Седмицата: Слави Трифонов на Бузлуджа!
Представяте ли си… Ей така както си седяха миналата седмица едни хора на прочутата „БСП поляна“ под Бузлуджа - обединени от това, че са с червени шапки срещу юлско към августовското слънце – и изведнъж им се беше случило чудо. Не, не чудото, че „лявото“ се е обединило от факта, че надойдоха всякакви дежурни обединители, щото пък „главната им разединителка“ Корнелия Нинова не дойде. Просто на Бузлуджа кацна…, все едно „с едно ферари в цвят червен“, самият Слави Трифонов. И то ей така, както си си седеше пък той на дивана (си), без изобщо да става от него, че така или иначе нали не става, каквото и да стане.
И не е тази „поява“ никакво размечтаване, като тия мухи, пардон – мечти на сън, дето се пуснаха на червения събор за завръщането на „славното мнинало“. Просто съвсем политически реално Слави беше спуснат в лявото шоу от президента Радев, Румен Радев. С избора му да връчи шоуто, пак пардон – мандата, третия мандат, на предпоследните партия (вече пак последни след величавото саморазпердушинване на „Величие“-то) в парламента. На партията на Трифонов ИТН. Която съвсем реално вече всъщност е самото ляво. Така, де – друго ляво няма, колкото и да е „обединено“. Поради тънката лайсна, че от доста време българската левица (доколкото е българска) се олицетворява, дори владее по президентски.
Реалните опции за третия мандат като последен опит за съставяне на редовно правителство от това 50-ото НС, бяха две – БСП или ИТН. Понеже с „Възраждане“ пък щеше дори за Радев да му стане съвсем „ляво“, направо левашко, и прекалено (не)българско. В последните все изборни години, когато все Радев трябваше да връчва трети мандат, винаги избираше БСП. С едно изключение – в предишния парламент, когато го даде именно на ИТН. Явно за да опипа почвата, че и през партията на Слави може да си постигне същата задача – да е блюстителят на червения електорат, да си пази пряката връзка с него, без да му пука в какви отношения е с лидера на БСП – доскоро Нинова, сега бившите й заместници.
Освен това тъкмо повторно избраните сега за третомандатници под формата на ИТН останаха единствените с последователно, направо вече пословично, много добро – направо отлично отношение към Радев под формата на държавен глава. И не само – даже и като всякаква „глава“ чрез харесвания от ИТН „преход към президентска република“.
И хоп, тъкмо ИТН – само ИТН, са тези, които имат концепция за кабинет в рамките на ей това сегашното Народно събрание. Което съвсем реално ознаменува тъкмо „кацането“ - спускането на лидера им Слави директно на Бузлуджа като (що не) пръв сред леви – като туй новото БСП Румен Радево.
А къде е старото, дето само да се обединяло и пак щяло да стане онуй „вечното“. Е, то е на тавана – на собствения си таван с вехториите. И това е видно отвсякъде, най-вече от Бузлуджа. Точно там се видя, че всичките му явили се разпарчетосани за обединяване (направо за сглобяване) ровят из собствените си вехтории – съставни части.
Никакво въображение! И „промяната“ на БСП лявото мигом е обърната с хастара към миналото. Ровят ли ровят вехтошарски в това дето са го правили, а не търсят какво да правят занапред. Всеки според своето „величие“: бившият вожд и два мандата червен президент Георги Първанов например даде ход напред от Бузлуджа чрез 25 години назад. Само Мая Манолова гледа в бъдещето, ама нейното напредничаво озъртане е само за да не пропусне някой с когото пак лично да „се изправи“ в парламента.
