Седмицата: Хвана ли Румен Радев гората?
На море или на планина? Този избор се очертава за август и политически, след като през изминалата седмица стана и официално ясно, че поредните предсрочни парламентарни избори ще са през октомври. Депутатите от сегашния работещ, поне по конституция (с новите й промени) парламент, масово ще са на море, след като си бият камшика тия дни за редовния си отпуск по закон. Другата част от политическото двустепенно напоследък меню – тая на президента Румен Радев, обаче реши да се шмугне този път в гората, която (ще не ще) му осигуряват същите тия конституционни новости. Е, не е под чадър на първа линия, както беше служебно като президенто-премиер, но пак успя да се намърда под удобна сянка.
Така да се каже хвана Румен Радев гората. Ама не точно, понеже тази фраза от жаргона, ей така – разговорно, я използваме за „запилявам се, изгубвам се“. Пък президентът да не е чак пък толкова фразеологически изгубен, загубен (в смисъла на смотан, задръстен), та да се запилее баш сега. Когато дори и вече да не сглобява той служебните правителства, все пак им е домоуправител – в него е домовата книга, колкото и изпразнена да е от съдържание.
И да, президентът-(не)премиер намери начин в качеството си на президент-управител да си хване птиченце в гората – Горица Грънчаров-Кожарева.
Пък може и златна кокошка да се окаже, след като домоуправителят Радев нея избра да е служебен премиер. Докато напуйчването в политпартийния курник продължава единствено курешки да бълва, даже вече и запъртъци не снася поне да изглежда, че все нещо ще се измъти.
Така пък точно Радев, дори и с подрязани крилца, пак хвърка да демонстрира, че отново той има последната дума. Докато в същото време парламентарната политпартийност си е до ушите, че и по-нагоре, в своя си конфронтационен мармалад – от курешки, разбира се. В собствения си миризлив страх вече няколко години подред да не смеят да „светнат“ предизборно избирателя с кого биха работили следизборно. При положение, че и на най-негласуващия гласоподавател му е ясно, че не страх лозе пази, а единствено коалиция властта, държавността може да опази.
Но що пък да не дойде горският – Румен Радев под ръка с Горица, и след служебната и коалиция за редовна власт да им осчетоводи, пардон - подреди.