"Сова-Харис": ГЕРБ бие Слави с половин процент

Социологическа агенция СОВА ХАРИС е провела представително за пълнолетното население на страната проучване за електоралните нагласи преди вота. Допитването е проведено в периода 2-6 юли 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на dir.bg и изпратено до медиите.
 

1. ДОКОЛКО СТЕ СИГУРНИ, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ НА 11.07.21 г.?
 
 
Напълно съм сигурен/ сигурна
49,6%
По-скоро съм сигурен/ сигурна
23,5%
Не съм сигурен/ сигурна, може да променя решението си
11,5%
Сигурен/ сигурна съм, че няма да гласувам
15,4%

2. АКО ДНЕС СЕ ПРОВЕДАТ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, ВИЕ ЛИЧНО ЗА КОЯ ПАРТИЯ/ КОАЛИЦИЯ БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ? (сред гласувалите за конкретна партия/коалиция)
 
ГЕРБ - СДС
22,6
ИМА ТАКЪВ НАРОД
22,1
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
16,0
ДПС
10,9
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ - ОБЕДИНЕНИЕ
10,6
ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН!
5,3
БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ - ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ
4,5
Друга партия / коалиция
8,0

3. СЧИТАТЕ ЛИ, ЧЕ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ ЩЕ ИЗЛЪЧАТ СТАБИЛНО УПРАВЛЕНИЕ?

Да
31,8
Не
34,7
Не мога да преценя
33,5

4. СПОРЕД ВАС, КОЯ ПАРТИЯ ЩЕ СПЕЧЕЛИ НАЙ-МНОГО ГЛАСОВЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ?
 
 
ПРОЦЕНТ
ГЕРБ - СДС
28,7
ИМА ТАКЪВ НАРОД
25,3
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
11,1
Друга
3,6
Не мога да преценя
31,3

5. КАКВО Е ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДЕЙНОСТТА НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО КАТО ЦЯЛО?
 
ПРОЦЕНТ
Одобрявам
53,5
Не одобрявам
26,6
Не мога да преценя
19,9

6. СПОРЕД ВАС, СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЩЕ ОСИГУРИ ЛИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЧЕСТНИ И ДЕМОКРАТИЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ НА 11.07.2021?
 
ПРОЦЕНТ
Да
45,8
Не
21,3
Не мога да преценя
32,9

Ето го и анализът на социологическата агенция:

Прогнозирайки резултатите на предстоящите избори, неминуемо стигаме до въпроса за избирателната активност. Този път имаме надежден ориентир – предишният вот се проведе само преди 3 месеца. Данните от проучването показват, че няма съществени промени в нагласите на хората. Би трябвало да очакваме ниво на активност, близко до полученото на 4 април, а именно около 3 300 000 гласували българи. Все пак е важно да изясним факторите, които могат да доведат до промяна:По време на предишния вот епидемията от Ковид-19 имаше пикови стойности. Това предопредели значителна част от най-възрастните избиратели да проявят предпазливост, въздържайки се от участие в изборния процес. Тези опасения сега не съществуват и това е предпоставка за увеличение на активността.
Към момента обстановката е лятна и хората са по-активни. Противоепидемичните мерки все още задържат хората по местоживеене. Ваканцуващите са относително малко. Това също по-скоро благоприятства увеличението на активността.
Има предварителни индикации, че възрастните избиратели (на възраст 70+) и функционално неграмотни групи трябва да преодолеят психологическа бариера при контакта с машините за гласуване. Този ефект ще доведе до отлив на гласоподаватели.

В последните години определени слоеве от населението бяха научени, че за да гласуват, трябва да им се плати – така нареченият купен вот. В момента отговорните институции приемат сериозни мерки за ограничаване на това негативно явление. Вероятният ефект ще бъде отлив на гласоподаватели.
Виждаме, че факторите, които очакваме да влияят на избирателната активност, са разнопосочни и ефектът от тях в някаква степен се уравновесява. Засега не регистрираме признаци нито за вълна, нито за срив на активността. Ако нещо може да предизвика съществена промяна в последния момент, това е грозното лице на политическата действителност в България. Няма дългосрочна визия за развитие, няма диалог. Има тежки взаимни обвинения, за които се чакат доказателства. За приемственост изобщо не се говори. Все пак засега надеждата за ново начало успешно противостои на тезата, че всички са маскари.

Изброените по-горе фактори същевременно оказват влияние и върху очакваните резултати за отделните партии / коалиции. При по-висока активност можем да предположим, че ще се повиши подкрепата за партиите на протеста. При по-ниска активност ще бъдат облагодетелствувани системните партии. При възпроизвеждане на активността от 4 април, резултатите ще се доближат в голяма степен до регистрираните тогава.

Данните показват, че трябва да очакваме структурата на политическата конфигурация да бъде близка до тази на 45тото Народно Събрание. Според данните от изследването, има известна редукция на резултатите за бившите управляващи и повишение на подкрепата за „Има такъв народ“.

Можем да кажем, че въпросът за победителя на изборите е открит – разликата е в границите на стохастичната грешка. Регистрираме известно повишение на подкрепата за БСП, ДПС и Демократична България. „Изправи се! Мутри вън!“ са на надеждна дистанция над прага за участие в бъдещия парламент.

Новото е всъщност добре познато старо – обединението на патриотичните формации събира достатъчно подкрепа за преодоляване на 4%-та бариера. Резултатите от проучването показват, че никоя от останалите партии не се доближава до възможността за преодоляване на 4%-я праг. Следващият парламент най-вероятно ще бъде съставен от 7 формации.

По въпроса дали парламентарните избори ще излъчат стабилно управление, общественото мнение е силно разделено. Около една трета от гласоподавателите са оптимисти, почти толкова са скептиците и тези, които не могат да преценят. Сигурно е обаче, че ако и този път не се сформира правителство, разочарованието от новите формации ще добие значителни размери.

ГЕРБ-СДС продължават да удържат образа си на силната формация. Дали заради присъствието си в местната власт, дали заради влиянието си в медиите и корените си в администрацията, утвърдената визия за силната партия още е реалност. Регистрираме процес на постепенна ерозия в отношението към ГЕРБ вследствие на действията на служебното правителство.

Одобрението на дейността на служебния кабинет е два пъти по-голямо от неодобрението. Тази значителна подкрепа показва, че изпълнителната власт в момента стои на здрава основа. Поне засега обаче избирателите не правят пряка връзка между правителството в момента и евентуалния бъдещ кабинет - в публичното пространство липсва свързващ елемент.

Съществуват опасения за това, дали служебното правителство ще успее да осигури провеждането на честни и демократични избори. Все пак преобладаващата част от активно гласуващите смятат, че служебният кабинет и изборната администрация ще се справят с поставените им задачи.