Седмицата: Изборите само за "отличници"! Или за пълни „шестици“

Готови сме! Миналата година поставихме европейски рекорд – призоваха ни на парламентарни избори пети път за две години и така ударихме в земята целия ЕС, по данни на самия ЕС. Никакво спиране обаче! Време е да гоним и световен рекорд, може пък някой да изрови и такава статистика в глобален план. Ние засега просто сами си пишем „отличен 6“ с шести парламентарни избори на 09.06.2024, считано от 04.04.2021 насам. Между другото, понеже настоящата година е олимпийска, що да не опраскаме и олимпийски рекорд. Най-лесно ще е с все по-българския спорт – ниска избирателна активност, или пък с особено нашенския вид физическо натоварване – спортно ходене все пак до урните, но (не)даване глас чрез опцията „не подкрепям никого“.

Ееех, размечтахме се пак рекордно! А какво ни чака, с какви ужасии ще ни посрещат този път в избирателните секции. Така де, друго си беше при Тато! Тогава, когато все пак ги имаше така да се каже изборите за Народно събрание, за най-подранилите имаше и кока кола – дефицитна черпня, щото я нямаше по магазините. То и червен пипер нямаше (от там и „дисидентският“ изразът: ееей, къде се изгуби бе човек – никакъв те няма като червения пипер), ама нямаше да удобно и за изборните комисии, и за самите „избиратели“ – едните да са подготвени насипно да ръсят, другите да си носят филия с мас от вкъщи, или с олио евентуално, че и то често липсваше, особено в сезона на лютениците.

Стига мечти обаче, че наистина изборен ужас се задава. През изминалата седмица ЦИК отвори кутията на Пандора, в която обаче дори и надеждата не останала там на дъното, и тя се е чупила, та да не гласува. И съвсем дружно наизскачаха какви ли не страхотии за деветоюнския вот. Не, не само, че пак ще се бърка миш-машът на гласуването и с машина, и с хартия – това вече го гълтахме.

(Не)просто този път, явно в чест на закръглянето на изборната деятелност на това „отличен 6“, ни се пече и маже нова, ама съвсем нова торта с черешка-бомба най-отгоре. И досега сме имали във времето избори 2в1 – заедно я местни и парламентарни, я президентски и парламентарни, я пък президентски и национален референдум. Този път обаче ще гласуваме за два парламента – хем съвсем наш нередовен, хем европейски редовен. Така де, икономия му е майката, за което е известно, че е баща на мизерията. Но пък така – ха, дано, може да се повиши избирателната активност, ама надали.

То черешката-бомба обаче де да беше една. Толкова избомбващи, избушващи моменти са възможни на и около 9 юни, че това връз тортата да мяза на черешов пестил. Ето го и бъркоча, дето произлиза от идващото 2в1, дето е като оная игра с крака и топка „на 21“, където най-вече избирателят е топката, дето ще я наритат минимум до 21. Като от ЦИК през отминалата седмица вече дадоха да се разбере откъде могат да дойдат ритниците.

Като начало всичко изглежда лесно – измамно лесно, както винаги когато уж ни е лесно. Ще се върнем години назад и ще гласуваме с цветни бюлетини, и то само с две, а не както беше, когато всяка партия си имаше свой цвят на бюлетината. Само 2 бюлетини, ама всяка ще си е от по-новия модел – интегрална, като шал – да си го омотаеш няколко пъти около врата. А цветът на тези хартиените бюлетини ще е на гърба, по него ще се отличават двете – едната за избор на български депутати в българския парламент, другата пак за български депутати, ама в Европейския парламент. И внимание, при машините няма светват екраните в различен цвят, ще трябва да се чете малко.

За да е по-лесен все пак този на практика чисто български избор, „партиите и коалициите, които участват и в двата вота с едно и също наименование и състав, в двете бюлетини ще са с еднакъв номер“. Демек, ако и за двата избора на сърце ви е една и съща партия, слагате кръстче (може и чавка) на един и същ номер. Така, ако запомните все пак числото, няма нужда изобщо да се мъчите да четете – за името на партията иде реч при това четене.

Обаче избирателните списъци ще бъдат отделни и частично различни за всеки един от тия два вота, така че за да сте сигурни, че все пак сте избирател, а не лукова глава, е важно да сте проверили предварително „своите избирателни права“ – по-просто има ли ви просто в списъка. Понеже за да имаме право да гласуваме за българските кандидати в европейските избори, трябва(ше) постоянният или настоящият ни адрес да са регистрирани в страната ни до 9 март т.г. Де юре и де факто един избирател може да има различни избирателни права спрямо двата избора. В изборния ден секционната комисия проверява всеки в кой списък е включен, също дали не е включен в забранителния списък и едва тогава трябва да го допусне да гласува.

Има и уж друго „улеснение“, ама то е за политпространството, та най-вече да може лесно да нахака навсякъде все едно и същото си кандидатско постоянно присъствие. Затова се позволява един и същ претендент да е кандидат и за брюкселски представител, и за кой да е район от изборната чистак българска география. Законово е това, да не вземете да се подлъжете, че понеже вече ще сложили чавката на някого в едната бюлетина, няма нужда да се морите и в другата бюлетина. То луд умора нема с толкоз избори един след друг на врата, ама дори и глътка въздух с неотбелязването на един и същ ваш избраник и в двете бюлетини, и край – гласът ви е във въздуха, литва на вятъра.

Също така „вятър работа“ е възможна, ако не се следва следната последователност. За да ви е действителен гласът, при попълване на бюлетината първо си отбележете квадратчето с номера на избраната партия, щото това е задължително, без него – няма даден глас. И чак после си посочете преференцията в кръгчетата – това точно определяне баш за кого поименно от кандидатите си давате вота е пожелание, при нежелание да пишете в кръгчетата, гласът ви отива за първия в листата на партията (ви). И пак внимание, там в кръгчетата – преференциите, номерата на отделните кандидати са различни в двете бюлетини, според как са подредени партийните листи.

Следизборно нещата се задълбочават. Който дал вот – дал, започва броенето. Като реално двете бюлетини стават четири за преброителите. По две за всеки вид вот - от машина и хартиена.

Е кво толкова, ще рече някой, 2в1 си е просто бъркоч, като разтворимото кафе 2в1 – сипваш във вода и бъркаш. Даже при кафето има и 3в1, което си е потенциал за директен нов наш рекорд и с избори 3в1.

Само че мнението баш на ЦИК по въпроса е следното: „Не бива да се смесват изборите за Народно събрание с тези за Европейски парламент“. Понеже „общото между тях е (само), че се гласува в един и същ ден“. И тъкмо поради това на практика (не)общо, тъкмо от ЦИК смятат, че са нужни „дискусия и обмислени промени в законодателството, за да има по-добри правила и по-лесен процес“ - и за хората-избирателите, и за хората от избирателните комисии“. Ама след тия избори, на тях ще си го гаврътнем новия вид бъркоч 2в1. Като послушни отличници ще си го изпием до дъно или като „пълни шестици“ дето в уличния жаргон отколе значи, че си нещо „нередовен“, без да се брои на редовни или на нередовни избори гласуваш.

И в двата случая – и от „отличниците“, и от „шестиците“ да си, все ще се чудиш що това „дъно“ не ти е под краката, а ти е над главата. Ама така е, пропада се под дъното на такива неустойчиви места, дори държави, в които на никой не му пука отива ли където трябва гласът или (да) върви на майната си.