Седмицата: Като имате санитарен кордон – нямате ни хляб, ни пасти
Ех, пак опряхме до „пастите“ на кралската особа с отрязаната глава Мария-Антоанета. Казала ли е „като нямат хляб, да ядат пасти“, няма никакво значение. Така или иначе остава в историята чрез съчетанието на легендарната й екстравагантност и фактологията във вид на директната й среща с революционната гилотина. Но пък сблъсъкът на „хляба“ с „пастите“ вече доста над 200 години е пословичен за какво ли не. Дори и в прекия кулинарен смисъл, където нещата са най-ясни - като нямаш гъби, ядеш трюфели. Като може и халюциногенни гъби, че са по-евтини.
И в момента сме тъкмо в – аха-аха да ни се сбъдне, голямата халюцинация. При това все едно сме на манифестация – бодро надрусани да приветстваме бляна си „редовно правителство – край на нередовните избори през три месеца“. Баш като в едноименната „Блян“ от раздела „пионерски песни“, където „Пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд, и ний вървим (4 пъти) нататък и няма край (2 пъти) на шир и длъж. Но някой си мисли, че „блянът му“ се реализира не просто в някакво си жито, а конкретно „в цъфнала ръж“ по Робърт Бърнс – ей така мечтателно да се нацелуваш, да се извъргаляш с „някой, без да знае всякой“. „Мисленето“ може би е понеже не 2 пъти, не 4 пъти, а 7 (засега) от 2021 г. насам поредни повторения на парламентарни избори направихме. При това не като „повторението е майка на знанието“, а като „майната му“ на знанието изобщо, даже и на мисленото въобще.
Но пък халюцинацията знайно – съвсем видно, ни се получава. На калъп с манифестацията. Така де, дочакахме на петата година след жълтопаветната 2020-а да цъфнем в ръжта, след като политпартийността овъргаля де що имаше някакви все пак и вързали жита.
И сега, кво пък – берем плодовете, манифестира се пребогатата реколта. Ето и някои от триумфалните лозунги през изминалата седмица по повод раждането (хип-хип ура, все пак) на редовна власт под формата на 3+ (тройна плюс) коалиция: ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН. С продуктово позиционираната подкрепа на АСП, пардон - ДПС-ДПС, частна собственост на балансьора Доган Доган (колко пъти, колко пъти…?!), пардон – (не)балансирания Ахмед Доган. Какво друго освен триумф означават следните политологии: „Коалиции на партиите, които не искат нови избори? И хората не ги искат, а това е най-важното!“, „След четирите години политическа криза, през която омразата и разделението все повече ескалираха, ако ще има анти-коалиция, то наистина най-добре е тя да е анти-предсрочни избори!“, „Това ще бъде най-дълго чаканият мандат!“, „Ако се отпуши блокажът на държавата, платената политическа цена, изглежда, ще си е струвала!“, „Все повече се приближаваме до успешен край!“, „Това е правителство на неотложната необходимост!“.
И т.н., стигайки до най-важното: „След отказа на ДБ(безПП) да влезе в коалиция, това беше единствената възможност да се формира кабинет!“ Само дето ПП(сДБ) предварително гилотинираха наистина единствената възможност – истинска коалиция, а не (не)коалиция между първите две парламентарни сили, както наистина очакващите просто редовна власт избиратели ги бяха (пак) подредили.
Така че „революционната“ гилотина е съвсем проста, почти като при падането на главата на Мария-Антоанета, но с много (не)глави. И гласи: Като имате санитарен кордон – нямате ни хляб, ни пасти.
