Седмицата: Сега ли да я колим държавата или да изчакаме Коледа?

Настана време и на най-отявлените антикомунисти изобщо да не им дреме от БСП, даже и от БКП. Просто щото няма смисъл! То всъщност нямаше смисъл и БКП да се пише БСП, но това е друго дремене – по-точно приспиване. Сегашното, новото недремене, си е направо прерязване на сънната артерия изотвътре на БСП/БКП-то. А както е известно, най-малкото от клането на прасе, това си е най-директният, че и бърз начин за умъртвяване.

Безсмислието обаче у червените продължава на принципа на мърдането - даже подскачането, на вече заклана кокошка. Като приликите с доскорошната лидерка Корнелия Нинова са на практика не просто случайни, а също съвсем безсмислени. Понеже даже изкормена от самата партия и като член, не само тя, а и наследниците й – касапи, продължават да поддържат пълното безсмислие точно като нея – чрез безмислие.

За (не)любителите на правописа просто да уточним: безмислен не е грешно изписване на безсмислен. Друга дума си е, като значението й може да се схване особено добре примерно от написаното още от П.Р. Славейков: „Народ такъв, за друго недостоен, освен за мъки, нужди и тегла, неучен род, БЕЗМИСЛЕН роб, спящ воин, що чака той за тези си дела?“. Но в немерена реч е още по-просто: „безмислен“ се отнася до все пак одушевен субект, който не желае или просто е неспособен да мисли.

Това за вече пълното безсмислие и безмислие на БС(К)П си е просто едно лирическо отклонение. Понеже колкото и безсмислено да е вече дори и безмислието на т.нар. лява партия, е показателно за нещо друго много по-мащабно от червения кокошарник, който просто се трансформира в курник. В случая двете думи са пълни синоними – няма разлика, дали кокошинци или курешки произвеждат като краен ла*нян резултат е все тая. Но пък лириката е подкрепена и от прозата на същото това БСП, нищо че я няма КорНи, а се управлява от доскорошните й ръководни другари. Които най-отявлено изцвъкаха това споменатото мащабно.

За клане на държавността иде рече. Заколение при това насред самозаклалия се за пореден път парламент, без дори да изчакат все пак да си я напуснат кочинката и да идат пак на избори с едничката цел да се върнат пак в същата си кочина. Дрането на държавата (ни) – представянето й за аха-аха умряла, естествено е по съвсем традиционната вече предизборно-изборно-следизборна „сънна артерия“.

В тази връзка през изминалите седмица-две направо от парламентарната трибуна представители на аха-аха всички партийности в Народното събрание – държавниците, заговориха един през друг за „разпад на държавността“. Най-разпадното е положението според БСП, може би поради собствения им разпад, дето му викат „обединена левица“. Според червеното „наследство“ на Корнелия Нинова – новото партийно ръководство от старите й заместници, „На прага сме на пълен разпад на държавността“. От ИТН – на Слави Трифонов „народът“, също трибунно – направо като трибунал, обявиха, че разпадът е един вид исторически монолитен, апокалиптичен, разпростиращ се така да се каже по партийна линия върху цялото общество. По подобен начин и останалите партийци в парламента уж бранейки държавността, държавата, всъщност нож й наточиха. И как не, след като всъщност я бранят на практика от самите себе си. Нали тъкмо те са държавниците от най-челната държавна институция в парламентарната ни държава.

Но пък какво по-хващащо за гушите избирателите е да им внушиш пълно отчаяние през септември, когато изборите са през октомври. Или както политологически беше разшифровано: „Подобни фрази са пресилени. Става дума за хора, които искат да внушат усещане за безнадеждност,

кризисност, за някакъв вид апокалипсис и в крайна сметка да извлекат дивиденти от цялата тази работа“. Освен това „Макар и неверни, подобен вид заплахи не са съвсем невинни, защото атакуват пряко установената у нас политическа система“, като „Става дума най-вече за злоупотреба, защото има хора, които умишлено внушават, че има криза на държавността, тоест има криза на демокрацията“. Също така „Някои политически формации се опитват да прехвърлят собствените си болежки и вина върху държавата“ вместо „Ако смятат, че има такъв разпад, да направят нещо, че да не се разпада“.

Единственото неизвестно за всъщност (не)разпада на държавата е що още сега е това прерязване през шията, да, ей сега – не дори за Коледа, както повелява традицията. Просто е: по Коледа кочината на „парламентарните държавници“ ще е във ваканция, та да си отпочине чак до след Нова година. Когато ще започне точенето на ножа за следващите предсрочни избори някъде по Великден. Такава ни е вече традицията – колим я държавността минимум по два пъти годишно - веднъж като прасе, веднъж като агне.

Ама все тая, когато на политпартийните касапи по им се вписва в тавата с празничното (за тях) печено, държавата ни да е и свинска, и овча.