Седмицата: Кой захапа средния пръст в юмрука на Румен Радев
Спомняме си, всеки си го спомня, юмрука на президента Румен Радев със замаскиран, но виждащ се и от самолет, среден пръст в него. Който пръст си изскочи, вдигна си самолета държавният глава, с който влетя във втория президентски мандат. Единствената Радева цел всъщност. Що сега юмручно не се натиска за служебна власт, с която на два пъти си постла червения килим към още петилетка на Дондуков 2? Що си мълчи за разпукването на четворната коалиция като червена, ама изначално скапана, изкуфяла диня? Щото си се е завил с червения килим. А в това политически и кризисно градоносно положение хич не му трябва да си показва и носа навън, камо ли главата, като „конституционна глава“ за съставяне на извънредна изпълнителна власт в ход към извънредни парламентарни избори.
Въпросът сега обаче, откакто през изминалата седмица Слави Трифонов подложи и на партията си ИТН, и на коалиционните си другари динената кора, тая от прогнилата им любеница, е кой ще захапе средния пръст от юмрука на Радев? Ей така, по президентския модел да си варди присъствието във властта, а най-вече да си постила черджето за по-нататък – за неизбежните предсрочни парламентарни избори и за увиване на топло в нея след тях. Без значение колко му стига чергата, та да се простира, да се излегне и парламентарно, че и властово на нея.
Големият кандидат за средния пръст, първа писта, разбира се е Корнелия Нинова – прясната министърка и все още лидер на БСП-то й. Която на мига вече шарени политпартийни черги пак тъче. Тъкмо Слави рече, че си вади министрите (си) от кабинета „ПростоКиро“, и Корнелия си извади средния пръст да го ползва като совалка в личната си червена тъкачница.
От една страна БСП-то й размахва юмрук да брани устоите на четворната управляваща коалиция, да защитава оставането си на власт чрез нея колкото се може по-дълго. Даже Нинова получи (взе си го) партиен мандат „да проведат разговори с партиите ПП", ИТН и ДБ. Ама от друга страна тия разговори за „изработване на програма за управление на държавата в рамките на сегашната коалиция“ включват добавката „със срок до края на годината с цел преодоляване на кризите чрез приемане на актуализация на Бюджет 2022 г., пакета закони, необходими за стартиране на Националния план за възстановяване и устойчивост и изготвяне и приемане на Държавния бюджет 2023“.
Демек, стискаме юмрука, колкото можем да устискаме да сме на власт, а през това време си точим средния пръст в него, та да си го покажем в целия му блясък на изборите. Понеже „в условията на натрупалите се кризи и последствията от тях - COVID, енергийна, инфлационна, социална, войната в Украйна и задаващ се риск от продоволствена криза, Националният съвет на БСП счита провеждането на извънредни парламентарни избори сега в страната за нецелесъобразно“. Ама ако се наложи, още до края на т.г. – има-няма шест месеца, и ще стане целесъобразно.
По същия начин със сигурност си разглеждат средните пръсти и на двете ръцете и останалите в четвъртитото властово образувание. Мандатоносителите начело с премиера Кирил Петков я опитват и с пръстите на краката тая работа, белким се законтрят още малко на властовия връх, ама крачно със средния пръст е по-сложно. То те всички от четворката вкупом не са и излизали от предизборно състояние, ама сега вече все повече си го плюнчат средния пръста да отмятат де що има популизъм. Че нещата вече очевидно вървят към финала на управлението им, като е очевадна фазата на търкалящите им се камъни – на разпада на т.нар. управляваща коалиция.
И работата със средния пръст – навирането му в лицето на избирателя, става все по-дебела. Нищо че тоя, целокупният избирател, не просто им гледа сега сеира та да прецЕня, а отвсякъде е набутан в сеира, в шамарите на какви ли не кризи, в които Киро и компания не просто, а повече от тъпо са се оплели изначално като заклани бройлери в кълчища. Ама ги ползват кълчищата – кризите, и да си връзват гащите, че и да си плетат кошниците за по-нататък политически и властово. Премиерът Кирил, още и още все по-просто, например може още няколко пъти да сгази конституцията само и само да се запише властово исторически, преди да си замине за „Ех, Канада“, пък било и без гражданство.
Че дори и на Киро му е ясно (ако не му е – да пита баща си), че е по-добре просто и за него да се върви към предсрочни избори, а не да се доблокират съвсем и без това трудно зацепващите държавни институции. Понеже нито ново правителство в рамките на сегашния парламент с присъствието и на Кирил Петков, и на Асен Василев, ще получи подкрепа, нито плаващо мнозинство може да изплава с все по-потъващия кораб – всъщност сал на ПП.
Но пък защо и „първата“ сила във властта, и останалите три, включително и „силата Слави“ да не бавят пълното си потъване кой с какъвто среден пръст може да размаха, колкото се може по-дълго. Все пак сега им е времето – после времето едва ли пак ще е тяхно, за разпростиране и във властта, и сред парите. Щото едва ли някой, па бил той и избирател, ще си помисли, че иде реч за „идеологически и ценностни различия“. А ако си го мисли – средни пръсти бол пак са му приготвили.
