Седмицата: Вода в килия (или Честита баня на гол задник)

Тъкмо към прословутите вицове за перничани си проби път един римейк – произведение създадено на основата на по-старо, и нещата придобиха прилики с оня лаф, че майтапът на гол задник не е съвсем майтап.

Вицът – римейк е от времето на соца, когато Враца беше пословична с липсата на вода в чешмите. И по тази причина най-ценно за някой момък, решил да се прежали и да се подпише в гражданското, е да си намери къпана врачанка. А майтапът на гол задник започна с разпити и арести заради водната криза в Перник, включително на цял един министър – на екологията Нено Димов. Какъвто „майтап“ не се е случвал в съвременната ни история.

В Перник не можаха да се изкъпят свястно по Коледа, нито за Нова година. Поне засега не им се очертава истинска баня и за Великден – през април т.г. За министър Нено Димов няма данни за къпането в ареста, официално се знае, че е получил на сутринта след деня на задържането и чаша вода към кроасани за закуска.

Как ще се развие прокурорски и съдебно пернишката водна криза тепърва трябва да става ясно. Кой ще е изкъпан лично от Темида и дали и „Честита баня!“ ще влезе в черния хумор, предстои да видим. И дори да звучи смешно, положението е тъжно – съвсем сериозно е.

Но пък със сигурност има начин, а и пълна готовност, сериозността да се изкриви. Политически, разбира се, в угода и с яхване от политорганизациите.

У нас – отново исторически, всеки скандал се превръща в кауза на политиците, особено за тези, които не са на власт. Най-вече поради липса на свои каузи. Инициативността им се подхранва тъкмо със скандали. Скандалите са лостовете за бутането на властта – поне за клатенето й, а не конструктивното опозиционерство. И пернишката криза на сухите чешми е пореднят „дюшеш ми дойде“. Политическата говорилня се премести в Перник. При това им е удобно на „говорителите“ да прескачат от столицата на един хвърлей до железния град, а не да нощуват некъпани там, че режимната вода трудно стига и да се заплакнат даже.

На прясно избрания пернишки кмет Станислав Владимиров от БСП му се наложи да се разграничава, на практика да разгонва налитащите свои – и самата партийна лидерка Корнелия Нинова дори.

Лапнаха микрофоните от опозицията. Мигновено организираха и поредната игра на вот на недоверие, която отново исторически се ползва единствено и само за още микрофони в устата и за бетониране в крайна сметка на тези, към които е исканото недоверие. Това е целта, както казахме  – да има натопорчване на обстановката със скандал, а не да се цели смяна на властта, че то – управлението е тежка работа.

Партийният цинизъм, наречен от пернишкия кмет „политическа борба за рейтинг и за вадене на политически дивиденти“, със сигурност няма да реши безводието в Перник. Но ще продължи без никакво съмнение правенето на политика с врякане. В това ще се превърнат и дебатите по вота на недоверие, и всяка друга инициатива в парламента за сериозен разговор по проблемите изобщо на ВиК сектора, не само на пернишкия.

Съмнително засега изглежда и намирането на виновниците, макар че поне търсенето им като никога прескочи на по-високо ниво. Вдигна се и нивото и на търсене на решения. Дано обаче крякането отново да не остане в превес. И честитата баня да си остане пак за сметка за потърпевшите редови „задници“. Че току виж се освестят и на следващите избори си седнат на задните части, за да помислят с главите си.