"Вечеря за тъпаци" и вечеря за диктатори

У нас вирее ендемичен разред мозъчно скопени същества – безполезните идиоти

Коментар
03:01 - 21 Март 2023
19576
"Вечеря за тъпаци" и вечеря за диктатори

Еленско със сос от вишни, рибена чорба от есетра, палачинки с пъдпъдъци и гъби, сорбе от нар, ванилов десерт „Анна Павлова“. Това е част от едно фамозно седемстепенно меню, на което в понеделник се зарадва не беззъбата бранителка на МОЧА баба Стойна, нито дори добре охранените русофили Карбовски или Дачков. Това са манджите, над които вдигаха наздравици за краха на прогнилия капитализъм и смъртта от маймунска шарка на западните гейове диктаторите Владимир Путин и Си Дзинпин.

Има една пиеса, наречена „Вечеря за глупаци“, на престарелия френски абсурдист Франсис Вебер, поставяна е и у нас доста пъти. Може да не сте я гледали, но вероятно поне ви е попадала холивудската ширпотреба по неговия текст със същото заглавие. Разказва се за групичка френски баровци, които се редуват да канят ексцентрични и социално неумели аутсайдери на снобските си соарета, за да им се подиграват. Този, който доведе най-големия тъпак, печели награда. С брилянтно чувство за хумор авторът ни кара да си зададем куп въпроси за човешките взаимоотношения и в крайна сметка да се запитаме „Кой е истинският глупак?“

Е, поне по време на голямото плюскане в Кремъл, което по Вебер можем условно да наречем „Вечеря за диктатори“, тъпакът е повече от ясен. И, както често се случва, реалният живот е далеч по-циничен и отвратителен и от най-смелата сатира. Защото в случая той дори не е поканен да соарето. Глупакът – това е мухлясалият пенсионер с износените дънки на внука си, замъкнал се въпреки убийствените артритни болки с руско знаменце в ръка до „Княжеската градинка“.

Глупакът – това е евтиният продажник, зачеркнал целия си живот и кариера за 4000 лева, за да обяснява в ефира на БСТВ или пред клоунската усмивка на Жорко Любенов как миротворецът Владимир Владимирович се опитва да спре войната, която НАТО е започнало срещу него, като разстрелва цивилни и изнасилва 14-годишни момиченца в Бахмут.

Глупакът – това е прибиращият се от работа вече полупиян автомонтьор, който подписва в подлеза жалкия памфлет за спасение на лева, докато псува под мустак соросоидните педерасти, отнели му националната гордост и идентичност. А ако вместо подпис успее да тури само кръстче, това не е от неграмотност, а защото бърза за вкъщи, за да набие оперираната си от рак жена, че вече е закъснял с половин час.

Глупакът – това е онзи митоман, който вечер проверява под леглото си не само за таласъми и караконджули, но и за дъртата, озъбена усмивка на сатаната Джордж Сорос. Който плаща петцифрена сума на врачка да му направи любовна магия да изчука комшийката и като не му се получи, с останалите му 10 лева купува сярна киселина й я хвърля в лицето й.

Напоследък ,съвсем не случайно, в политическия жаргон се възроди терминът „полезни идиоти“. Така Владимир Илич Ленин, водачът на болшевишкия преврат от 1917 г., наричал онези европейски интелектуалци, които подкрепяли неговия терористичен режим дори без да му искат пари за тази услуга. Е, у нас пък вирее съвсем друг разред мозъчно скопени същества – безполезните идиоти. Тези, които търсят кренвирши на промоция в „Кауфланд“, увити в червеното знаме със сърп и чук, докато някой хапва еленско с вишни. С други думи – абсолютни тъпаци.