Седмицата: Мазните борби! Как се сипва олио в бензина?

Голяма работа сме! Ама веднага иде репликата – аха, като две малки! Толкоз! „Сааамо“ на две малки ракии сме в пияната ситуацията, в която сме метнали на екс поне една прееееголяма, опианчили сме се, ама се пеним фъфлейки „кой, аз ли съм пиян, само две малки съм гаврътнал“. Такава ни е ситуацията, когато налегнати от всякакви кризи, в това число (не)изчезващата здравна и новата с война в Европа, си палим инфлацията и собственоръчно, щото иначе ни е малка. Нещо като „на гол търбух – чифте пищови“, но във вариант на празен джоб – презапасяване с „евтини“ олио и бензин. Цените им се вдигат, а потребителят се запасява ли запасява, та да спечели от бедността си. Вързал си е гащите, и на възел, ама без да се усети, че първо ги е напълнил.

Гадната, миризлива работа обаче става още по-гадна, ако все пак се усетим, че тая работа с олиото и бензина влезе моменталически във властова употреба. Яхна се политпартийно и съвсем засмърдя. Само дето, ако достатъчно сме свикнали на подобни „аромати“, сега – в пълната ни и без това властова каша, нещата с напълнените гащи са и взривоопасни.

Нещо като оня „изпитан“ по български „строго научен“ трик, в който пак участват олио и бензин. Е, не точно течността за мазно пържило, а автомобилно масло, но консистенциите, а най-вече крайният резултат са същите. Според трика, в резервоара на стара кола, ама такава с пробег от няколкостотин хиляди километра, се разбърква коктейл чрез добавяне на масло в бензина. 100 мл (около 8 супени лъжици) от по-гъстата мазна течност на един цял резервоар, и добре се разбърква. После яко си фучиш – таратайката не е „като нова“, направо си е нова  - улеснен е на макс животът горивната помпа, особено на такава, която е към края на своя дълъг жизнен път. Важна е горивната помпа, нищо че така можете да се унищожи целият мотор даже и на прясно нов автомобил. По-конкретно и експертно – да изпуши до дупка през ауспуха.

Ей на такава „чисто нова“ горивна помпа се направи и старата партийна чанта, пардон лидерка, Корнелия Нинова като съвсем нова вицепремиерка, че и министърка на нещо като министерство на икономиката, даже и на индустрията. Яхна олиото и право в бензина, като не единствен, но най-ярък пример как да се омеша дашната димяща смес за политпартийни нужди, разбъркани и с властови. Че нали баш тя – несменяемата, която и собствени оставки след съвсем собствени издънки не я сменят, успя да вкара най-после БСП пак във властта. Е, то властта е като олио във вода с напълно неразтворимите си една в друга четири части, ама с бензин може и да се получи.

Та и затова вместо да си изпие по достойнство чашата студена вода – все по-горчива от избори на избори, заложи на мазната смес. Особено на олиото – на мазните борби за оцеляване на власт – и партийна, и държавна. Потапя ни Корнелия през цялата изминала седмица – със сигурност и през новата, в маслената си баня на силен огън според терминологията във висшата кулинария. По-просто речено – пържи ни! „Има олио да залеем цялата страна, създава се изкуствена паника“, а бензина ще го държим да не мине 3-те лева за литър - кънти откъм индустриалка номер 1. Ама това на потребителски български означава: абе тия горе като говорят толкоз за олио и бензин, я да мятам туби всякакви в колата и да паля към бензиностанцията, както и да яхам пазарската количка в супермаркета и да я пълня с връх с олио – „от евтиното“. Паниката е факт, после ще се паникьосваме минимум в тоалетната от престоялото до гранясване олио „в мазата“ и от преминалата заветните 3 лева цена на бензина поради рязко завишеното търсене чрез наливане в кой квото има – така де, празно да няма.

Наистина мазни, ама много мазни политпартийни и властови борби. Съвсем като истинските, известни у нас и като пехливански. В които преди старта на надпреварата, пехливаните – борците, се намазват обилно с олио. Всъщност остават почти само по олио, понеже трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки, облечени единствено с прилепнали къси гащи, ръчно изработени от биволска или телешка кожа.

Целта на всеки мазен пехливанин е противникът да бъде туширан, колкото и да е хлъзгав. Е, в нашия случай противникът на политпартийните и властови мазни борби е потребителят – той и гласоподавател, съвсем често напоследък, използван и за „глас народен – глас божи“ по жълти павета. Само дето тоя ‚конституционен“ противник сам си туря главата в торбата с олиото, и в бидона с бензина.

Не че се е самонамазал, та да е по-хлъзгав, да е поне малко акълно повратлив. Маже си конституционния тепих и все си го прави на мазна пързалка за самоизпързаляне. А единственият му "избор" непрестанно се оказва в биволски гащи ли да е насред калта или с прости телешки трева да пасе.