Седмицата: Физика на мекото тяло – четвъртит цирей на задника

Голяма работа е физиката, по простата причина, че иде реч за естественото, за природата в цялото й величествено разнообразие. Като например една малка част от нея, но като цяло голям дял в безкрайността на науката физика – т.нар. физика на твърдото тяло, един от аспектите на материалния свят. Ама що няма физика на мекото тяло, ще рече веднага някой, който винаги обича да спори не заради мастита аргументация, а ей така „от любов към спорта“, дето у нас е по-известен този спорт като „чешене на езика“.

За сведение на тез спортяги – има. Има и на мекото тяло, ама не е във физиката, а в политиката, най-вече в нейните властови, и то неестествени измерения. И примерът е пресен, пресен у нас. Ама не и толкова пресен всъщност. Щото новата властова физика на мекото тяло, само за половин година от уж твърдия си 4-годишен мандат, цъфна като цирей на задник. Все по-пълен с това мекото вътре, с… квото там са пълни циреите.

В медицината, най-общо казано най-честите циреи са възпалено гнойно образувание по кожата, обикновено резултат от бактериална инфекция. И освен по врата, мишниците и слабините, много често избиват именно и по седалищните части. Появата им е знак за много работи – като каква им личната хигиена, дори какво консумират носителите на циреите, но много често са и ранни симптоми на разни вътрешни заболявания.

От където й да го въртим нашенския уж пресен цирей, все по-голям и набъбнал изглежда, и е. Ката ден аха, аха да се спука, ама не за облекчение, а за да се разнесе заразата и отвън с вътрешните си натрупвания. То всъщност как да стои мирен тоя цирей, като освен изначално гнойния си връх, тоя на мандатоносителя му на „промяната“, образуванието е и със странна форма – четвъртито. Четири коалиционни партньори го помпат болезнено циреят. Пък кой който издържи преди самостоятелно или вкупом да се спукат и изтекат. Белким дезинфекцията след тях помогне, ама ще е трудно с тая вътрешна зараза на политиката ни, раждаща една след друга все заразени властимащи.

Всъщност, в този четворния контекст можем да се върнем и на „физиката“ на твърдото тяло. Понеже две от партиите в управленския цирей, пардон, в управленската коалиция имат някакви твърди електорални ядра – БСП и ДБ. От миналото им останали, ама все по-меко гноясват, разтичат се насам-натам. ИТН пък е в нещо като полутвърдо или полутечно състояние, което прескача от избор на избор, от парламент в парламент с различни електорални разплисквания. Единствено обаче спор за твърдост, камо ли за каквото и да е политпартийно, управленско, властово тяло – няма при ПП, баш при водещия връх на цирея. Всичко там е бактериална игра на прескочи кобила с моментално гноясване и на „най-светлите“ анализи, решения и т.н. несбъднати „светли обещания“. То направо, с извинение, циреите от устата им падат на продължаващите непромяната.

В момента все по-възпаляващото се управление си прилага криотерапия, май като последен изход да не се спука – замразило се е. Чака, видите ли, да „минат кризите“. Ей така, от само себе си, даже без хомеопатия, примерно. Нищо че мекият „електорат“ на ПП им даде ситуативното си решение, за да решават кризите, не да ги чакат да брадясат, в случая даже да гноясат.

То явно и по очите им избила на ПП-тата вътрешната бактериална инфекция – ечемик му се вика на простонародно за сведение на Харвард-а им. Та вкараха в играта и сляпата баба. Поредната раздумка с (пре)вързани очи е от изминала седмица, която роди поредния метнат разпльокан цирей. Че, според един от вождовете на „промяната“, българският парламент е жив. И че било здравословно в българския парламент да има такива спречквания с дърпане на вратовръзки и налитания. Както и че такъв „дебат“ бил „добрият прочит на това, което се случва”.

Може, ама е кофти, когато в парламента освен да си чешат езиците, почнат да ги сърбят и ръцете. Особено когато според огромната част и от анализаторите, дето с това си изкарват хляба, и от аналитиците целокупно, тия дето май скоро пак ще гласуват именно за парламент, точно този парламент го определят все по-често с едната дума „инфантилизъм“ – даже и с две думи „безспорен инфантилизъм“. Ей такъв, без ефективни спорове, а с егоцентрични брътвежи, и то най-вече от най-новите депутати, тия на ПП, че сега за първи път име паднало и с езика, и ръчно да си начешат и те егото. Да излязат и те нещо да кажат, като се покажат, като си разходят задниците до парламентарната трибуна и насам-натам из пленарната зала и из кулоарите на т.нар. Народно събрание.

Ама то с цирей на задник как да седиш – боли те, сърби те, изнервяш се, даже те е шубе да поседнеш. Особено като гледаш как тия „заразните“, дето трябваше да ги изчегъртат, и продължават с опитите – напоследък „по Магнитски“, кротко, но опитно си седят по депутатските места, а рейтингът им се качва. И то благодарение на спадането на рейтинга на тия с циреите, дето им се пукат балоните, успоредно с циреите.

Само дето при цялата тая физика на мекото тяло ситуацията става все по-заразна. По-просто казано, гноясалата мека работа на едно такова ПростоКиро управление на задниците на ПростоСмъртните се лепи. Ха иди после и седни пред машината да гласуваш.