Седмицата: Зомбита на хоризонта! ПП ще се прераждат в „Иван Костов“

Жив(а) да не бях, както се казва, ама тая изминалата седмица предизборната обстановка е направо леш(ж) – мнооого зле. Как ще я караме, когато „обстановката“ съвсем скоро стане официално „кампания“ – предизборна, направо да не му се мисли на човека-избирател. То той и не му мисли много, но мозъчната дейност може направо рязко да прегрее примерно от едно „култово“ сравнение. Ето го хитът и на обстановката, и повече от сигурно и на все още нестартиралата кампания за поредните парламентарни нередовни избори на 2 октомври. Асен Василев бил новият Иван Костов!

Това, както и да го въртим, като повишение на лидерството на т.нар. партия „Продължаваме промяната“ май трябва да се възприема. Даже, що пък не, ПП може на ИК да се прекръсти – на „Иван Костов“. Като съкращението, абревиатурата, ще може да се възприема и като „Илюзиите на Киро“, по името все пак премиера (макар за кратко),включително и с цялата му партийна Компания, в това число и новият И.К. – Асен.

Е то наистина цялата работа освен „жив(а) да не бях“ ударно върви към „жив да го ожалиш“. Така, де, според значението на този израз, да ти стане много мъчно за някого - като за умрял направо, нищо че е жив. Да, да – живи да ги ожалиш тези дето продължават да се напъват да я „продължават промяната“, дето не я и започнаха, ама искат да го продължат незапочнатото. Като този път от „радевисти“ се конструират на „костовисти“. Но без участието на самия Иван Костов, щото вече сърбаха и я сърбат попарата, дето си я надробиха със захлебване от президента Румен Радев, а в случая от „костовизма“ и троха хляб няма как да им се отрони.

Но пък то гладна кокошка – на такава дето внезапно са й взели хранилката от властовия кокошарник, трохи сънува. Чак дотам, че да им се присъни на харвардските пилета с жълто около устата, дето се правят на петли, как се превръщат в „реинкарнация на Костов“ – прераждат се в заветния Командир.

Понеже тая „реинкарнация“, от латински „повторно въплъщаване“, означава онази представа, дето след смъртта си човекът влиза в ново съществуване и всеки човек преживява безброй реинкарнации. То даже има и разни „калкулатори“ да си сметне човек какъв е бил в предишни животи и какъв ще бъде в следващи. Ама не се препоръчва за живи в момента хора със значително превишение на Аз-а, щото резултатът може да го докара до смъртоносност – поне на ментално ниво. Като му излезе примерно от „тестването“, че е бил Наполеон, но му престои да е я гъска, я патка – дето съдбата й неминуемо е „шат на патката главата“. Не че и с Наполеон не се случва нещо подобно, но поне е бил император, а патицата, дори и „по императорски“, си е все с краката нагоре в тавата съвсем скоропостижно приготвена.

Така че и с прераждане, особено пък в Иван Костов, няма да им се получи „промяната“ на „Продължаваме промяната“. Дори този път може и с избирателите да не им се получи, че то българският избирател не гласува за някой „жив да го ожалиш“, от който очаква „да го оправи“. Но пък може този път самите избиратели да реинкарнират. Но по свой, по-точно по нашенски „патент“. Примерно, за да живнат поне малко – да се превърнат в „живите мъртви“ и да си бродят като зомбита от избори на избори.

То това и й се иска на т.нар политическа класа у нас в момента – избирателите да са „живите мощи“ и да ги разнасят насам-натам от урна на урна. Само че нещата, както винаги при разните там черни магии, включително тия за превръщане на пресни мъртъвци в зомбита, удрят в един момент по „магьосниците“ – самите те се зомбират.

И как не! В момента политзомбажът удря на камък. Докато се разнася „промяната“ все предизборно във вид на труп, взеха да мрат цели електорати, а все повече гласоподавали стават неумолимо неуловимо мъртви за даване на вот. Политиката, политическите процеси замязаха все повече на гробище. И ако досега ситуацията често беше „магаре, ама някое ново магаре, да им вържеш пред изборна секция, за него ще гласуват“, сега с издигане на труп до труп няма как толкова лесно да се получи. Дори и не „преродени“ в Иван Костов, а съвсем живия – да е жив и здрав, Иван Костов да успеят (насън, де!) да го шибнат в тая „промяна“, няма да им се получи „реинкарнирането“.

ПРОСТО понеже, за да се преродиш, дори и политически, трябва ве пак да се родиш, да родиш политически нещо. Иначе властта все ще си и съвсем нежив труп – само ще се мести от един мъртъв парламент в друг, който ще си е на предсмъртния одър още от първия си ден. А за избирателя дори и магаре няма има, все за собствения му гробокопач ще е изборът му за гласуване.