Седмицата: Пиянството на един (не)избирател

Звучи като внушителното, възвишено „Пиянството на един народ“. Ама не е! Всъщност е, но някъде там, след като това Вазово заглавие на глава 16 от втората част на романа „Под игото“, е навлязло в разговорната – даже в „научно-статистическата“ реч, и се използва примерно дори и за „изнасяне на изследвания за алкохолизма сред българите“. Точно съвсем нагледно-статистически през отминалата седмица седмите подред парламентарни избори за последните 3-4 години най-добре онагледиха „Пиянството на един избирател“. Или пък на (не)избирател, нищо че изборната активност лекичко се повдигна. Но пък няма как да си (да)избиращ, ако непрестанно се опиваш дори само от изпаренията на избираните.

Ето съвсем накратко (не)статистически как се напи избирателят – ей така без да усети стана пияница покрай политпартийните алкохолици. Чисто научно наистина има разлика между заклет алкохолик и редови пияница, дори и като поредност и обращение. Първо си обикновен пияница, после постепенно може да се обърнеш в алкохолик. Но пък преобръщането от алкохолик към просто пияница няма никакъв шанс да влезе в обращение – да ти свърши работа, ако си решил да си лекуваш алкохолната зависимост.

При пиянството, когато злоупотребиш, не просто бълваш силна миризма на употребения алкохол от устата. И тя устата, и останалото са в „изразени промени в поведението: неспособност да се сдържат чувствата и желанията на човека, приповдигнато настроение, редуващи се с негодувание, раздразнителност, гняв; възможно нарушаване на социалните норми; еуфория; говорни нарушения“. Тия промени като видима форма са „загубата на координация, вниманието се превключва бавно, има разни нарушение на двигателните, на нервно-мускулните функции - проблеми с речта, нестабилност при стоене и ходене, отчетливи нарушения на координацията на движенията, намалени сухожилни рефлекси и чувствителност към болка“.

Е, голяма работа – бил съм се бил напил, гласи „граматически“ формата на спрежението в известното не от граматиката „минало незапомнено време“. Така де, колко му е че не помниш, ще си го припомниш един вид, като пак се нальокаш „на мотика“. То от там може би идва и това сравнение, че пияндурникът настъпва все една и съща мотика.

При алкохолика обаче мотиката не служи просто да я настъпва, а доста сигурно води до окончателно за тоя свят (за „оня“ няма данни) закопаване. Като са нужни само три (даже не седем!) от иначе многото признаци, за да е сигурно, че вече някой не само „пие от мъка“, а просто „от сутринта“. Ето и поне седем признака, от които са нужни едва тия трите: липса на възможност за контрол върху количеството на употреба; липса на контрол и върху началото и края; пиене с цел да се облекчат симптомите като тревожност, главоболие, треперене, гадене и др.; убеденост, че това ще помогне за подобряването на състоянието; развиване на търпимост към алкохола – организмът дотолкова привиква със спиртните напитки, че вече са нужни много по-големи дози, за да се достигне желаният ефект; консумация на алкохол без съобразяване с нищо – няма значение колко е часът и без оглед на някакви си социални норми; приемане на алкохол, въпреки видимите лошо последици – физически, психически, социални и т.н.

Примерите и за избирателното пиянство, и за политпартийния алкохолизъм не са просто 7, а умножени по 7 (засега). От седмия избор на прясно отминалия 27 октомври можем да направим една проста извадка, без изобщо да се налага да е изчерпателна.

Всичко започна разбира се още от сутринта, когато почетният председател на ДПС, сега в качеството си на кандидат за депутат от АПС, се появи в ранни зори да гласува. И в стил „ти мене уважааш ли ме“ поиска от журналистите да му задават само „уважителни“ въпроси като рече, че ще отговаря само на „добронамерени“ питания. Та така никой не посмя дори да си помисли да попита какво и колко е закусил примерно на екс.

Минути след това изгласувалият се лидер на ДСБ Атанас Атанасов на въпрос дали ПП-ДБ има готовност след обявяването на първите резултати да излезе с конкретни предложения съвсем „удобно“ отговори: „Предложението вече го направихме преди изборите и от него няма да отстъпим. Планът за създаване на редовно правителство с т. нар. равноотдалечен премиер е наш приоритет“. Някъде привечер този му отговор придоби особена популярност – нещо като нов виц сред стари пияници. След като известен анализатор предложи от телевизора за такъв равноотдалечен премиер да бъде предложен самият Атанас Атанасов „като равноприближен до всички“.

Новият временен лидер на БСП Атанас зафиров– стар заместник на Корнелия Нинова, като да беше ударил за разкош от ликьора именно марка „КорНи“. Та чак след дълго електорално икономическо, политическо, социално, че и морална захаросване тип „води ме, Партийо, води ме“… „в някоя квартална кръчма“ изплю, че може „да седнем на една маса и да поговорим“ с когото „партията реши“.

В партийната „кръчма“ на „Възраждане“ пък няма значение какво, даже изобщо дали пият – те просто пеят. И този път лидерът Костадин Костадинов не пропусна предизборно да се опияни като извие глас срещу няколко „патриотични“ гласа повече. Които ще размаха в плейлистата си все едно партията му е дръпнала нагоре, докато и по невъзможния обменнен курс „копейка срещу евро“ е видно, че са се окопали в максимума си. Еле пък когато „величия“, че и „мечове“ пак им дерат електоралната кожа, както и преди тях ИТН им я дереше точно така „патриотично“

В общото алкохолико-пиянско надпиване партията на Слави Трифонов се оказа съвсем „горе на черешата“. Лидерът-шоумен не се показа нито да отива, нито да се връща от гласуване. Но пък поля избирателя с поредна гола-вода уж призовайки го от фейсбук да гласува, като му „пожела“, че утре ще се събуди с песента „Няма такава държава“. Е, то на избирателя отдавна, вече няколко години, „нищо му няма“ от тоя предизборно-изборно-следизборен постоянен запой. Като на оня дето пил цяла нощ, а на сутринта установил, че нищо му няма: ни портмонето, ни часовникът, ни дрехите… Та за едната държава ли ще му мисли къде му е.

И така от сутринта та чак до вечерта запоят си вървеше нормално. Когато внезапно се появиха ПП-тата, за да не кажат нищо, освен че Бойко Борисов е виновен, че избирателите отново нищо не са добавили в канчетата им срещу него. Но пък специално Кирил Петков беше толкова нахилен – досущ озъбен атрибут за предстоящия Хелоуин, че би могло да вземе да си помисли някой от няколкото му „твърди“ избиратели как може не просто да е пил, а да е ял нещо – примерно поръсено на пица.

А после вечерта завърши… с шут. Вече няма как да е „депесарски“, след като „момчето“ Делян Пеевски взе че им наби обръчите като им разби „сараите“ като разсъхната стара бъчва.

Шутът този път дойде лично от лидера на ГЕРБ. Бойко Борисов не се стърпя да продължи да го играе по тъча, а още сутринта след като гласува, тайнствено заяви: „Пазете се от Гунди в последните секунди“. Без да уточни защо използва стария рефрен на феновете на „Левски“, който доби още по-голяма популярност в последните дни, благодарение на филма „Гунди - Легенда за любовта“. Чак вечерта, след като ПП-ДБ пробваха пак да бият дузпа на ГЕРБ като първа политическа сила, стана ясна легендата на Борисов. Така прогнозирал сутринта „очаквания резултат на ГЕРБ-СДС“. Като им върна челно топката на „потенциалните партньори“: „Какво стана с Гунди в последните секунди? Победихме категорично, когато всички ни отписваха, чегъртаха“.

Сега който пил – пил, който пял – пял. Пито – уж платено е до следващи нередовни избори. Като единственото от значение е на кого махмурлукът по не му пречи. От типа: Говори ми, не ми пречиш! Нищо че социолого-политологията вече им я говори каква ще им е абстиненцията на „новите“ парламентарно-зависими: „Всички партии са стигнали пода си (демек върха на дъното) откъм твърди гласоподаватели. Тези партии отскачат леко при удара в пода (демек мислейки, че печелят). И ако не направят нещо, може да се окажат в мазето“. Ама кво пък толкова – по стара българска традиция, там е пиячката. Наздраве до напролет и на пияниците, и на алкохолиците – двете страни на една и съща дамаджана.