"Завод" на Вапцаров вдъхнови Поли Христова за режисьорския й дебют в театъра

Вълнува ме темата за малкия човек и за неговата огромна Вселена, която мечтае да бъде щастлива и свободна, споделя актрисата

Култура
09:00 - 06 Декември 2023
6482
"Завод" на Вапцаров вдъхнови Поли Христова за режисьорския й дебют в театъра

Поезията на Никола Вапцаров, неговата любов и вяра в човека и борбата му за един по-справедлив свят вдъхновяват актрисата Полина Христова да направи своя режисьорски дебют в театъра със спектакъла „Завод“ по стихове на големия поет. Премиерата на оригиналната авторска постановка на Поли Христова беше в началото на годината в Държавния куклен театър в Стара Загора.

Вълнуващият спектакъл ще бъде представен на една специална дата - 7 декември, когато ще бъдат отбелязани 114 години от рождението на Вапцаров. Авторът на „Песен за човека“, „Завод“ и „Пролет“ присъства духом в постановката със стиховете си, пресъздадени чрез вълнуващата игра на актьорите, иновативната хореография на Явор Кунчев, елегантната музика на Милен Апостолов и оригиналната сценография на Марина Янева.

„Завод“ на Поли Христова е вик за човека, песен за човека, любов към човека и към неговите въжделения, мечти, борба за свобода, щастие и справедливост. Освен режисьор на спектакъла, актрисата е и драматург на постановката. Тя съчетава стиховете на Вапцаров, за да изгради заедно с актьорите и с целия екип един свят, затворен зад стените на мрачен промишлен цех, но свят, стремящ се към светлината.

В „Завод“ участват Анна-Валерия Гостанян, Елица Матева, Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Кирил Антонов, Любен Чанев и Любомир Желев. Консултанти на спектакъла са Веселка Кунчева и Ина Божидарова. За да се потопи в атмосферата, целият екип посещава металургичен завод в Стара Загора. Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Поезията на Никола Вапцаров грабва Поли Христова още като ученичка. Тя сподели пред Lupa.bg, че тогава поетът й е направил много силно впечатление. „Освен задължителните стихотворения на Вапцаров, които изучавахме в училище, изчетох всичко, което беше написал и в съзнанието ми той остана като мой любим поет.

Години по-късно – през 2019-2020 г., докато завършвах текста на спектакъла „Полетът на къртицата“, прочетох за вдъхновение любимите стихотворения на Вапцаров. И тогава ме осени идеята да направя спектакъл по неговите стихове и действието да се развива във футуристичен, имагинерен завод. Този спектакъл дойде на точното време и на точното място. Просто ме споходи музата“, разказа даровитата актриса пред Lupa.bg.

В „Завод“ зрителят няма да се сблъска с идеология, а ще срещне хуманизма на Вапцаров.

„В спектакъла няма никаква препратка към онези времена през 40-те години, когато комунизмът е навлизал в България. По-скоро става дума за съвремието и за вярата, която Вапцаров е имал към обикновения, към малкия човек и за това, че всеки човек е важен.

Във всеки човек има една огромна Вселена, която мечтае да бъде щастлива, да бъде свободна. Това е нещото, което прави темата актуална и днес – любовта към човека. Аз обожавам тази любов в стиховете на Вапцаров“, разкри Поли Христова.

Две знамения съпътстват създаването на този спектакъл. Едното е, че след като актрисата говори с директора на Държавен куклен театър - Стара Загора Дарин Петков там да осъществи режисьорския си дебют, сценографът Мариета Голомехова, която по същото време заедно с Веселка Кунчева провежда уъркшоп в града под липите, намира на кофите с боклук стар портрет на Вапцаров.

„Мариета ми подари този портрет и аз си го пазя. Сега на всяко представление той стои на пулта на асистент режисьора като патрон, който ни гледа“, разказа режисьорката на „Завод“.

Миналата година на 7 декември – седмици преди премиерата, пък Полина Христова сякаш усеща, че Вапцаров й предава духа за този спектакъл. Затова актрисата възприема рождения ден на поета за специален ден и за самата нея.

Актрисата вярва, че между хора, които макар и да не се познават и да живеят в различни епохи, може да има специална връзка.

„Когато си отвориш сетивата, когато започнеш да боравиш с тази особена материя на изкуството, това е свързано с надземни енергии и в главата ти влизат едни духчета, които сякаш те водят и ти помагат. Вярвам в тези неща“, откровена е креативната актриса.

На въпрос на Lupa.bg за какво би изкрещяла днес, Поли Христова искрено отговори така: „Ако има един крясък той няма да е само за едно единствено нещо. Много натрупвам гняв към това, което се случва в нашата държава, към отношението на хората, които ни управляват към нас самите, които живеем в тази държава, не само към хората на изкуството. Ние заслужаваме да бъдем щастливи, точно както героите на Вапцаров.

Водим постоянна битка и имаме постоянна надежда, че ще дойде по-хубавият и по-светлият ден, той идва, но не е това, за което мечтаем. Постоянно срещаме хора, които не могат да си позволят да живеят на топло и да си купят хляб. Преди дни бях в една банка и една жена се бореше да й върнат шест лева, за да си купи хляб, защото на нея й е важен хлябът. Разбирате ли какъв смисъл за нея са тези шест лева? И от банката казаха: „Няма да ви ги дадем.“ Ето такива неща ме провокират да крещя. Защо трябва да има хора, които живеят по този начин?! Не е честно!“

Въпреки мрачната перспектива човек не губи надежда и вяра към по-добро.

„Самият Вапцаров в стихотворенията си непрекъснато споменава пролетта и това очакване на щастието. Настроена съм оптимистично, че в крайна сметка всичко завършва със светлина“, коментира Поли Христова.

Тя е благодарна на директора на Кукления театър в Стара Загора, че й е гласувал доверие за нейния режисьорски дебют.

Актрисата е особено признателна на режисьората Веселка Кунчева, която пък я е насърчила да се хвърли смело в този проект и да направи режисьорския си дебют в театъра.

Поли Христова в своя моноспектакъл "Полетът на къртицата", който е по неин текст. Режисурата е на Веселка Кунчева, която е автор на стиховете към постановката

„Последните десет години участвам в почти всеки проект на Веселка Кунчева – присъствам или като наблюдател, или като актриса, или като съдраматург. Веси е най-големият ми учител. Възприех принципа, чрез който тя работи – на базата на експерименти, които идват от актьорите. Нямам режисьорско образование, но реших, че опитът ми като актриса ще ми помогне много, за да направя постановка по поезията на Вапцаров.

Когато се роди мечтата ми да поставя спектакъл като режисьор, Веси ми каза: „Няма смисъл в момента да учиш една година теория при положение, че ти много повече разбираш от практика. Хвърли се.“ Идеята ми не е да ставам режисьор, както правят някои колеги актьори. Просто ме вълнуваше темата за малкия човек и неговата вяра, имах решение за спектакъла и реших да го направя. Ако имам други идеи и други вдъхновения през годините пак бих го направила“, искрена бе Полина Христова.


Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът – тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.

Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.

А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират във небето,
а сенките – в заводските стени.
Но как е чуждо и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!

Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си жилави ръце.

И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.

И аз крещях години –
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят –
машините, завода и човека
от най-затуления тъмен кът.

И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата –
ще счупиш своята ръка...

И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим –
ще снемем ние
слънцето при нас.

Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.

Фотограф: Александър Богдан Томпсън