Седмицата: Скакалци или пържоли? Четете изборния етикет, бе!

Коментар
11:27 - 06 Февруари 2023
8128
Седмицата: Скакалци или пържоли? Четете изборния етикет, бе!

Ще чоплим, ще цъкаме предизборни семки чааак до следващите избори. Не, те не са на следващата поредна спусната „свише“ – конституционно, де - дата 2 април. Тогава, на предсрочните, само парламентарни избори, за пети път в последните две години, ще си чоплим само в носа и ще цъкаме с език между зъби. Истинската софра и с истински семки, а не само предизборни, и с уж вече истински, действителни пържоли, ни я уж подреждат някъде за късна есен, когато рано, рано – отсега още, ни стягат за избори 2 в 1 – редовните за местна власт и все по-нередовните още едни за т.г. парламентарни.

Какво ще си изчопли дотогава избирателят от носа, какви семки ще избере и изплюе люспите им в следващия не по-вероятно, а най-вероятно кратковременен парламент няма значение. Понеже семе за нещо повече от това голямо нищо на парламентаризма в парламентарната ни република, не се крие дори и в носа на родната политпартийност. Примерно, да са си заврели там политпартийците ни някое бобено семе, та да се очаква да покълне, да цъфне и да върже и да се сервира поне малко протеин. То българинът отдавна е разбрал, може и принудително, че фасулът уж дава същото усещане за пълнота като месото. Но колко и да му е пълно от боб, трайното разбиране за пълнота си е тава с пържоли.

Пържолите обаче пак са отложени – този път за изборите наесен, а на тези напролет ще се агитира предизборно, че се търси тавата, ще се имитира, че се джурка поне боб - всеки в собственото си гърне, а „единени“ политпартийците ще метнат пак пакетче семки, за удобство обелени – за избирателя изборът ще е пак само в люспите, никой не ще да е съдържание на тези люспи.

Че ще е така, този път кандидатите да попълнят по същия отлюспен начин парламентаризма, директно го изплюха. Зададоха си „хоризонт“ на властовото слюноотеляне. „Редовната“ власт – съвсем сезонно, само щели да я сеят през април, а реколтата ще се събира наесен. Понеже чак тогава има разпределяне на съвсем тлъстите пържоли. Когато се случва помпането с „невидимата сила“ – пари, интереси от изпомпването чрез местната власт. Та затова сега и избираемите по примера на избирателите и те си чоплят семки и си чоплят един на друг в носа, само и само да не вземат чрез някакви си заедности да вземат да вземат да подарят местните избори на противника. А след местните избори, когато се топнат в мазнинките на местните пържоли, можело да помислят и за уж по-голямата, но само една тава с държавно-властови пържоли. Това е изборът им засега – поне до изборите през ноември.

Всъщност избор има и за избирателя! Той може да не чопли семки, а да чопли скакалци, щурци и други насекоми, също разни също толкова хрупкави ларви. Чист протеин, който лично ЕС през изминалата седмица ни разреши (по чисто съвпадение съвсем предизборно) да хрупаме за насита като част вече и от европейската, в това число и българската кухня. И сега се очаква да си променим и рецептата за пържолите – примерно ред свинско, ред зеле, а за капак под капака и ред насекоми, от разрешените разбира се – няма мухи да лапаме.

Този избор обаче, колкото и пържолите все да ги гледаме през изборната витрина, ще се окаже чиста проба несмилаем, колкото и всеядни да сме, и да лапаме всичко, което се появи в политпартийното меню, еле пък, ако е нещо „ново“ – спасително невиждано. Примерно, излюпено в уж харвардската люпилня, но останало си ларва, не станало пеперуда, въпреки „продължаването на промяната“.

Но пак има избор, несмилаемите дори и според най-щурите избиратели щурци, ще се поемат смлени на брашно – на прах, като прах в очите, само че през устата. Купуваш си примерно нещо за предизборно-изборно хрупане и хоп в него е замесено и брашно от ларви. Не нашенско червясало брашно – не, чисто, по европейски стандарти, от новия протеинов вид.

А ако не го щете, колкото и да е стандартизирано? Е, пак има избор – четете етикета, там ще пише от скакалци ли е протеиновата добавка, от щурци ли е или от ларви на пеперуди.

Така се стига и до оня големия, кардиналния избор – скакалци или пържоли. След като и 48-ия парламент – като 45-ия, 46-ия, 47-ия, замина, както се вика – в историята, защо пак да не почоплим мухи в предизборното и следизборно време на 49-ия, априлския, и да не дочакаме пържолите на 50-ия, юбилейния в късна есен. Тъкмо ще е и предколеден – време само за пържоли, освен че ще е избран на избори 2 в 1 – според най-простата аритметика 2 си е повече от 1. Или пък да не се чака, а наистина да вземем да им четем етикетите на всичките скакалци, дето единственият им хоризонт е да налазят парламента. Докато избирателят като щурец, залутан в политпартийния ни треволяк, си мисли, че на някого в парламентарната тава му пука за свирката му.

По-точно пука му, ама като на гъсеница, която и не може, и не ще да е пеперуда, но пък к‘во толкова – все си я гризе властта и в местния, и в държавния храсталак. Като вече трета година си осигурява хранилката, като поддържа парламента само за фасон – да го има на етикета на държавността. Уж, че парламентаризъм в парламентарната ни държава е жив, след като има тук-там – през няколко месеца, действащ парламент за няколко месеца.

А то етикетът на всеки един от тия парламенти, все е като на хрупкава какавида – лапнеш нещо, глътнеш нищо. Но се водиш по документи силно преял – като да си я опукал наистина тая заветната тава с истински месни пържоли. А не с перманентните „плескавици“, оплескани в подходящата форма от брашното на политпартийните скакалци, дето са все по-убедени, че те, а не защуралия се избирател, го пишат етикета на властта.