Седмицата: Трус ли!? Ние лошите строители си ги пращаме в НС

Рязко сменихме курса! От нация на политолози, дето, откакто политически се раздрусахме и си се друсаме от 2020-а насам - само с изборни прогнози се занимаваме, стремглаво скочихме в сеизмологията, откакто земетръсно ужасно друсна у комшиите. Пак се сетихме да си мерим издръжливостта „по Рихтер“, зер издръжливостта „по Радев“ вече ни е ясна – ще ни клати служебно минимум поне още тази година.

Четем и цъкаме как Турция не прилагала съвременните строителни норми. Пулим се в телевизора и през нета как в огромното бедствие – природно, едни сгради при съседите са станали на циментов пясък, а други си стърчат между тях в цял ръст. И как природното бедствие всъщност е бедствие на, меко казано, некачественото строителство. Кефим се на арестите в Турция на строители, най-общо речено, дето, съвсем твърдо казано, са се отдали директно на престъпно строителство. Белким за сефте чуваме земетръсната, съвсем научна максима: Земетресението не убива, убива лошото строителство.

Чували сме я максимата, но особено максимално се сещаме за нея, само когато ни раздруса под собствения задник или някъде в близкия комшулук, например. Като сега, когато пак се сетихме да питаме управниците какво ни е противоземетръсното дередже.

И ей тук е големият разлом. Понеже дори и земетресенията зависят от разломената ни политика, след като резултатът им в разрушително и смъртоносно изражение зависи от строителството, което пък отвсякъде зависи от съзиждането на държавността. Не примерно като по времето на соца тоталдържавността да крие колко жертви има в Свищов и в Стражица. А държавност, дето да си потушава собствените безхаберни политически – от там и институционални, „сеизмични“ огнища, та да й е в ред и строителството – в преносен, но и в най-пряк смисъл.

Та така: след пагубните трусове в Турция вече се рови не просто в рухналите сгради. Почнаха „да вадят“ заподозрени виновници и да ги арестуват. Понеже проблемът с лошото, опасното строителство „бил игнориран, защото справянето с него би било скъпо, непопулярно и би възпрепятствало ключов двигател на икономическия растеж на страната“, сочат експерти.

Ей го на – досущ като нашия политико-държавнически проблем. Игнорира се вече трета година, понеже е повече от евтино – направо е без пари, да си играят политпартийците на партии и на политика. Нищо не им струва – точно обратното, джобовете им съвсем безтрусово си се пълнят перманентно без грам работа. Седят, даже си лежат на стари и нови лаври. Не помръдват и крачка напред, щото всяко мърдане нещо да направят, може да се окаже непопулярно за пред избирателите. И да им възпрепятства икономическия растеж на собствената лежанка. В тази поза обаче е и самият избирател – т.нар. суверен. И той не помръдва да излезе изпод руините, чакайки някой да дойде да го спаси и от собственото му заклещване.

И така до следващия трус – до следващите избори. След който, ако не арестувани, то поне да бъдат политически натирени виновниците за поредното властово земетресение. Ама не, у нас лошите строители, тия уж големите зидаро-мазачи на власт и държавност, дето от избори на избори нищо не зидат, а само мажат, не ги пращаме където заслужават – на майната си като политически и властови трупове. Пращаме ги пак и пак в Народното събрание уж да крепят парламентаризма. И докато те си крепят друго, се оставяме „по служба“ да ни раздават трупни чували. Така, де и така ще е, след като изборите ни все са като от умрял писмо.