, е на върха на копието!“ Копието в спектакъла е заменено с големи супени лъжици, вилици, метални канчета - сякаш олицетворяващи едновременно и бедността, и духовната нищета на част от съвременното общество. "Светът е болен от безверие. Превърнали сме се в машини за изкарване на пари и пари, и пари… Консумираме много, не даваме нищо… 

"С Мариета Голомехова започнахме да си даваме сметка, че осъзнаваме краткостта на човешкия живот и че ако направим едни прости изчисления - на година може да правим по два, максимум три спектакъла. Като изчислим годините, то ние трябва да сме много отговорни със спектаклите, които правим.

Защото това, което казваме трябва да е важно за нас, трябва да е важно за зрителите и не можем да преминаваме през живота просто така. Важно е да имаме какво да споделим, важно е какво ни вълнува, важно е какво казваме сега. Разбира се, ползваме произведението на Сервантес за основа, но искаме отново да кажем какво мислим за света, в който живеем чрез тази книга", сподели Веселка Кунчева пред Lupa.bg през лятото преди началото на репетициите в Младежкия театър. 

„За какво ще се бориш?
— За доброто!
Добро няма!
— Не е вярно!
Какво ще защитаваш?
— Честта!
Чест отдавна няма!
— Не е вярно!
Какво ще наказваш?
— Лъжата!
Лъжата не може да бъде наказана!
— Не е вярно!“

Веселка Кунчева стои зад емблематични за българския театър спектакли, които няма как да оставят зрителя безразличен. Нейните постановки грабват с творческа дълбочина, с модерна визия, с оригиналност и с актуалност на проблемите, които поставят и разглеждат и най-вече с дълбинното изследване на човешката душа. И както сама сподели талантливата режисьорка пред Lupa.bg: "Какво е едно тяло без душа, какво е едно човечество без изкуство, без култура? То е завинаги загубено."

"Театърът е сакрално преживяване. Той е създаден от Духа и е предназначен за Духа. Погубва ни липсата на духовност", казва Веселка Кунчева. А артистите, които истински са отдадени на един по-възвишен театър, като рицари на духа водят изтощаваща битка с посредствеността. Това наблюдаваме и в идеята за "Дон Кихот".

Темата, която минава като тънка червена линия през постановките на тандема Веселка Кунчева-Мариета Голомехова е изборите, които всеки един от нас прави всеки ден. Изборите, които ни отправят на полет към свободата, духовността, човечността, добротата или ни отпращат към злото, страха, посредствеността, жестокостта и лицемерието.

Избори, които ни карат да осмислим времето, в което живеем - време на време на обезценяване на ценностите, на обезценяване на доброто и човечността, време на исторически катаклизми. Тема, която усещаме в спектаклите на Веселка Кунчева „Вграждане”, „Дама Пика“, „Страх“, “Момо“, „Последното изкушение“, „Нос“, "Полетът на къртицата", "Последният човек" по романа на Джордж Оруел "1984" и в легендарната рок опера "Исус Христос суперзвезда". 

По отношение на пророческата постановка "Исус Христос суперзвезда" режисьорката бе споделила, че заедно със своите колеги съмишленици иска да каже на света, че ако не спре да се самоунищожава и ако не приеме саможертвата вътре в себе си, то човечеството наистина ще се самоунищожи.

Сякаш като логично продължение на този зов, изпълнен не толкова с отчаяние, колкото с надежда да бъде чут, “Дон Кихот” ни подтиква да продължим борбата за вярата. Вярата не в тяснорелигиозния смисъл, а вярата в човека, вярата в един по-справедлив и по-хуманен свят, движен от духа, а не от циничната меркантилност и от човешката себичност.

"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека", проехтяват думите на безсмъртния Рицар на печалния образ.

Смело може да се каже, че спектаклите на Веселка Кунчева са за зрители, които имат усещане за театър, които приемат театралните провокации и приемат театъра наистина като сакрално преживяване. "Дон Кихот" не прави изключение от тази естетика на творческия екип. Красиво-тъжната притча в Младежкия театър не само докосва, но и провокира и сетивата, и ума, и сърцето.

Впечатляващата и мащабна сценография на Мариета Голомехова създава усещането за красиво триизмерно пространство, което придава на театралната постановка един изящен кинематографичен размах. Тази игра на въображението, кара зрителя да се потопи изцяло в това приказно пътуване между реалност и сън. Грабващата музика на композитора Милен Апостолов помага това пътуване да е още по-красиво.

Актьорският ансамбъл несъмнено е на висотата на това провокативно случване в Младежкия театър. В "Дон Кихот" виждаме сполучлива хибридност - съчетаване на изразни форми от драматичния и кукления театър, от балета и мюзикъла, динамичност на преходите между различните сцени, така че в постановката да няма излишен въздух и зрителят от началото до финала да бъде потопен в тази сакрална приказка за свободата и надеждата, за битката между добро и зло.

Дръзката хореография на Явор Кунчев - треньор на най-успешните български състезатели по акробатичен рокендрол и създател на общността за суинг танци в България Lindy Hop Bulgaria дава и онази свобода на изразяване на самите артисти.

Вероятно интелигентният зрител ще открие много и най-различни метафори и ще търси разнообразни асоциации с героите в "Дон Кихот". Като антагонисти на "лудия" идалго се явяват ту 12, ту 13 персонажа. Но Дон Кихот е един, демоните много и сякаш надвиват в битката с ангелите. Веднъж тези демони и ангели ги виждаме като 12 съдебни заседатели, но и като 12 или 13 апостоли (след т.нар. предателство на Юда и неговата смърт е избран 13-ти апостол), виждаме ги и като своеобразно народно събрание, обхванато обаче от тежка корупция и ръководено от задкусилието на олигархията и мафията.

А дяволът както знаем се крие в детайлите. В "Дон Кихот" той е изобразен чрез саркастично-безпощадните птици на мрака, надянали страховити маски-клюнове. И този Сатана с много лица се опитва да провокира честния и благороден рицар и да го тласне по широкия път на порока. И точно тези герои със зловещи птицеобразни маски, олицетворяващи сякаш печалния образ на безизходицата, всячески се стараят да сломят Дон Кихот и да го накарат да се откаже от борбата за свобода.

Но за Дон Кихот свободата е на върха на копието, а пътят е само напред и важна е само битката. Битката с бездарието и лъжата. Лъжата на псевдо пророците, псевдо приятелите и псевдо политическия елит. Неслучайно над четири столетия Дон Кихот остава символ на идеализма, човеколюбието и борбата за сраведливост. Той е въплъщение на вечния мечтател, борещ се срещу злото и несправедливостта. Неговото найц-силно оръжие е въображението и вярата в Духа.

Тъжното е, че „Лошите хора преследват добродетелта по-силно, отколкото добрите я обичат“. И понякога „Да правиш добро на глупака е все едно да наливаш вода в морето“. Но въпреки това човек не трябва да се отказва от битката за по-добър свят, защото както учи "Дон Кихот" „За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното“.

"Дон Кихот" вероятно е особено личен спектакъл за режисьорката, която е автор и на драматизацията. И своята констатация за света, в който живеем на прага на самоунищожението, тя дава чрез един изключително силен и емоционален монолог на Санчо Панса, в прекрасното изпълнение на Светослав Добрев:

Върни се, Дон Кихот! Върни се, казах!
Не ме вълнува, че ще те боли!
Върни се, казвам ти, не се шегувам!
Ела и ме разсмей с мечти!
Разсмей ме, казвам! Няма да те моля!
Съдбата отредила е така!
Бъди човекът, който аз не мога!
Разсмей ме, изроде! Ела сега!
Разбираш ли? Ти страшно си ми нужен!
Скърши гръбнака си, за да умра от смях!
Ела, Кихоте мърляв! Хайде! Идвай!
Не ме зарязвай сам във тоя мрак.
Разкъсай се със страшни великани!
Разбий главата си в надежди и мечти!
Върни се, Дон Кихоте! Хайде! Идвай!
Убий се, за да ме спасиш…
от гнусната, безкрайна мъртва гнилоч…
от битките ми, мъртви от зори…
от вярата ми, дето я забравих...
от мъртвото, което се роди.
Върни се, Дон Кихот! Върни се, казах!
Не ме вълнува, че ще те боли!

Следващите дати, на които можете да съпреживеете спектакъла „Дон Кихот“ са 14 и 23 декември и 10 и 31 януари 2023. „Не се отказвай, Санчо! Ела с мен, да нахраним душите си със свобода... Ела, приятелю! Върви до мен! И бъди губернатор на духовността.“

Снимки: Александър Богдан Томпсън