Седмицата: Партийното царство на Баба Цоцоланите

В страшно партийно патиланско царство се овъртолихме, драги ми Смехурко! Ама не е смешно, а си е съвсем позорно, ако използваме внезапния горд проблясък на вицето Асен – Асен Василев, дето изневиделица по-премиер се оказа от иначе уж съратника му Кирил Петков – ПростоКиро. Просто позорно цяла седмица падат „нови“ партии от стари круши, проядени от политически дървояди уж плодни дървеса.

Кой чел, кой не веселата поредица от книжки, тръгнала преди близо сто години изпод перото на Ран Босилек и обединена в „Патиланско царство“, всеки поне е чувал за баба им Цоцолана на главните герои Патиланчо и Смехурко, дето първият пише писма на втория, та да се посмеят един вид заедно. Като заключение Патиланските писма се превръщат в енциклопедия на детските игри, лудории, немирства, на жаждата за приключения, в която Баба Цоцолана е стожерът на реда все пак, та сред веселбата да не стане онуй дето не е само за деца – да не стане на играчка плачката.

Актуално весела си е и досега дори и в поуките си тая патиланщина. Докато не я докопат политпартийни наплюнчени пръсти. В ролята на все повече Баба Цоцолани, дето се подреждат и те да оближат пръсти, оцапани с власт, разбира се.

Ама не просто смехотворно става, стават опасни смехории. Полудя партийно-строителното „патиланско царство“. И все по-лудо става, колкото по-сложно става не ПростоНашето, а съвсем сложно сложното международно положение. Роят се партии по-невиждано и от времето на (пре)раждането на демокрацията и по нашите земи, ама не за опити поне за демокрация, а направо за цамбуркане във властовата каца с меда.

Ето, само през изминалата седмица цели трима даже не бивши министри (като Киро и Асен), а останали на ниво просто „кандидат-министри“ от партията „Има такъв народ“, били основали нова партия на разочарованите от кандидатиралия ги преди време Слави Трифонов. Бившият служебен премиер и бивш министър и вицeпремиер в сегашното правителство генерал Янев – Стефан Янев, основава и той партия на разочарованите, ама разочаровани от действащия мандатоносител на властта „Продължаваме промяната“. Мая Манолов – старата основателка на партия до партия, мила моя майно льо, пак си изкара коня да си събира под полата, пардон – под знамената, разочаровани. Този път не само от бившата й разлюбена БСП, не просто от собствената й бивша коалиция за влизане – оказа се и за излизане от парламента. А от „кой откъдето дойде“ за нов партиен „проект“.

Така, де – то толкова целокупно разочаровани има у нас, че друг партийно-строителен материал няма. Постоянната, нестихваща и несекваща предизборна обстановка се подържа само и единствено с „дай разочрована вар!, „дай разочарован цимент!“, та поне за малко да се бетонираме и да се намажем във властта.

Както е тръгнало, политпартийният кирпич в следващия парламент може да гради шестолинийни, седмостранни, осмоъгълни и т.н. геометрично небивали властови коалиции. Все под формата на оксиморони, разбира се. Туй дето иде от старгръцките „остроумен“ и „глуав“ и е съчетание на привидно несъчетаемото, като например най-популярното и в тоя случай „жив труп“.

Ама така е, все по оживели трупове скачат из политическото ни пространство, когато се вижда, че всеки може да е премиер, дори и най-големият оксиморон с най-голямата небивалица във вид на коалиция. Разчитайки единствено, че на избирателя му е останала само втората част от оксиморона – глупав!

Та ето как е сега! Драги ми, избирателю Смехурко! Пише ти не изборнобезхаберният Патиланчо, а самата политпартийно нова Баба Цоцолана. И ти пиша не да се посмееш, а да не посмееш да ми се присмееш. Казано накратко, пак ще те отупам, братко!