Седмицата: Пияната кампания – отваряме шампанско с тирбушон
Да вържем изборите с лятното и зимното часово време, така може и да са по на рядко
Не че е спирала в последните 3-4 години, но предизборната кампания си имаше официално начало през изминалата седмица. Така да се каже – тържествен старт! И без това съвпадна с наистина тържествен по нашенски ден – с обявяването на класирането за детските градини на 10 май т.г. Зер тоя зор – да влезеш в такова обществено заведение за деца, си е върховно постижение на тържествеността. Я от 3 месеца до 3 годинки за ясла, я на по-зряла възраст след 3-ия рожден ден на кандидата та чааак до 6-ия. То повечето от щастливо приетите са „зрелостници“, понеже най-кът са ясленските места – към 10 000 не достигат само в София.
Проблемът обаче е къде-къде по-страшен с предизборната кампания. Щото на децата ще им минат със сигурност първите 6-7 години я с баба, я с кака-леля детегледачка. Може и с дядо, бате-чичо, че да не обидим Истанбулската конвенция. После им предстои по-лесното – записване за 1. клас, чрез висене на цялата рода по строг график пред „най-престижните“ начални училища. После още по-лесното - да преминат от 7. в 8. клас чрез т.нар. кандидатстване за т.нар. елитни гимназии – наистина лесно, че коя от коя по-елитни са. И иде най-лесното – прием в университет, толкоз много са, че с бъклици те канят за „висшо“.
На политпартийците обаче не им минава, че то напоследък не ден година храни, а произвеждането на избори е хранилката. И да не прескочиш ниската бариера от едва 4% за насаждане в българския парламент, 1% те дели от възможността да се хрантутиш от партията си. Та затуй все сме на избори – съответно в „приказката безкрай“ на предизборно-изборната-следизборна кампания.
Като се замисли човек – политпартийците и без да мислят, че са все по-безсмислени, то по-добре да се привърже със закон колко пъти годишно да се гласува – за парламент основно, като може и местните, и президентските избори да се посгъстят. Примерно (за удобство) да се върже даването на вот със смяната на астрономическото с т.нар. лятно часово време и после пак при връщането на „зимното“. Не е далече светкавичният извод за ползата от такова регламентирано заковаване: като нищо тогава изборите може да са и по-нарядко, отколкото са сега.
Та така! Отново сме в предизборна кампания и то за избори 2 в 1 (нали големи спестовници са политпартийците ни, що да не добавят едни предсрочни парламентарни към срочните за Европарламент) на 9 юни. Шампанското гръмна на 10 май, ей така – да се знае, че въргалът е започнал, нищо че изобщо не е спирал от 2020-а насам.
Съвсем се опиянчихме кампанийно. Ама то направо битов алкохолизъм – понеже вече дори не се чува радостният гръм при отварянето. Щото с пенливото вино сме като оня много стар виц. Дето навремето, когато се появили у нас цветни сапуни, една баба си купила розов, мислейки си че е някакъв десерт, та да се заблажи. Ама като се разбрало, че е сапун, дядото отсякъл – пени се не пени се, ще го ядем, пари сме броили за туй нещо.
Гърми – не гърми, пени се не пени се, изборите за милиони се произвеждат на конвейер. То и няма нито как да гръмне, даже и да се разпени му е трудно на туй „тържествено“ шампанско. Колкото и да го клатим да го газираме още и още, че естествената газировка ни се струва недостатъчна откъм балончета.
Защо не гърми и не се пени у нас пенливото вино ли? Ами подозирахме, но сега вече сме сигурни „що така“! Виден социолог-политолог съвсем ясно го обясни тия дни: „Четири години България цикли. България е на пауза. Това е категорично загубено време. Това или продължава спираловидно надолу, или се появява някой с диктаторски уклон, който се харесва на хората като възможност за изход от кризата. Притеснява ме, че това е криза на демокрацията“. От което става категорично ясно: ОТВАРЯМЕ СИ ШАМПАНСКОТО С ОБИКНОВЕН ТИРБУШОН – ЗАТУЙ! Какво друго да означава онуй „спираловидно надолу“ – точно така действа тирбушонът. После колкото и бързо да се опитваме да теглим тапата нагоре, няма как да е като при тая набитата яко, че и с тел завързана на газираното пенливо вино. Е, то има и специални тирбушони за шампанско, дето обаче не са никакви тирбушони. А специален уред като красиви клещи, дето нежно обхваща тапата, та да не се изстреля урбулешката и да се полива като с маркуч безценната течност. Ама това е за ценители, не е за урбулешници с кухи лешници на раменете.
Нашенската изборна тапа сто на сто ни е набита за мъчително и болезнено излизане. Даже напоследък нищо не им излиза на политпартийците, най-вече станалите пословични сметки кой с кого да се (не)коалира. Шупват ни само още повече и без това шупналите като боза на припек и политпартийност, и държавност, и демократичност.
Ха наздраве – ама така, накрак, че след прокиснало бързо, светкавично се търчи в кенефа. Там си клечим вече 4-та година – черва не ни останаха от тия без съмнение пияни кампании на оплетения като свински черва т.нар. (така наричащ се) политически елит.
