"Мръзнат, не се къпят, нямат ток": кой и защо разказва небивалици за Германия

"Заминавате за Германия?! Ама там е ужасно, режим на тока, няма топла вода. Стойте си тук, я колко е добре!" - така реагира една хотелска служителка в прашен български курорт, когато научи, че посетителите ѝ пътуват обратно към Федералната република. За уточнение: в това курортно село токът спира през ден, улиците са продънени като след бомбардировка, а реката пак е обрасла в храсталаци и сигурно скоро отново ще отнесе мостовете.

Но по някаква неведома причина жената беше непоклатимо убедена, че в Германия дебнат далеч по-големи злини. Впрочем, от беглия разговор се разбра, че активният ѝ чужд език е руският. А в момента руската пропаганда с възторг е прегърнала темата за зъзнещите германци, които леят горчиви сълзи за "Газпром" и северните потоци.

"Мизерия в Германия!"

Но тази осакатена и гротескна представа за Германия бодро марширува и по страниците и сайтовете на много български (предимно булевардни и проруски) медии. Читателят научава, че "зеленият офисен планктон" в Германия лишава хората от "топлото и светлото". "В Германия изключват ескалаторите!", "Режим на тока в германски град!" - предупреждават бдителни журналисти. А статията под заглавие "Мизерия! Как в Германия започнаха да пестят от дрехи" е всъщност безобиден социален репортаж на германска медия, откраднат и поднесен в сензационна премяна. (Нека да не забравяме все пак, че в България има магазини за дрехи втора употреба именно от Германия.)

Разбира се, в българските социални мрежи наративът за Германия в момента е дори многократно по-уродлив. Наскоро млада художничка уверяваше своите приятели и последователи, че в Германия вече е забранено да се къпеш повече от веднъж седмично, и то само за пет минути. И как в Бавария дори бил въведен режим на тока, а съседите били задължени да следят кой колко отоплява жилището си. Знаела го със сигурност от своя приятелка в Мюнхен. Е, след любезния призив да не разпространява фалшиви новини потребителката изтри съобщенията си. Друг български социален мрежовик, живеещ в Лондон, преди време беше научил от свои приятели в Германия за "гигантски социални протести" в тази страна. Неговите "новини" си пробиха път дори до едно сериозно издание. Всъщност гигантските социални протести, за които той беше научил от втора ръка, а българската публика - от трета, се свеждаха до една рехава демонстрация на германски антиваксъри и привърженици на конспиративни теории.

На какво обаче се дължи този болезнен, възпален, нездравословен и крайно объркан интерес към Германия в България? Отговорът е комплексен, а за един сериозен анализ би трябвало да се навлезе в подмолите на историята, на политиката и на манталитета, който по-скоро раздалечава, отколкото свързва българите и германците. В кратката версия са важни няколко фактора.

Пет фактора

Първо, интересът (пък и симпатиите) към Германия са традиционни за българите. Това важи още повече днес, когато в Германия е възникнала навярно най-голямата българска диаспора, а стотици хиляди българи работят, живеят и учат там, изпращат пари и пътуват често между двете държави. В същото време, второ, информацията (много често псевдоинформация) върви по махленски канали: "една жена каза", Вайбър, Фейсбук, носталгични телефонни и видео разговори с баба и дядо… По тези канали обикновено тече емоция, а не новини, по тях хората изливат както положителните си вълнения, така и много недоволство, огорчения, страхове, тревоги и тъги. И така лесно може да се окаже, че Германия е "лоша", а в България всичко цъфти.

Да не забравяме и, трето, традиционната завистливост, усещането, че някой друг ти е крив, нагласата "абе те ли ще ми кажат на мене". В същото време, четвърто, Германия днес наистина има сериозни икономически и енергийни проблеми, за които в политиката и обществото се говори също толкова сериозно, че дори понякога и преувеличено. А откъм България тази сериозна дискусия често пъти се чува като истинска драма. Да не говорим, че, пето, мнозинството българи нямат достъпа до и ресурса да се информират от сериозни чуждоезични медии, поради което черпят новините си от мрежите и от популярните български медии с добре известния им уклон към сензационност.

А това ни връща при нашата курортна служителка, която - подобно на повечето хора от по-възрастните поколения - по неволя има достъп навярно само до български и руски медии. В съседното плажно барче пък спокойно се развява руският флаг, а на лавицата с бутилките гордо са се настанили автомат "Калашников" и пистолет "Макаров". Е, не истински, разбира се - просто оригинален амбалаж за различни грамажи водка, закупен от руски супермаркет в… Германия.

Александър Андреев е роден на 10 юни 1956 година в София. От 1991 г. е редактор в Българската редакция на радио „Дойче Веле“ в Кьолн. От 2008 г. е ръководител на българската редакция на радиото в Бон. Превел е от немски над 20 книги. Коментарът е препечатан от "Дойче Веле".