Седмицата: Беззаконният се гръмна като Бързотечния! Идва ли Криминале-то с Джон Траволта
Тотални некадърници, политически лицемери, рецидивисти, отвратителни мутри, гащници с тениски като за фитнес, елементарни безкултурници, унизителни смотаняци. Цялата тази плеяда от епитети и други граматически форми, в това число и слагане на пръсти еди-къде си, напира изотвътре не къде да е, а в българския парламент. Чудо голямо, то какво ли не сме виждали във висшия законодателен орган, нали истината в спора се ражда. Само дето вече в два „протестни“ парламента нищо не се вижда да се ражда, пълна суша насред кишата кой кого да накисне.
И ей го, на – парламентаризмът и той стана протестен. Произвежда само предизборни лозунги и замеряне с гнили думи и предварително вмирисани политики, подобно на мятане на скапани домати и развалена риба от улицата по институциите. Така се засилиха в тая протестърска дейност новоположените депутати, че изтърколиха като сватбарско буре с я гроздовица, я сливовица два парламента един след друг за едно лято.
45-ото Народно събрание остана в историята като Бързотечният, най-скоростно приключилият. Като за 9 пленарни дни успя да си прекрои само закона за изборите. Сегашното, 46-ото НС, което действа „вече“ около 20-ина парламентарни дни, но е също на привършване, след като пак не усвои мандатите за управление на държавата, още повече се е заключило откъм основната си дейност – законодателната. Даже и изборната материя е зарязана, заети са депутатите с непрестанна изборна кампания, че нали пак ще се ходи на предсрочен вот, след като избирателят все се издънва да ги подреди, както те уж си представят. Най-много закона за НСО да прекрои този парламент, че е много спешно да се свали охраната на бившия премиер Бойко Борисов и на действащия главен прокурор Иван Гешев, а покрай тях и на бившата шефка на парламента Цвета Караянчева и на сегашната президентска жена – ерго, на всяка следваща. Колко пък ще е също спешна актуализацията на държавния бюджет, та да го иззакнодателстват, тия дни ще се разбере. При всяко положение обаче, при тооолкова много парламентарно време, в сравнение с предишния парламент, сегашният се очертава да се запише в историята като Беззаконния, макар и де юре поне законно избран.
Исторически ще има и огромна прилика между тия две народни събрания. Не само поради на практика един и същия си партиен и дялов състав. А и поради очевадния факт, че и Бързотечният, и Безаконният се гръмнаха, самоутрепаха се собственоръчно. Щото, без никакво съмнение, на сега действащия му остава само да си изнесе трупа. В момента се е превърнал в предизборна надвикачница на фона на разни мнения кога точно трябва да се разпусне, след като се самоуби с неусвояването на управленските мандати. Едни смятат, че трябва да продължи поне до 15 септември, за да се приеме актуализацията на бюджета. Други - да се разпуска колкото се може по-бързо, след като не е успял да направи мнозинство, което да излъчи редовно правителство. Между тия две „желания“ се търкалят и още. двете крайности има и още желания, според който както си ги пожелава.
Но пък на целия този Бързоречно-Беззаконен фон, все по-видимо се очертава нещо на политическия хоризонт. Което да се превърне в новото Нещо и на парламентарния хоризонт. Е, като нищо и поредно Нещо може да стане едно Нищо, но пък поне е забавно. Както беше, а и още е, онова нещо с превръщането на шоумена Слави Трифонов в политико-партийна единица, която дори и като единица в смисъла на първа сила, си остана кръгла нула, след като не можа или не пожела (все тая) да състави правителство.
Новото нещо няма да се роди от шоу, но пък настана истинско шоу още преди да се роди. Иде реч, разбира се, за т.нар. нов, по-точно все още бъдещ – евентуално, партиен проект на сегашния служебен икономически министър Кирил Петков в съучастия с финансовия си колега Асен Василев.
Всичко обаче на тоя етап някак си изглежда много криминално – поне политически криминално. В смисъла на скрито-покрито, на потайността от коя трънка ще изскочи, а най-вече кой се крие в трънка – в шубрака зад изскачащите нови партийнополитически зайци.
И понеже напоследък новият, съвсем не гърмян заек на политическата поляна, харвардски Кирил Петков се оказа припознат като двойник на холивудския Джон Траволта, изведнъж замириса точно на криминале. На филма „Криминале“ баш с Траволта. На пушилката в лентата на Куентин Тарантино с буквалните си „целулозни измислици“. В които изборни измислици нашенският избирател да се вкара за пореден път с вечната си мечта някой да дойде, та да го оправи. Този път от Канада през Харвард.
Като обаче, най-вероятно, в оная – една от многото култови сцени, която се развива в ресторант за бързо хранене, с главни действащи лица мъж и жена, млада двойка, които се наричат с прякорите „Тиквичка“ и „Зайчето“, всички ще сме пак изборни тиквички и зайчета. Двамата от филма са обирджии и са разочаровани от последния си удар. Ние ще сме си прости избиратели, разочаровани от поредния следизборен неуспех, ама очакващи нов изборен „успех“. Те си изкарват пистолетите и крещят „това е обир“, ние ще си изкараме гласоподаването и ще викнем пак „това са избори“. А главната тема и като при Тарантино все ще е изкуплението. В пореден опит избирателите да си дарят гласовете, та да се изкупят поредните грехове на избираните. На тия с вечно сбърканите политпартийни и властови норми, морал - от които, като краен резултат, все целокупен държавнически грях се ражда.
