Седмицата: Газ до дупка-ТА на изборите
Газ до дупка! Ей тая, една от многото ни любими, така да кажем фразеологии, ни е повела към друга такава - „ще ти изяде главата“, когато цялата политпартийна работа ни се базира на трета – „на гол тумбак, чифте пищови“. Ей сега, съвсем предизборно-изборно-следизборно за кой ли път, тия трите уж крилати фрази пак ще ни приземят в калта. Нищо, че вече не чакаме някой да ни „оправи“, очакванията ни вече са кой ще ни „поправи“ – в смисъла на ремонтирам. Чакаме сега кой ли пък ще ремонтира това дето ни го надробиха и си го надробихме, а и продължава да се дроби.
Затова и мотото на тази четвъртата изборна кампания за година и половина се очерта да е „Пълна каша!“. Едни уж искат да ни отърват от тая каша („тоя хаос“), ама дюшеш пък им идва същият хаос. Други, съвсем не на ужким, я представят същата каша като да са ни сервирали пищна вечеря, за която трябва да си платим сега (на 2 октомври) с гласове. Като за „ядене на корем“ се брои най-вече „дашното сервиране“ на около 100 левчета към пенсиите, в това число и ония 50-60 лева, дето бяха „ковидни“, после станаха „кризисни“. Но пък нищо предизборно не се казва, че като е натежало портмонето на баба, е олекнал портфейлът на внук със средно около 300 лева месечно за повишените осигуровки. Трети – на практика всички, дружно я духаме тая каша. С пълна газ, разбира се!
То това и означава „преводът“ на газ до дупка – да се движиш с пълна газ. Само дето не се обяснява ти ли трябва да я даваш газта или просто ще те засилят по нанадолнището. Напоследък е все второто, особено откакто с думата „газ“ – природен газ, ставаме и лягаме и в тези поредните нередовни избори всички станахме газовици. Ама всичко ще се оправи, когато приключи „газовата предизборна кампания“ и след нея пак пием по една студена вода – за разнообразие този път под формата на втечнен газ.
Така стигаме до втората актуална, даже все по-вечна фраза, „ще ти (ни) изяде главата“. Която меко казано означава „някои действия ще доведат до неприятен край“. Е то е ясно, но проблемът всъщност е, че това няма край.
Не се задава и да има край, когато все повече тия дето ни се сервират да ги избираме, но още повече и „негово величество“ избирателят са се курдисали мощно в третата фраза – „на гол тумбак – чифте пищови‘. И то в някаква нова версия, в която пищови няма, има само голи-голенички тумбаци. Но както гласи значението на фразата, си парадира самоцелно и без пищови. Дори още повече парадира, та някой(и) да си помислят, че и предизборно, и следизборно е тежко въоръжен с модерна методика за измъкване от дупката, а не с камуфлажа на голите на гол тумбак обещания.
И ей така, от тумбак на тумбак - дето все избираме с изядените си глави, стигаме с газ до дупката – отново и отново, до тая дупка - дупката на изборите. Тая дето чака за пореден път всичко да се загроби в нея и да почнем да очакваме следващия все по-предсрочен вот с надеждата, че този път все ще се намери някой да ни оправи, поне да ни поправи, да ни отремонтира сбърканото положение.
Само дето има една малка подробност. Е не съвсем малка, понеже и тая малка надежда дето е останала си е една все по-голяма химера отвсякъде. Тая „химера“, дето я използваме в преносен смисъл, означава „невъзможно желание, фантазия“. Гадно е, да – да разчита избирателят-данъкоплатец на химерите на уж държавниците и на отново кандидатите пак да са уж държавници. Но това е по-малкото зло – седи, седи и разчита, а на 3-4 месеца стане, па отиде да гласува, та пак да разчита.
Голямото зло всъщност е в Химерата с главна буква, тая не в преносен смисъл. Тя, както се знае от древногръцката митология, е чудовище. Както Омир пръв писмено съобщава, Химера е „огнедишащ звяр, с лъвска глава, с опашка на дракон, яростна бълваща струя голяма от огън разпален“. Ама и самият Омир, и той включва също и една малка подробност. Че Химера е с козе туловище. А то и в превод от гръцки това означава „химера“ – коза, ама млада.
И какво излиза? Че всъщност избирателят е самата химера – ярето за заколение, според „митологията“ все да ставаме на курбан напоследък. Ама така ще, докато продължава да се вярва на химерите – преносните, пренасяни насам-натам от политпартийни пръчове. Дето ни „химерват“ я с „промяна“, я с „управленски“ коалции, че са дошли за нов разплод да служат. А всъщност служат за все по-убийствено усмърдяване на политическата, а от там и на държавната обстановка. Ама така ще е, докато яретата и без газ, но с газ до дупка, пак ще им оближат поредната изборна дупка, преди отново „обстановката на пръчовете“ да им тегли ножа.
