Седмицата: Старите номера на новата изборна номерация
Празнично ни тръгна този път първата предизборна седмица - на 1 март претендентите за парламента се закичиха с изборни номера, на 3 март официално започна предизборната кампания. Не че предизборното изобщо е спирало вече трета година. Също и празничността и за миг не си е давала почивка, та да си починем от празнуването, както гласи традицията ни: „уф, да ида на работа, че да си почина“. Изпълни се с абсолютен смисъл това пожелание, дето иначе си е пълен нонсенс - безсмислие. Но когато думата ни за празнуване, за празник иде старобългарски от праздьнъ – „празно време“, което се прекарва без трудови занимания, то може да сме празнично честити. Вече трета година все повече „сме си надвили на масрафа“ поне откъм съвсем празнична политпартийност, че и държавност. Нищо! Пусто и празно с преливане от едното в другото, при което все на кухо дрънчи.
Е, честито! Ако не друго, то може да си честитим, че този път дори и под сурдинка никой не размахва честитката, че следващите избори ще са още през лятото – през юли, както конституционно, а и вече традиционно се полага, ако и след изборите на 2 април се разтури и следващия „нов“ парламент чрез бързо и напълно кухо въртене на мандатната „правителствена“ въртележка. Никой от засилилите се пак да се повозят за кратко засега и дума не обелва за летни избори. Готвят се за голям скок – да доживеят до изборите за местна власт наесен – някъде през ноември. То и затова този път „нови предсрочни избори“ не им излиза от устата на „претендентите за власт“, даже се правят, че на всяка цена са готови дори и да го преглътнат, не само да го джвакат горещия картоф „непременно трябва да има редовно правителство“.
Непременността си идва пак от същото, но по-непременно. Непременно да му се внуши на избирателя като обобщен образ на предизборна атака, че всяко парче от разкапаната на разкапани парчета политпартийност, обединяваща се само в тава за баница, е „истинският обединител“. Тоя дето сън не го хваща да мисли „за редовна власт“, докато не влезе в парламента и не спре да мисли дори и когато случайно е буден.
Така сега се размахва „честитката“, че шансът за редовно правителство е „единствено в рамките на евроатлантическото мнозинство“. Нещо като „повей, повей, ветре обаче за прегрели от гласуване избирателни мозъци. А всъщност все същата „перфектна буря“ в която целта на партиите на това „мнозинство“ е да се отвеят една друга. Нито ГЕРБ и ПП се търпят, нито ГЕРБ и ДБ. Както всъщност не се търпят и ПП с ДБ, дори и сега, когато решиха да си духат един на друг дори и в предизборна коалиция. И целият този ветрилник как ще я докара до единство, след като може да роди единствено – в най-краен случай, съвсем ветровита редовна изпълнителна власт – която да изветрее най-много до към местните избори тъкмо.
По простата причина, че няма как да съществуват предизборно, ако не си духат под опашките именно един на друг. Каква ще е предизборната кампания на ГЕРБ, ако не шамари ПП като най-основен опонент. И обратното – как ще се крепи ПП, ако не плюе (дори и срещу вятъра) по ГЕРБ. БСП пък се вее отново – и следконгресно, на измисления си бял кон, от който мята фашкиите му срещу всички останали, докато не й замирише на власт.
И така, през изминалата седмица, на 1 март, Баба Марта празнично донесе новата номерация за поредните нови предсрочни парламентарни избори. И от 3 март новономерираните вече официално предизборно си грабнаха телата пак със стария номер – само ние, ама поотделно, можем да довеем истинска редовна власт, след като вие – избирателите, ни завеете на завет в парламента.
Нови номера за стария номер! Тоя номер, в който всеки си изпълнява самостоятелно своето представление. Или оня номер, с който хитро да прецакаш другия, да му скроиш номер. Или пък чрез отбиване на номера – извършване на нещо формално, като това да се пишеш в графата за единение в името на пустото редовно правителство, дето все приключва със служебно. Все „номера от селска вечеринка“, както му се вика на хитруването на дребно, на неизипаните лъжи.
То дори и цифрите, и числата ни го говорят, сочат ни го тоя „номератор“. Ето как са ги разчели вещи в нумерологията номерата на бюлетините за изборите на 2 април – петите за две години.
Номер 1 е БСП – с числото на деятелността, силата. Но и на амбицията и агресивността, тия две състояния, които в ръцете на лидерката Корнелия Нинова водят само точно до едно: еднолична партийна власт дето бута всичко назад – към кръглата нула.
Номер 2 е ГЕРБ – с числото на взаимодействието, обединението на силите за нещо по-амбициозно, в името на нещо по-голямо. Но е и лидерското число, а лидерът Бойко Борисов докато се съхранява, се прави, че не осъзнава, че вече е само лидер на собствената си лидерска партия.е
Обединението някак си на тези две числа, но вече като цифри – 1 и 2, пък странно водят до Номер 12 - на ПП-ДБ. Тук нещата изглеждат съвсем ветровити, че е буреносни. Числото 12 е на носещи катастрофи, макар и надарени с природна изобретателност. Или тъкмо поради тая им изобретателност, дето у нас на притежателите й им викат „селски хитреци“.
Толкоз, ако не друго – програми, платформи, дето ги няма - то може да се четат поне номерата. Като „чети етикета“ примерно на кашкавала, дето пак какво ли не се намира в него, докато му се търси „къде е млакото“, но пък му се е повишила поне петорно „номерацията“ и то в лева.
