Седмицата: Пъзльо Страхов Шубелийски отива на избори

Еееей – шубето е голям страх! Тая тавтология не е народна мъдрост, но пък си е народопсихологичен истински закон. Толкова истински, колкото че президентът Румен Радев ще намери във всеки нов или новоремонтиран от парламента закон нещо за което да се хване и да наложи вето, когато друго - даже юмрук, не може да покаже. А пък колкото и да е дразнеща според езикознанието таз грешна „претрупана употреба на езика“ (шубе и страх ведно), грешката – дори езиковата, е вярна.

Голямо шубе е страхът в настоящата предизборна тавтология, пардон – кампания. Ама то от толкоз много избори в последно време, всичко ни е „тавто“ – най-общо казано на гръцки „още от същото“. Тази сегашната кампания, дето официално все още не е започнала, а всички са политпартийно в царевичака. Пак пардон – в лозето, щото само лозето пази от страх. Упссс, обратното е – страх лозе пази, ама то пак кампанийно всичко е наобратно. От шубе, разбира се, е тоя страх.

И така гроздоберът – следизборният, започна, още преди лозите дори да са се разлистили напълно, камо ли да са вързали, още повече пък да е узряло гроздодаването. А гроздоберачите шубелия до шубелия, пъзльо до пъзльо – да не речем страхливец до страхливец, че ще (им) е прекалено книжовно!

Само бившият ротационен премиер и бивш кандидат за (не)ротационен външен министър Николай Денков се изрепчи, че не го е страх. Това, след като с отпадането на премиерстването му, му отпада и охраната от НСО, считано от 1 май – тия дни на т.г. За което Денков академично каза, че не му пука: „От НСО ми казаха, че ми вземат охраната. Казах добре, въпреки че ми се полага. Не ми пука. Или трябва да свършим работа и да сме смели, или нямаме място в политиката“.

Ама то, както се казва, мокър от дъжд не се бои. Понеже академикът се накваси с безстрашие още в бурната есен на 2021-а. Тогава протестиращи от „Възраждане“ срещу мерките заради коронавируса разпознаха Денков като част от тогавашния служебен кабинет. И на път (смело пешком) от МС към тогавашното му министерство на образованието го приклещиха в подлеза при президентството - притиснали го и крещели обиди, както съобщиха от МОН. Наложи се (видно от много репортажни снимки насред протеста) полицаи да помогнат на министър Денков да стигне до сградата на образователното министерство. След което пак от МОН съобщиха, че срещу министъра (им) не е извършено физическо посегателство: „Той няма никакви наранявания и е в отлична физическа и психическа форма“. Та така, претръпнал е още тогава бъдещият премиер.

Само дето сега тихият и не толкова тих ужас на събирателния политпартиен образ на име Пъзльо Страхов Шубелийски, който отново отива на избори, е от съвсем друг характер – не е като да прецапаш по светло през подлеза на самия столичен пъп в присъствието на поне рота полицаи.

Цялата (ни) политпартийна „класа“ тъне в страх заради собствения си разкош. Затова в тая предизборно-изборна „трепетлика“ е тоя неистово нестихващ бой и помежду си, и по главите като бумеранг на собствените си „потенциални избиратели“. Як тътен по най-червената им линия – „какво ги чака следизборно“. Безпардонно замеряне я с констипацията си от страх, я с диарията си от шубе. Все тая, продуктът е по един и същи начин гадно миризлив, независимо от консистенцията.

Затова, както сравни 2 в 1 пиар и политолог, тази изборна кампания била безмилостна – „безмилостно дълга, защото те всичките вече са в кампания, и безмилостно черна, защото доскорошното семейство (Сглобката) смята да се разведе по най-скандалния от скандалните начини – като се извади цялото мръсно бельо на показ“.

Де да беше просто бельо обаче, даже и мръсно. Не само при бившите (не)коалиционно сглобените, а сред цялото пак кандидат-парламентарно (не)войнство, бельо няма – всичко дето сътворят директно им изпада през крачола. Да гледа избирателят цялата мръсна и воняща (не)фактология и да повръща. Пък той същият този избирател и затова спря да ходи на избори – няма какво да им повърне „от благодарност“. А и си е страшно да повръщаш в тоя „политически вакуум“, че както е известно от ежедневието и на космонавти, и на астронавти, при всякакви субстанции си бродят из безтегловността и не подбират в кого да се шляпнат на физиономията му.

Гадна работа, нали? При това с единствената надежда пак за компромиси за реализиране на власт от страх в името на по-голямото шубе – да останат пъзльовците без власт.