Радев и Альоша по пътя към Евразия

Коментар
15:48 - 21 Май 2019
6492
Радев и Альоша по пътя към Евразия

Сигурно си спомняте сполучливия каламбур от началото на прехода за опуления активист на „Екогласност“ Александър Каракачанов – че бил като диня. Отвън зелен, отвътре – червен. И ако мимикрията на сина на МВР-генерала Панайот Каракачанов в демократ се оказа емблематична за генезиса на посткомунистическия ни политически елит, то и днес подобен обществен травестизъм е по-скоро норма, отколкото изключение.

Не ни трябва да гледаме по-далеч от самия връх в държавата – на „Дондуков“ 2, където уж работи един модерен, натовски генерал. Говорещият бавно и на пресекулки пилот обаче действа много бързо, когато трябва да удари темане на крайните русофили, които мечтаят за изваждане на България от Северноатлантическия пакт и прегръдка с Азербайджан и Узбекистан по пътя към новата, евразийска империя на „Кремъл“.

Радев се таи като Щирлиц на 3 водки и никога не си е позволил официално да да избяга от шизофренната си позиция на балансьор между някакви мижави проевропейски позиции и налудничавите болшевишки планове за референдум за излизане от НАТО и ЕС на рубладжийската фаланга от сдружение „Русофили“ и подобните им. Точно по случай изборите за Брюксел обаче сърцевината на генерала със сърп и чук лъсна зловещо.

Навръх изборния 26 май президентът е патрон на някаква идиотска хибридка, наречена „Асамблея на народите от Евразия“, която се провежда от събота на българска земя. Програмата на петоколонниците, финансирани от Кремъл, включва поднасяне на цветя и венци пред паметника на руския войник Альоша в Пловдив. Хайде, да беше сефте да бием темане на алкохолизирания съветски изнасилвач, убиец и окупатор, да се ядосваме. Далеч по-психопатско е, че на 24 май „братята евразийци“ ще честват Ден на славянската писменост и култура.

Тази формулировка от учебниците за 6 клас през 1963 г. е не просто дело на безродния коминтерновски тинк-танк от времето на Студената война, това е национално предателство. 24 май е Денят на българската просвета и ако самият ни държавен глава, колкото и далеч да е минал от просветата с фъфленето и сричането си, е длъжен да пази интересите на България.

Дори Радев да не е съветска пионка, с нерешителността и желанието си да се хареса на всички от Динко Вълев, до Петър Волгин, той оставя обществен вакуум, който позволява на всякакви доброжелателни и не толкова сили да го маркират като „свой“. Медиите на Москва, анализатори и шпиони, тролове, сайтове и сайтчета го пропагандират като свой клин в задника на Европа. Крайно време е за решително дистанциране. Което няма как да стане пред паметника на Альоша.