Седмицата: Рафтинг в блатото на жабешките лъжи(чки) на промяната

Чудно нещо е жабата, тая царица на земноводните, дето са се записали в природата с яките си метаморфози. От ларви, дишащи с хриле, те стигат в развитието си до възрастни екземпляри, които дишат с бели дробове, като междувременно им поникват и крака, опадат им опашките, променят формата на тялото си до неузнаваемост. Конкретно при жабите в дъното на цялата тая дандания на метаморфозата – преобразуването, е поповата лъжичка. Защо се казва така „попова“ не е ясно, но пък „лъжичка“, освен като форма на малка лъжица, навява и други алюзии – да измамиш, излъжеш природата и в крайна сметка – хоп, нещо с голяма уста да се пръкне, дето си се кисне в блатото и кряка ли кряка. От игрива, движеща се на висока скорост във водата попова лъжичка, да почнеш да изскачаш ту на сушата, ту да се цамбуркаш обратно в блатото с вечната идея да ти влезе нещо в голямата уста.

Ей такива жабоци се оказват – взе да им личи, и от управленската мандатоносителна партия ПП, дето дойдоха да продължават промяната (тяхната ли, друга ли – все не става ясно), ама си продължават метаморфозата на все по-голямата уста. Май за сметка на поникването им на крака с плавници, та да могат да я движат тая промяна. Но пък устата им се преразви и за крякане и за преяждане с мухите на властта.

Стоят си накиснати в собствената все по-заблатяваща се локва и нищо не се раздвижва на повърхността. Почти нищо, че от време на време изскачат на сушата, само за да се цамбурнат обратно. От което блатото със сигурност не се избистря изобщо, камо ли да се превърне в пълноводен, силен, буен поток, като за какъвто ни се обещаваше новата власт.

Като споменахме поток, та човек се сеща за едно от последните цамбуркания в нищото, но пък с много тиня, на управлението. За пълноводието и буйността на река Струма през тясното Кресненско дефиле. Дето става най-добрият рафтинг у нас – екстремното спускане с лодка по буйни води. Сещането е от новината от изминалата седмица, че на сушата, по шосето през Кресненското дефиле вече ще забранено изобщо изпреварването. Ще се нижат колони от автомобили и тирове с до 50 км в час с часове по 16-километровата отсечка. Като по-нататък във времето, следварително, щели да се градят отбивки за камиони – белким някой отбие, де.

Иначе казано пак със забрана ще лекуваме гноясала рана. Ще церим последствията от наистина опасния пренатоварен път през дефилето за и от Гърция, а не самия тесен и с много завои път. Същото това двулентово шосе, дето все му се чака метаморфозата в широк път с поне по две ленти в двете посоки. А сега не се и чака, че всякаквото пътно строителство „продължаващите метаморфозата (си)“ го цамбурнаха в блатото.

Така се стига до рафтинга – единствения път, начин за бързо преминаване през Кресненското дефиле. Може би точно това имат предвид от „промяната“, след като е ясно, че по суша тапата ще е денонощна. Еле пък, когато се монтират и камери за видеонаблюдение на всеки метър, както се предвижда, та никой и да не посмее да изпревари дори спрели край пътя по нужда шофьори.

Баш рафтинг му се вика на това начинание без корен – първо забрана на нещо, после осигуряване на каквато и да е възможност това нещо все пак да се движи в някаква посока. Рафтинг, ама от корена му raft – „плоскодънен надуваем плавателен съд“. Съвсем, ама съвсем плоско наистина – колкото плоския мозък на една власт, въпреки всъщност четирите й политпартийни мозъчни кълбета.

Иначе през изминалата седмица пак сме си в позата „ще станем на кълбета“, както обичаше да се изразява известният депутат от НДСВ Камен Влахов, когато ситуацията станеше напечена. Всичко ни е на кълбета – инфлацията, военната „стратегия“ за Украйна, газ, нефт и т.н. А на поповите лъжи(чки) – тия с брадатите лъжи на промяната, жабешкото им блато продължава да им е до колене.