Седмицата: Маймунджилъци на к*рец

Като не знае нашенецът кое как се пише (зер, човешко е да се греши, „нечовешко“ е да се образова чак пък толкоз), си има интернет за тая работа. Пишеш на чичо си Гугъл кратко – той ти отговаря пространно. Ама не само за такава проста дума като „кураж“ може да отговори, за която бившият ни (не)редовен премиер не го беше питал. И изпляска последния си, поне като министър-председател Петков, литмус-лакмус, пардон – лапсус, при предаването на властта към служебния Донев. Просто литна от Киро към Гълъб, спомняте си, „Желая ви к*рец…“. То това някъде през юли беше, но и предизборно, и следизборно все на тоя „к*рец“ ни се крепи куражът, че нещо нормално политически, в смисъл на „редовно“, не може да се случи в тази нередовна държава.

И ей го, на – в момента чичото е принуден да отговаря как се пишат къде, къде по-сложни думи от кураж под формата на к*рец. Например, как се пише думата за тъпи, плоски номера за разиграване на положението. Пише се маймунджилък - мн.ч. маймунджилъци, а не маймунджулук, маймунджълък, маймунджелък или маймунджалък. Ама то, както и да ни я напишат, все по-маймунско е положението. Това с разиграването, по-точно с манкиране на положение. А пък туй „манкѝрам“ ей така се пише и се произнася. Пък значението му е „умишлено не изпълнявам задълженията си“. С още куп синоними като клинча, изклинчвам, избягвам, измъквам се, изплъзвам се, пренебрегвам, не улучвам, не успявам. А маймунското се навява някак си от думата на английски за тоя примат – monkey. Така де: мъ(а)нки – манкирам – мязат си.

Толкоз си мязат, че се сеща човек и за един будистки термин „маймунски ум“, дето право куме в очи означава: неуредено, неспокойно, причудливо, непостоянно, объркано, нерешително, неконтролируемо. Всичкото това с две думи речено си е маймунската държава – нашата, дето ни виси на клона вече втора година. А в момента парламентарните шебеци, дето пак същите минаха и през последните (засега, разбира се) избори на 2 октомври, тази седмица пак ще сядат официално в парламента (си).

Ще сядат мънкитата да манкират, а „избирателите им“ кураж (к*рец) да имат до следващите избори – никак няма да е дълго чакането. Без значение, че към 80 на сто не само от куражлиите, дето все още ходят да гласуват, но и от всички останали, дето все още имат куража да живеят в тази държава, смятат, че трябва тия с маймунджилъците да си седнат на задниците и да заработят „редовно“ и в парламента, и в изпълнителната власт. А не ей така, по служба и в тяхна служба, да си размотават куражите от избори на избори.

Ама не – все по-яки си ги размятат. Примери – с лопата да ги ринеш тия маймунски изхождания. Особено откакто под натиска на т.нар. обществено мнение – това 80-процентното вече - уж разговори, преговори са нужни, но всеки си преговаря сам със себе си – бели си банана по маймунски чевръсто и право в устата си, както му е удобно. Ето например основополагащ за всичките политпартийци пример „как Го правят“ – в случая ДБ, но конкретиката важи за всички.

Съпредседателят Христо Иванов заяви, че ДБ е готова за нови избори, но в същото време предупреди, че провеждането на пети избори не е добър сценарий за страната и трябва да се положат усилия за съставяне на правителство. Но… „България не заслужава управление, което се основава на тежки безпринципни компромиси“. Защото… „имаме да решаваме сложни въпроси“. Също така според Иванов имало… „много плашене с предстоящата зима" политици се упражнявали какво ще се случи. Но пък е категоричен, че… „следват трудни месеци, за съжаление и години“. И за капак…“има място за оптимизъм, към едно по-добро бъдеще“.

И така маймунджилък до маймунджилък. То вече изборите у нас нямат никакво значение, но кураж – идват следващите. То вече, който и да е на власт, все държавата ни не се управлява по разумен начин, поради обратния на Дарвин процес на умаймунясване – висене на клона на властта без разум.

Е, ще рече някой, че „демокрацията е тази форма на власт и управление, която дава възможност да бъдем управлявани толкова добре, колкото заслужаваме“. И ще е прав – като изправена, че и разумна маймуна. Която чака от висящи на клона маймуни, че и ги избира, да му поднесат решителна и жертвоготовна власт, а не безкомпромисни разделителни линии. Гарнирани с банани във вид на празни обещания, мръсни пазарлъци и т.н. все от същото.

Сто на сто „маймунски ум“. Но будисткото значение е омешано с шопско-социалистическия основополагащ принцип: Е немо‘ат они да ми плащая толко малко, колко я малко че им работим. Само че модерно съотнесен с постоянството на изборната обстановка в държавата на маймуните. В която избирателят гласува, ако му се прииска, но както му дойде. А пък избраниците му си правят каквото си искат, както удобно на тях им дойде. Това е – кураж!