Седмицата: Що пък Радев и Гешев да не си опънат обща партия?

Що пък не?! Партийното строителство така избуя у нас – като трева между раздрънкани жълти павета в неспирен дъжд, че всичко е възможно. Дори и обща партия (не, не коалиция – партия в единен строй) и между най-зли врагове. Под лозунга „Будим се партийно един друг, докато спим с врага си!“. За статуквото в партийното строителство Румен Радев иде реч и за новото начало на същото поприще Иван Гешев. Колкото и да звучи като виц!

Ако го погледне едно такова единение, колкото и извънземно да изглежда, на човек най-вероятно тутакси ще му се прииска да погледне към небето и да рече: Не дай, боже! Което пък подсеща именно за един подходящ виц по темата „Радев и Гешев под общ партиен юрган“.

Ето го: Двама приятели са на излет с палатка. След като хапнали и му пийнали на поляната, легнали да спят. След няколко часа единият се събудил и сръчкал другия: – Ей, събуди се, бе! Погледни небето и ми кажи какво виждаш! – Виждам милиони звезди. – И това какво ти говори? – От астрономическа гледна точка ми говори, че има милиони галактики и вероятно билиони други планети. От астрологическа гледна точка виждам, че Сатурн е в 3-ти дом. От хронологическа гледна точка, предполагам, че е към 3:15 сутринта. От теологическа гледна точка, осъзнавам, че Господ е всемогъщ, а ние сме малки и незначителни. От метеорологична гледна точка, смятам, че утре ще е прекрасен ден. А на теб какво ти говори? – Че ти си идиот! А някой ни е откраднал палатката!

Политпартийният излет на бившия служебен президентопремиер и на бившия главен прокурор досущ си прилича с този виц поне по едно. И двамата си падат по звездоброя, по звездоманията - когато някой се е помислил за голямата работа, за голяма звезда и се държи като примадона. Но тепърва ще се види какво ще се случи с политпартийните им палатки, за които и двамата дават нишан, че може да ги опънат. Та да опънат на практика общите си врагове – всички останали политпартийци.

То само за една седмица – тая изминалата, в която Гешев бе съборен от трона на главен прокурор, а Радев подписа указа за това само като обикновен президент, и вече почнаха да се леят, поне на теория, основите на партийните им палатки, по-точно партийни палати.

Но…! Има едно голямо но – общо и за двамата. Налага се и двамата да бързат, ама много да бързат, ако искат наистина да им стегне бетонът. Понеже „довиждането“ на Иван Гешев от главен на прокуратурата до главен на партия съвсем скоростно може да се преобърне в „сбогом“ изобщо. А „дългото сбогуване“ на Румен Радев със служебното премиерстване така и така вече взе да го превръща в едно политическо „чао“.

И при двамата, когато мине достатъчно време – у нас времетраенето на това „достатъчно“ обикновено е „всяко чудо за три дни“, рискът да бъдат забравени е повече от голям. То Радев успя да се крепи на юмрука си цели три години, ама с едрата „опорка“ по конституция „служебна изпълнителна власт“. А пък Гешев досега е знаен само като подпрял се на бастуна „главен прокурор“, като в политпартийността си е направо бос, да не кажем „сакат“ и няма как да мине без патерици.

Така че „най-добре е (за тях, де!) да дойдат…“ на инвалидна количка. Такава двуместна, като бебешка количка за близнаци. И да запеят дружно политпартийно. Като в оня, отпадналия  от химна на България куплет след 1989 г. „Партия велика води нашия победен строй“. За което да си озвучат общата палатка и с извадки от химна на Комсомола „славен път ни чака…“, „в един и същи строй…“, „заедно във… бой“.

Ама не бойте се, то това опъване ще е като на чадър срещу дъжд. Ей го – на, дори и на тоя няколко месечен вече потоп май взе да му се вижда краят и скоро ще се местим под чадърите срещу слънце. Та и на Радев, и на Гешев – и заедно, и поотделно, колкото и да са се напоили политпартийно в момента, политпартийността по-скоро ще им се разсъхне като празна каца. Еле пък, ако издържим да не ни бие пак скоро предсрочно-изборната градушка.