Седмицата: Канадски бобър VS. Бистришкия тигър
Партизанската борба в Сглобката съвсем мина на футболно ниво през изминалата седмица. Не, нито лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, нито лидерът-съпредседател на ПП Кирил Петков ще се кандидатират за поста на Борислав Михайлов. Просто биенето на дузпи и без съдийска свирка от първия и лягането за дузпа от втория – та и той да бие, се смениха с по-изтънчените „засади“.
То резултатът от мача в правителството „Денков-Габриел“ е ясен – скоро ще е „Габриел-Денков“ – нали е ротационно. Само ще си разменят игрищата, може дори да не използват правото, така да се каже, на смяна на министри. Но защо да не се възползват от всякакви футболни трикове, най-вече от толкова „префинената“ засада.
Извън футбола „засада“ си е засада - неочаквано нападение от прикрито място, с категорични синоними като клопка, капан. Във футбола обаче нещата са доста по-обтекаеми, като по-приляга някак си синонимниченето чрез подлост и измама. Нищо че представлява наказуемо нарушение на правилата на футболната игра, според правилата й. Пак си е капан, ама подъл капан, затова се наказва. Но пък в „партизанлъка“ рефери няма, освен демократичното отиване на избори, но пък у нас от толкова много „демокрация“ напоследък, съдията-избирател спря със свирките, просто ги отсвири.
В момента положението в Сглобката – по-малко от месец преди ротацията, буквално се засади като плевел в собствената си градина. В тежка засада е. След като от ПП пак легнаха за дузпа. Премиерът (им) Николай Денков да не е вицепремиер и министър на образованието, както уж се бяха джентълменски договорили, а да е и той като (тяхната) Мария Габриел, сега вицепремиер и външен министър. А от ГЕРБ на мига отново не им дадоха дузпа, а самите те се паркираха на точката на дузпата, като заплашиха с предсрочни парламентарни избори – за по-евтино заедно с редовните за евродепутати през юни.
Само дето дузпенето не е препоръчително за нито един от двата партизански отряда. Щото не просто ще дойде горският и ще ги изгони от гората, а щото то „горски“ няма (тоя в случая под формата на избирател) и просто сами ще се изпозастрелят, успоредно с разстрелване на цялата държава, пращайки я пак да се (не)управлява „по служба“.
И така в тежка изкуствена засада сме. Но хоп, в случая тъкмо в това „изкуственото“ е спасението. Понеже и Борисов, и Петков се изпедепцаха тъкмо в това „изкуство“ – да се правят, че има интрига в играта, та да им върви точно тя – играта.
Ето и сега, през изминалата седмица, уж си бият дузпата един на друг, ама дори и по един разменен гол не си вкарват, ей така – равният резултат да не е кръгла нула. Цяла седмица се ръгаха в ребрата кой да вкара другия в капана, пък накрая резултатът остава все така въртелив.
Да, ротация ще има, около това уж изненадващо се обединиха ГЕРБ и ПП през уикенда, след като си поработиха един на друг пред вратите през седмицата. Ще има, де – нищо, че продължават да не са се разбрали кой ще е външен министър след смяната на премиерския пост между Николай Денков и Мария Габриел. „Със сигурност няма да съборим кабинета, ние се готвим за ротация“, уверени са от ГЕРБ. „Нека успокоим всички, че ще има правителство в този формат след 6 март“, увериха и от ПП.
Сега само остава нещата в Сглобката да се „осветлят“ по на светло. Не, не става дума да е ясно кой министър чий е. А да се доосветли работата кой от кой отбор е – съвсем директно в кой аматьорски тим играе.
За Бойко Борисов отдавна е ясно, че е във ветеранския „Витоша“ - по известен като „Бистришките тигри“, нищо че най-звездният им играч е от Банкя. А и се знае че не само там на Витоша над село Бистрица, а въобще по нашите земи тигри няма. Може да е имало според палеонтолозите, ама саблезъби тигри, които всъщност не са тигри.
Но пък всичко това дава предимство на Кирил Петков да му влезе направо с бутонките на лидера на ГЕРБ. Като превземе футболния „Банкя“ и го прекръсти на „Канадските бобри“ – на този най-едър вид сред гризачите във втората му родина. Без проблем, понеже не само от вида „Canadensis“ по нашите земи и в околностите няма, а изобщо бобри няма още откъм началото на 18-и век.
Пък тогава и футболно, че и зоологически да гледаме кой кого. Дали тигърът ще одере бобъра не просто заради ценната му кожа? Или бобърът ще удави тигъра в собственозъбо завирения си бент? Всъщност, все тая! И в тая битка на капани за огризки, ротация пак ще има! Общото (ни) цамбуркане е неизбежно, докато властта се осъществява само от засада. При това и цял един президент се прави на политпартиен „Дондуковски лъв“ от мишата си служебна дупка, тип засада - капан, клопка.
