Роботът не може да замени човека

Роботът може да е по-компетентен за някои конкретни и елементарни неща, но все още няма машина, която да може да ни замени, категорична е Натали Невжан, експерт по право и етика в областта на изкуствения интелект. Тя е преподавател в университета в Артоа и член на комисията по етика на френския Национален център за научни изследвания и участва в София в публична лекция на тема "Има ли самоличност автономният робот?", организирана от Френският институт в България.

Това е сравнително нова тема за съвременното ни общество, но по нея вече се водят дискусии. Натали Невжан коментира дебата в последните години в Европейския парламент по въпроси като този дали "умните роботи" трябва да получат правен статут, кой носи отговорността за тях - производители, потребители, те самите.

Няма съзнание в роботите и машините, категорична е Невжан. Роботите са като "консервни кутии", нямат нито воля, нито съзнание, не страдат и нямат чувства. Макар да има изследователи, които се опитват да създадат подобна машина, все още това не може да бъде направено. Дори и да си представим, че съществува система, в която са включени всички софтуери, не може да се достигне до създаване на съзнание.

Роботите са по-компетентни за дадена конкретна задача - могат да играят на шах, умеят да хващат топка, и могат да се самообучават. Но ако един робот може да хваща топка, а му се хвърли плюшена играчка, той няма да съумее да я хване и отново ще трябва да започне самообучение, обясни експертът.

Роботът, предназначен да се грижи за възрастен човек, е още в лабораториите, защото е много трудно да се създаде машина, която дори да може да слуша човешкия език, а после и да реагира и да има адекватно поведение, на това което й се казва. Дори само ходенето е нещо много трудно, посочи Натали Невжан. Тя обаче допълни, че, ако все пак се създаде машина, която има чувства и желания, съществува рискът да постави своите чувства и желания пред нашите и тогава може да ни навреди. За щастие, все още не съществува такава машина, човекът все още е необходим, той единствен може да забележи момента, в който машината бърка, коментира експертът.

Невжан предупреди, че трябва да се внимава с външния вид на робота. Изследователите работят върху емпатията и комуникацията между човек и машина, за да направят робота приемлив - дават му например симпатична физиономия, защото, ако е сладък и приятен, ще имаме повече желание да общуваме с него. Работи се и с гласа на машините - да е мил и нежен, да насърчава човека да говори. Има дори машини, които правят малки мимики и издават звуци, наподобяващи смях. Според изследванията несъзнателно това насърчава хората да говорят на машината. Дори начина, по който са произнесени думите и скоростта, с която се говори, имат значение.

Има много начини да се създаде желание у човека да общува с машината - например роботът може да каже "обичам те", "ти си важен за мен" и човек, който не е осведомен, би повярвал, че роботът има истински емоции.

Дори да няма красиво лице, има случаи, в които хората персонифицират машините. Невжан разказа случаи, свързани с военни роботи, които въобще нямат човекоподобна външност и често са с т.нар. гъсенично придвижване, предназначени за обезвреждане на мини. Въпреки това, войниците са смятали, че роботите им спасяват живота и са им давали имена на свои приятели. Има случаи дори на погребения на машини, а дори някои войници са изпадали в депресия, когато роботът, с който работят, експлодира.

Представете си хуманоиден робот, който всеки ден ти казва "обичам те", представете си робот, който обслужва възрастен човек, какво трябва да се направи, за да не изпадат хората в такава заблуда, каза Натали Невжан. Тя е категорично против роботът да бъде разглеждан като правен субект.Това според нея означава, че е третиран като човешко същество и съответно възникват въпросите за даване на права и поемане на отговорност. Роботът технически е неспособен да разсъждава, как може да разбере, че е причинил злополука, реторично попита експертът. Според нея това би дало възможности производителят да има по-малка отговорност за "бъгове" .

Невжан смята, че е важно да се концентрираме върху етичните въпроси на изкуствения интелект - как ние, хората, ще живеем в общество, пълно с машини. Видяхме промените в нашите междучовешки отношения и намаляване на социалната връзка заради мобилните телефони - хората предпочитат да влязат в социалните мрежи, вместо да общуват с човека срещу себе си, в ресторантите даже двойките понякога не си говорят, даде пример експертът.

Любопитно е, че думата "робот" всъщност произлиза от чешката дума "robota", което означава "работа", но и "изморителен, робски труд". Тя е използвана за първи път от писателя Карел Чапек в пиесата му "R.U.R", публикувана през 1920 г.