Със и без Слави, телевизията си остава „кутия за идиоти”

Предаванията идват и си отиват, но медийната среда у нас си остава евтина измекярщина на статуквото

Коментар
13:07 - 07 Май 2019
2409
Със и без Слави, телевизията си остава „кутия за идиоти”

Не знам какво е отнела демокрацията на Корнелия Нинова, освен способността да си приглажда гарвановите къдрици с мас, но на нас наистина ни отне много. Първо „Биг Брадър”, а сега и Слави Трифонов. Остана ни единствено проф. Христо Деянов, който неуморно от 20 години разяснява по СКАТ на пенсионерите предимствата на „анус претер” и изкуствените бедрени стави. Ако и него спрат, спокойно можем да закриваме телевизията.

Колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите. Във формативните години на прехода общественото и икономическото влияние у нас си бяха поделили трибуквените хидри на болшевишката олигархия ВИС и СИК. Изминаха повече от две десетилетия, Жоро Главния и Бай Миле си ги спомняме само с по някоя панихида, но за сметка на това две други трибуквени разклонения на обществения октопод – БТВ и НТВ, задават дневния ред.

Макар често да са наясно с пагубния социализиращ ефект на телевизията, наричана от социалните антрополози „кутията за идиоти“, повечето хора просто не могат да живеят без нея. Какъв щеше да бъде светът без вечно запушения нос на Юксел Кадриев, без истериите на Иван Манчев, без уринотерапията на Гала и без травеститите на Карбовски.

„Шоуто на Слави” е, или беше, един от най-ярките примери за зомбиращия ефект на индустрията за дебили, която всеки е допуснал в дома си. Големите комерсиални телевизии уж са пазарни конкуренти, които водят люта рейтингова и рекламна битка за вниманието на зрителя. А всъщност са двете страни на една и съща монета, машини за промиване на мозъци, слуги на един господар, умилкващи се пачаври на статуквото, които спазват разбойническа омерта помежду си с религиозна отдаденост.

Както СИК и ВИС в същността си бяха двете глави на едно и също престъпно туловище, така и на телевизионния пазар плурализмът и различните мнения остават най-жестокото табу. Лаят проформа срещу обществено-политическата система, но всъщност ни заливат само с новини за изоставени кученца и репортажи за криви тротоарни плочки. А, ако случайно намине папата, вкупом ни го пускат, ама това става веднъж на 20 години. Ако трябва да се говори за интересите на олигархията, за медийното финансиране и монопол, са първи приятели по мълчание.

Дали „Шоуто на Слави” го има, или не, касае единствено заплатата на Ванката и хонорарчетата на Маестрото. Големият проблем е трагично опошлената и продажна медийна среда, която не подлежи на промяна. Благодарим на Дългия, че ни подарява мерцедес и книжки с автографи, но има ли кой да ни подари истински медии?